Майката на Марин Георгиев, чийто труп бе намерен преди дни до психиатрията в Раднево е убедена, че момчето е убито, научи Narod.bg
„Синът ми е убит и сега се опитват да покрият случая!“. Това обяви пред Флагман.бг Мария Георгиева.
Според Мария Георгиева е много вероятно единственото й дете да е жертва на неуспешно експериментално лечение или тялото му да е използвано за донорство.
Съмненията й се засилват все повече, защото нямало ясно лекарство становище за смъртта на 25-годишния мъж. Самата тя не намирала и логично обяснение защо трупът на сина й е на метри от специализираното лечебно заведение.
Докато Мария и съпругът й Николай провеждат собствено разследване по случая с тях се свързват близки на други безследно изчезнали от психиатрични болници лица. Техните случаи удивително приличали на този на Марин. Близките им са обявени за изчезнали и след 3-4 месеца ги откриват мумифицирали, без възможност да се направи качествена аутопсия, която да покаже причината за смъртта.
„Всеки ден, всеки час, всяка минута мисля за тази трагедия и не намирам друго обяснение. Убедена съм, че синът ми е убит. Издирвахме го 74 дни, но от него нямаше и следа, докато не ми се обадиха, за да ми кажат, че са открили тяло на мъж на възрастта на Марин до психиатрията в Раднево. Беше ми много трудно да вляза в моргата, но събрах сили. Тялото на Марин бе мумифицирано, а ръката му откъсната. Кожата му бе кафява. Не пожелавам на никого да види собственото си дете по този начин. Беше най-тежкият момент в живота ми! За съжаление съдебният лекар така и не успя да отговори на въпросите ми. Каза ми, че вътрешностите му са проядени от ларви и бактерии, няма следи от огнестрелни рани или пробождания и нищо повече“, разказа Мария пред Флагман.бг.
Тя не може да си обясни и какво прави тялото на Марин до психиатрията. Признава, че досега синът й два пъти е бягал от болницата, но винаги се е прибирал вкъщи. Нямало логика да остане месеци наред до самата ограда, да не го види никой и да умре там, смята почернената майка.
„Това ще остане най-голямата загадка за нас. Започна разследване, дадохме показания, надяваме се истината да излезе наяве. Марин е единственото ни дете и го загубихме. Мъката ми е голяма, искам истината да се разбере. Дори и един човешки живот да спася, пак е нещо“, през сълзи каза Мария.
Мария и баща му Николай са го видели за последно на 17-ти юли, сряда. Били са на свиждане, Марин бил в добро състояние, щастлив и дори си говорили, че ще отидат на море, когато излезе от болницата.
Малко по-късно те разбират, че синът им е изчезнал. Обявяват го за издирване. Споделят, че са останали разочаровани от отношението на разследващите в Ямбол и Раднево, които им казали да си стоят вкъщи и да го чакат.
Още в началото подозирали, че нещо лошо се е случило с него, защото Марин знаел номерата на цялото си семейство наизуст, обикновено нямал мобилен телефон и често се налагало да се обажда, за да уведоми родителите си къде се намира. Очаквали го да се обади, но той така и не го направил.
Започнали собствено разследване, надявайки се, че ще стигнат до някаква следа.
„Преди да влезе в болницата той си търсеше работа в Слънчев бряг. Имаше предложение да започне като охрана на платен паркинг. Заради това смятахме, че може да е там. От болницата също ни насочиха към Слънчев бряг – говорил бил, че искал да отиде там. За съжаление им повярвахме“, споделя днес почернената жена.
С баща му са обиколили всички паркинги в Слънчев бряг и Несебър. Попаднали са на крайно непочтен човек, който ги излъгал, че е видял момчето и поискал пари „за да почерпи полицаите да го потърсят“. Грешната следа им дала напразни надежди, накарала ги да обходят всяко кътче в Несебър, Равда, Слънчев бряг, Свети Влас, Поморие, Бургас след което тръгнали към вътрешността на региона, но и оттам нямало следа.
В това време все повече хора се свързвали с тях, за да им кажат, че са изпаднали в идентична ситуация, близките им изчезвали от психиатрия и след това ги намирали мъртви. Това били хора от различни краища на България, а историите се повтаряли, което хвърлило в шок родителите му. Всички, с които са разговаряли смятали, че става въпрос за злоупотреба с психично болни и провеждането на опасни експериментални лечения.
