Мнозина се смеят на кандидатурата на Малък Тошко за столичен градоначалник, но едва ли си дават сметка, че той всъщност има опит като кмет. Внукът на Тодор Живков заемал престижната длъжност в младостта си. Въпросния пост получил преди четвърт век, пише Уикенд.
Дълги години Тодор Славков пазеше личния си живот в пълна тайна, странеше от телевизиите и не даваше изявления в пресата. В един момент обаче и внукът на Тато стана публична личност - промяната се дължеше най-вече на участията му в риалити програми. При изявите си в две издания на „Биг Брадър” и в „Ексмилионер търси съпруга” синковецът на Людмила Живкова разкри много за себе си, а напоследък споделя любопитни подробности за личността и възгледите си и покрай участието си в местния вот. В неделя например той бе гост на Нова, където със самочувствие заяви, че е способен да изпълнява едновременно три длъжности – президент, премиер и кмет.
Да, в последните десетина години наследникът на Червената принцеса и легендарния шеф на БНТ, БОК и БФС Иван Славков вече не е тотална загадка за българите, но при все това и до днес се знае малко за детството му,
за студентския и затворническия му период
А именно това е най-интересното в неговата биография.
До появата на Малък Тошко на бял свят нямало да се стигне, ако през 1968-а дъщерята на държавния глава на НРБ не се била омъжила повторно. Батето, съпруг №2 на Татовата щерка, първоначално се дърпал за венчавката, но бил принуден да склони. Иначе лошо му се пишело.
През 1971-а Людмила родила дете от Иван Славков – второ след дъщеря й Жени, чийто баща е инж. Людмил Стойчев. Детството на комунистическия принц било различно от това на връстниците му – хлапакът Тодор имал всичко като даденост. „Ние бяхме в обособен кръг с членовете на Политбюро. Те имаха същите условия и възможности като нас. Към 10-годишен започнах да ходя на рождени дни на приятелчета съученици и тогава разбрах, че повечето хора не живеят така, както ние. Дружах и си играех със Сергей Станишев в Бояна, а с Борето Вълчев в Евксиноград”, връща лентата на спомените си кандидатът за кмет на София, издигнат от движение „Напред, България”.
От покойната си майка той пази най-мили спомени. Твърди, че тя полагала големи грижи за неговото и на сестра му Жени възпитание.
Тодор Славков бил на 10, когато Людмила починала мистериозно през лятото на 1981-а. При кончината на родителката си се намирал извън София – с кака му събирали тен на морето. „Обадиха се, че трябва спешно да се приберем в столицата. Заведоха ни при баща ми и той ни каза, какво е станало.”
Като тийнейджър внукът на Тато бил много „луд”.
Все се вкарвал в приключения
и тялото му било цялото в травми. „През 1988-1989 г. паднах с един мотор. Карахме с приятел. Спрях, а той с неговия мотор отзад не можа да реагира. И ме блъсна. Паднах и си счупих капачката. Възстанових се бързо, но на ски в Банско ми се скъса предната кръстна връзка. Наложи се хоспитализация тогава. Чупил съм си пръсти, ръце... Има само едно място, което не може да се счупи, въпреки че понякога става на кокалче”, разправя мераклията за столичен градоначалник в типичния си стил – смесвайки факти с майтапи. И допълва, че по времето на късния соц е влизал болница и за операции. В школските му години му били вадени апандисит и сливици.
В периода 1981 – 1989-а Тодор Живков бил в обтегнати отношения със зет си Иван Славков. Тогава Людмила Живкова вече не била между живите и посредник между двамата скарани мъже бил Малък Тошко.
„Аз пренасях новините и съветите от единия до другия. Например: „Кажи еди какво си на баща си!”. И аз го казвах”, спомня си Славков-младши.
По думите му конфликтът в родата му бил посян от съветниците на бившия Първи. В онези години хората около генералния секретар на ЦК на БКП му говорели какви ли не глупости за Батето, правели всичко възможно да лишат Иван от контакт с тъст му. След 1989-а обаче Славков и Живков намерили път един към друг и позатоплили отношенията си.
Противно на разпространеното в обществото мнение, по соца Малък Тошко не пътувал често с делегациите на дядо си в чужбина. На подобни екскурзии се радвала по-редовно сестра му Жени. „Последния път, когато дядо ми ме взе със себе си, бе в началото на 80-те”, споделя 48-годишният чешит.
Чат-пат той придружавал Тодор Живков
на лов. Тогава обаче в компанията липсвали Пенчо Кубадински и други висши комунистически функционери, а присъствала само охраната на бившия Първи.
„Дядо ми излизаше сутрин в 7-8 часа, а когато си лягах вечер, още не се беше прибрал. И не ходеше на обеди и вечери, а работеше в кабинета си в ЦК”, разказва подробности за ежедневието на Живков внукът му.
В училище Малък Тошко не бил отличник, но му вървели точните науки, математиката. Като завършил, заминал да следва в Швейцария икономика. Имал стипендия от Олимпийския комитет и си живеел добре в страната на шоколада и точните часовници, докато не го погнали с интерпол за изнасилване. Делото по иск на Мила Гешева било заведено на 18 декември 1989 г. Красавицата твърдяла, че е обезчестена от внука на Тодор Живков още през 1988-а – нещо, което впоследствие така и не бе доказано.
„Андрей Луканов най-вероятно го подготви и режисира това. Но не се отчаях. Знаех, че рано или късно всичко ще приключи. Естествено, бях огорчен. Но вече е забравено”, казва синът на Батето и Людмила Живкова.
Заради обвинението в изнасилване властите в Швейцария го задържали през 1994 г. Следващите 8 месеца Малък Тошко прекарал в тамошен затвор. На 15 февруари 1995 г. бил екстрадиран в родината. Тук също лежал в пандела.
„И в Швейцария, и в България създадох приятелства зад решетките. След като бях тикнат в килия дори и за секунда не съм се стреснал. Не се пречупих, защото имах пълната подкрепа на баща ми и сестра ми Жени, на цялото ми семейство. Както казах, създадох приятелства, а дори
на втория месец станах кмет
в затвора. Бях отряден председател, имах си лента. Каквото кажех, това ставаше. Имаше ред при мен, слушаха ме колегите. Не са ми правели никакви проблеми надзирателите и другите затворници. В затвора четях книги на Достоевски”, разказва преживяванията си Малък Тошко.
Любопитна е ситуацията на неговото залавяне в Швейцария. В началото обвиняемият се криел, контактувал с хора единствено по телефона. Един ден обаче напуснал убежището си и тръгнал с колата си нанякъде. Тогава ченгета го спрели случайно на магистралата заради превишена скорост. А като се изяснило кой е, белезниците щракнали на китките му.
„Всички знаеха, че съм в Швейцария и ме издирваха. Татарчев беше главен прокурор. След като се разбра, че съм невинен, той дори се извиняваше на баща ми. След дъжд качулка! За мен е по-добре, че ме заловиха и нещата си дойдоха на мястото иначе може би и сега щях да се крия някъде по чужбина”, връща се към зората на демокрацията бившият затворнически кмет и настоящ конкурент на Йорданка Фандъкова за поста градоначалник на София.
Той не успял да завърши висше зад граница, но сторил това у нас. Тук следвал маркетинг и се сдобил с диплома от Югозападния университет.
Тодор Славков не крие, че е имал безпаметни напивания в
своя 48-годишен живот
Категоричен е обаче, че често си взима почивки от алкохола и спиртът не е направил значими поражения върху организма му.
„Случва ми се за по месец-два да спра пиенето. Изследванията ми показват, че съм здрав като вол, лекарите направо се учудват. Не пуша, но пия абсолютно всякакъв алкохол с едно изключение – ракията. Само нея не успях да я науча”.
При един от запоите си Малък Тошко влязъл във физически сблъсък с боса на ВИС Георги Илиев. Бившият борец успял да надделее в схватката. „С него се запознах, след като излязох от затвора. Той дори ме е набивал - удари ме два-три пъти. Бяхме в различни категории, а Жоро си беше и бабаит. В заведение ме би, а след това ми се извини. После сме пили още хиляди пъти заедно на една маса”, разказва за екшъна внукът на Тодор Живков.
