Като се размисля защо напоследък чуждият капитал ни заобикаля, и ме връхлитат вицове. Гарабед към Киркор: „Заварих мойто жена с мъж на кушетка. - Ами набий я! - Не може, то добро жена. - Изгони я! - И това не, гледа мойто деца. След месец пак се срещат. Какво стана с твойто жена? Продадох кушетка.” Та и ние я караме по Гарабедовски. Търсим проблемите не там, където са.
С Българската агенция за инвестиции (БАИ) нещата отдавна не вървят и все биват спасявани козметично, с кадрили и рокади. Ето и сега - Радевото правителство (досущ си е негово, президентът все повече се изживява като премиер, да го очакваме всеки ден в ефир) размаха метлата и в това ведомство.
Уволни шефката му Десислава Трифонова. Трийсетгодишната мома с джинсово якенце с брокати и личице на тайландска масажистка просъществува на този пост само пет месеца. През който не успя да докара нито цент и си извоюва прозвището „Госпожица Нула”. Прави чест на въпросната смугла хубавица, че не се заоправдава и дори призна това в ефир. С което присвои популярния образ на „калинка - парашутистка”.
Форумите преливат с факти за нейна близост с ексминистъра Влади Горанов и с ексшефа на КОНПИ Пламен Георгиев, нашумял с прозвището Пацо Терасата, но нека не даваме ухо на жълтини... Спомена директорката за 1,1 млрд.евро новопостъпили капитали, но за специалистите е ясно, че идват от търговските вериги у нас, предимно по линията на договорената реинвестирана печалба.
Така че миличката Десилава Трифонова няма никаква заслуга и за тези пари.
Има нещо парадоксално в това, че инвестиционният ни климат е добър - и въпреки това капиталите ни заобикалят „с двеста”. Предлагаме ниски данъци, ниска инфлация, евтин труд, малък външен дълг, фикс към еврото. От което следва че „ключът от бараката” е другаде и е невидим за невъоръжено око. Нарича се „репутационен риск”.
Ето пример за такъв. На „комисията за ревизии” от злощастния трийсетдневен парламент (известна като „седянката на Мая”) се развихриха, казано образно - „околийски слугински истории”. Вместо препирнята между бизнесмените Илчовски и Ангелов да се случи в арбитражен съд - излъчена бе директно в ефир (!?).
От това произтекоха добри и лоши вести. Добрата бе, че обществото ни можа да наблюдава родната икономика без маска и без грим, от което си извади нужните поуки. А лошата бе, че недостойните сцени бяха видени и от посланическите мисии, които ще посъветват своите инвеститори да се въздържат от гостуване в България.
Тази държава е наистина опасна за парите ми, ще си каже инвеститорът - рискувам да ме рекетират, да ми откраднат бизнеса, да ми срежат гумите и да ми сринат акциите, страх ме е дори от фондовата им борса, където нещата се нагласят и натъманяват. С всичко изброено дотук въпросният репутационен риск се изчерпва...
А докато ние се взаимообвиняваме и си раздаваме шамари, балканските съседи ни изпревариха. За полугодието на м.г. Сърбия е привлякла 1,6 млрд.долара капитали, а ние - само 500 млн.
В Белград ще изгражда завод голяма японска компания. Да продължа ли с Румъния, със Словения и Хърватска, та дори с Македония?! - Успяхме ли да отклоним поне малко от китайските 900 млрд.долара, които Си Дзин Пин обяви в прословутия „Път на коприната” към Европа?! Не съм чул...
Като теглим чертата - оказва се че днес единствените чуждестранни инвеститори са... нашите деца и внуци. Но и те посвиха транзакциите, едно че пандемията ги остави без работа и друго - че доста се върнаха под бащината стряха (като те нападне ковидът и останеш без парички, изведнъж се сещаш за мамината пенсийка и за бурканите в мазата). Беше време, когато от чужбина пристигаха цели 2 милиарда долара (например през 2007 г.), а досега в тази година едва стигнаха 300 млн.
Имаме си Закон за насърчаване на чуждестранните инвестиции, но който обаче е силно мухлясал норматив. Допълван е цели 32 пъти и се нуждае от ново написване, защото въобще не е в час с аламинутно променящата се планетарна икономика. В него например няма раздел за най-важното - за организацията и дейността на така наречения „инвестиционен маркетинг”. Чл. 116/2 само го споменава, без да верифицира какво трябва да вършат работещите в този сектор. А те са хиляди хора. И какво върви на практика?
Легационните икономически секретари отчитат дейност с някой и друг „бизнесфорум”, на който изпиват чаша уиски с бизнесмените и си разменят пожелания за „бъдещи контакти” - вместо да напълнят куфарчетата с оферти и проекти и да тръгнат да се самопредлагат по офиси и кантори.
Спомних си пиесата на Артър Милър „Смъртта на търговския пътник” и че търговските ни представители също са в кома. Те, досущ като легационните си колеги, са в голямата си част динозаври от Живково време, живеещи с плановата икономика, пишещи отчети – е, сега на компютър, а не на машина - и местещи папки по чекмеджета.
В последно време бяха закрити повечето от 50-те търговски представителства (нормата е да се постигнат резултати над 100 млн. дол.) - но апетитите за държавна службица в странство продължават и дори върви натиск за чужбински отраслови агентства, напр. в земеделието и туризма.
На това народът мъдро казва: ти не го пускаш в село, а той пита за поповата къща.
И личните качества. Шефът на БАИ не трябва да е с възраст на абсолвент, а да има стаж и опит, да говори езици, да притежава комуникативен дар - и не на последно място, да е поприхванал нещичко от предприемчиостта на Илон Мъск и Зукърбърг. За обща изненада, Десислава Трифонова бе сменена от ексшефа Стамен Янев. Както бихме казали - предлага ни се „още от същото”...
Ведомството заслужава пълно озониране. Дано бъдещият и редовен кабинет намери (не със заповед, а с конкурс) човек с доказани мениджърски добродетели. Че ни додея да ревем подобно на дядо Славейков „О, спи ли БАИ?! О, БАИ не види ли?!”
НАСКО МАНДАДЖИЕВ, специално за „Уикенд”, заглавието е на Narod.bg
