Родното село на доскорошният шоумен и новоизлюпен политик Слави Трифонов – Учин дол, вече официално не съществува като административна единица. Селото край Плевен от няколко години има друго официално име – Тодорово, но и новото название не решава проблема с демографския срив. В родното село на Слави, някога населявано от близо 4500 души, днес живеят около 300 човека, предимно възрастни хора, установи на място „Уикенд”. Репортери на вестника тези дни посетиха прочутото село, откъдето тръгва пътя на Слави Трифонов.
Малцината жители на село Тодорово са в трепетно очакване на новия политически сезон. И има защо – „тяхното” момче Слави Трифонов обяви през лятото края на телевизионната си кариера и създаване на партия, носеща името „Няма такава държава”. И докато в София политически наблюдатели спорят има ли право Дългия да регистрира партия с име, вдъхващо анархия, то основната тема в родния край на Трифонов е ще влезе ли Слави от раз в парламента при евентуални предсрочни избори.
„Слави правилно реши да не участва в местните избори – за какво му е да става кмет на София? Пази си силите за Народното събрание”, умува на глас старец на почтена възраст, седнал на саморъчно скована дървена пейка пред къщата си.
Момчето, както го наричат, има много почитатели, трудолюбиво е и знае как да изведе страната от кашата, в която сме забъркани, категорични са и в селската кръчма в Тодорово. Местните жители споделят, че
Слави не е стъпвал в родната си къща
от погребението на баща си Тодор. Таткото на най-влиятелния шоумен в България почина на 20 ноември 2017 г. на 85-годишна възраст след кратко боледуване. След смъртта му Слави прибра майка си Здравка и оттогава родната къща на шоумена е необитаема.
Според жителите на село Тодорово, най-прочутият им съселян не е присъствал на панихидата миналия ноември. На гроба на бай Тодор дошли вдовицата му Здравка и сестрата на Слави – Петя.
„Малко хора дойдоха, защото бай Тодор не е местен – той е от Долна Митрополия и не всичките му роднини са успели да се организират. Иначе таткото на Слави е заврян зет в селото, това е къщата на жена му Здравка”, сочи към пустеещия роден дом на Трифонов възрастна жена.
В село Тодорово описват майката на Слави – Здравка, като властна и командореща фамилията жена.
„Тодор беше като телевизор без говор – образ има, ама думата му се отнемаше като с дистанционно. Водеше се по жена си и никога не й оспорваше решенията. Думата на Здравка на две не ставаше. Каквото и да е трябвало да решават в семейството, без нея нищо не ставаше. Тя определяше кое дете къде да учи, за какво ще се харчат парите, че даже и какво да се сее...Абе, командаджийка!”, описват миналото, сякаш е било вчера, жителите на Тодорово. И уточняват: „Ама иначе добра жена е”.
Всички в селото са категорични –
Трифонов е наследил дарбата на татко си
да разказва увлекателно и смешно даже глуповати вицове. „Татко му Тодор беше самороден талант, можеше да разсмее и най-тъжния човек с анекдоти и лакърдии. Той имаше и говорен дефект – леко заекваше, но това придаваше още по-голям ефект на историите му. Винаги е заеквал, така си го знаехме. Като дете претърпял някакъв уплах, кон ли го ритнал, какво ли...и спрял да говори за много време. А след като продумал, му останало заекването от уплахата”, спомнят си за своя другар по чашка старците от кафенето на Данчето в село Тодорово.
Последните години от своя живот, приключил на 20 ноември 2017 г., бащата на Слави Трифонов прекарал на легло. „Все боледуваше, ама какво точно му имаше - не се знае, а и той не казваше. Водиха го по болници – нали зет му – мъжът на Петя, е лекар в Плевен. Опитваха се да му помогнат, но не успяха. Измъчи се много, милия”, разказва пред екипа ни възрастната леля Маргарита, която се пенсионирала и заживяла на село.
За да не скучае почнала да пасе козите. Знаела всяко животинче на кой стопанин е и как се казва рогатото. Поддържала и градина, но силите й взели да я напускат, та спряла да отглежда домати и краставици, както и да ги консервира. Все по-малко жители гледали животни и вече нямало нужда от пастир. Маргарита обаче си намерила друга работа. Местни жители, които отдавна напуснали Учин дол, започнали да й плащат, за да поддържа гробовете на техни покойни роднини. Плащат й скромно, но тя била благодарна за всеки лев над пенсията. Казва, че би чистила и
паметника на бащата на Слави Трифонов,
стига близките му да дадат някой лев. Не иска много – 10 лева на година. С родата на Слави обаче не комуникирала, защото те почти не стъпвали в Тодорово. „Здравка живее в Плевен, взе я дъщеря й Петя след смъртта на Тодор. Но това не съм го видяла лично, така разправят в селото”, застрахова се Маргарита.
Други жители на плевенското село свидетелстват, че Слави не е осъмвал в родния си дом от поне 20 години, откогато е и светска знаменитост №1 в държавата.
„Минаваше за по час-два, колкото да нагледа родителите си. После отпрашваше с джипа си към Плевен. Никога не идваше сам и никога не оставаше незабелязан, защото отдалече се чуваше, че си идва – лично шофираше големия джип, но го следваха поне още две коли с приятели, или пък бодигардове...”, спомнят си визитите на именития си съселянин в село Тодорово.
„Сега сигурно ще влезе в политиката. Няма как да не влезе. Той е много упорит. Не живееха на широка нога, а като всеки човек израснал с бурканите от село – амбициозен. Родителите му много работеха, за да имат децата им всичко. Слави и Петя бяха винаги чисти и спретнати. Ние ще се радваме, ако стане депутат, а може и президент, защото селото ни ще стане още по-известно. Преди това обаче ще е добре
да почисти гроба на баща си, че е грехота!
Буренясал е, не можеш преминеш! Сега е есен и тревите са изсъхнали, но пролет и лято е като змиярник, не можеш да разбереш кой гроб на кого е. Гроб върху гроб е при нас!”, възмущава се леля Маргарита.
„Иначе вестниците писаха дивотии – направил бил паметник за 10 000 лева от черен гранит. Нищо такова! Сложили са една надгробна плоча от сив мрамор. Колко пари да е това?! 1000 лева да е най-много! Дядото е погребан в гроба, в които са положени родителите на Здравка. Оставено е място и за нея. Един ден, когато дойде времето…А то идва за всички, ама само оня горе знае кога е”, нарежда сякаш на себе си възрастната жена.
Тя уточнява, че в село Тодорово от години няма училище. Нито пък се раждат деца. Голяма част от къщите са изоставени и неподдържани. За това вечер приличали на призрачни домове. Слави Трифонов едва ли щял да върне младите в село, защото положението хич не било розово и при всички случаи отивало към безнадеждното мъртвило.
Къщата на новия политически претендент също е заключена. Немската овчарка, която баща му стопанисваше, се споминала малко след смъртта му. Животното умряло от мъка, убедени са съселяните на Слави Трифонов. То дни наред скимтяло жално по стопанина си, след което издъхнало.
В селото признават, че не хранят големи очаквания, че в далечно бъдеще гологлавия шоумен ще се завърне в родното си село, за да прекара на спокойствие старините си. „От мен запомни едно, момиче –
Слави никога няма да се пенсионира!
Може и да доживее до 100-годишна възраст, жив и здрав да е, но няма да бъде пенсионер никога. Той има друг начин на живот и тук, а и в кое да е село би му било скучно. Няма какво да прави сред 200-300 загниващи пенсионери. Плевен е само на десетина километра и всичко живо се изнася на там или заминава в чужбина. Никой от напусналите Учин дол не се е върнал обратно – като при умрелите е. Пустеят много къщи. Разрушават се, защото никой не ги поддържа и ремонтира. За да поддържаш селски имот, се искат пари. Ограничаваме се до закупуването на хляб и основни неща. Слави не би могъл да живее тук. Депутат ще стане 100 на 100, а може и по-нагоре да порасте. Има качества да ръководи. Всички в селото ще гласуваме за него, то се знай, но помощ от него не чакаме! Няма какво да спаси селото ни, защото децата ги няма... А няма ли деца, няма и живот!”, мрачно слага край на репортажа ни възрастен жител на плевенското село, представил ни се като Иван Иванов Иванов.
Бизнесмен поискал
да купи имота на Дългия,
майка му не разрешила
Макар родната къща на Слави Трифонов в село Тодорово да пустее, тротоарът пред дома се подържа в перфектно състояние. Затова се грижи кметството и неговите служители. Питаме госпожа от селската община дали наистина се продава семейната къща на Трифонови, построена през 1965 г., както се говори. След като ни скастри и с поглед, и с думи, дамата отсича, че няма да дава никаква информация. Поразмисля се сеща, че и други хора идвали да оглеждат дома. И те питали дали се продава. Сред тях имало бизнесмен, който се надявал да я превърне в туристическа атракция, но се отказал от намеренията си, тъй като майката на Слави Трифонов категорично отказала да продаде къщата. Мама Здравка била непреклонна - имотът ще стои заключен, но няма да бъде изтъргуван!
Макар вече от близо 2 години да не живее в Тодорово, майката на Слави подържа телефона връзка с няколко души от селото. Те й докладват за всичко, което се случва с къщата и около къщата. Иначе самия имот не представлявала интерес за жителите на Тодорово, които са убедени, че нито Дългия, нито пък сестра му ще се върнат да живеят тук.
В селото имат страх
от мама Здравка
В цяло село Тодорово трудно се намира човек, които с лекота да разказва за Слави Трифонов. Повечето възрастни жители на плевенското село с половин уста признават, че не им влиза в работата да говорят с журналисти за именития си съселянин.
„Какво знам аз за него – помня го като дете, оттогава не съм го виждал. Вие повече трябва да знаете от нас, нали сте от София!? Дотук вече даже и вестниците трудно идват...”, отказва да одумва Слави Трифонов и родата му неговия съсед бай Георги.
Други селяни споделят, че в Тодорово никой не обсъждал шоумена и новоизлюпен политик заради лютия нрав на майка му Здравка. Тя неведнъж устройвала чутовни панаири на заподозрени в клюкарство.
„Огън жена е, не се плаши от скандалите, а често ги търси и сама ги устройва даже за няма нищо. Ако й докладват, че говорим с вас, като нищо ще ни потърси сметка”, признават възрастни хора, седнали в местното кафене при Данчето.
Според думите им, майката на Трифонов имала някакви далечни роднини в селото, но и на тях им било забранено да говорят за известния си родственик. Каквото той имал да казва на почитателите си, го казвал чрез своите книги. Тях обаче почти никой в селото не е чел, защото в Тодорово няма книжарница, а пък и цената на книгите не била по джоба на местните, че да си я поръчат от Плевен.
