По ирония на съдбата страната, която се гордее с хубавите си жени, има един от най-абсурдните конкурси за красота. През последните години по-често се случва носителката на титлата „Мис България“ да е обект на всеобщ присмех и подигравки, отколкото на одобрение и повод за национална гордост.
Още по-парадоксално е, че само в рамките на две години бяха коронясани две коренно различни като типаж лица, но и двете бяха заклеймени от общественото мнение. Едната – от 2017-а – спешно се нуждаеше от пластична операция, преди да дръзне да се кандидатира в какъвто и да било конкурс. Другата – от 2019-а – пък втрещи хората именно с начина, по който е избрала да надуе устните си с хилаурон. Очевидно е смятала, че така ще стане по-хубава, а основният аргумент за това предположение е фактът, че хиляди други жени прибягват до същата процедура.
Общото между Тамара и Радинела е болната амбиция да се докажат на всяка цена чрез нещо, което може би не е най-силната им страна. И че най-вероятно са заобиколили и журито, и критериите на здравия разум за национална хубост, така да се каже, по втория начин.
Преди две години на Тамара Георгиева се наложи да влиза в обяснителен режим, който още повече вбеси публиката със своята арогантност и невъзмутимост. Фактът, че на този свят има много хора с нереална самооценка, и че високото им самочувствие е някакъв компенсаторен дар от Господ – защитна стена срещу вечното страдание на комплексите за малоценост – далеч обаче не е достатъчна причина подобни личности да посягат към националната корона за красота и да се кичат с нея. И не може да има никакво оправдание за онези, които им я дават. Толкова ли пари се печелят от това? Не вярвам.
В случая с новата мис – Радинела Чушева – има други симптоматика, която преди две години не беше толкова масово явление. Все по-често се случва българки да се вманиачават на тема корекции по лицата и телата си – дори и тогава, когато на пръв поглед нищо във визията им не изисква такива. Това е нова болест, взимаща мащабите на епидемия, и тазгодишната Мис България просто е едно нагледно доказателство. Дори самата Радинела в едно от многото си гузни интервюта след коронясването си намекна, че може би е прекалила с подобренията по себе си. Но, както се казва – твърде късно.
Всъщност, най-тъжното в цялото вманиачаване по хилаурона и силикона е именно това – прибягващите до такива корекции осъзнават, че е време да спрат с тях едва когато последствията са необратими. И когато вече не само че не могат да се върнат към предишния си по-естествен вид, но и напълно са загубили реален критерий кога са по-красиви и кога – по-грозни. Това е нов, модерен аналог на коварни женски болести като анорексията и булимията. Каквито и корекции да си прави, поглеждайки се в огледалото, пациентката продължава да не се харесва достатъчно и да иска още и още. Това нейно же
лание ще спре едва тогава, когато е непоправимо късно.
По някакъв ироничен и парадоксален начин коронясването на Радинела ще изпълни една благородна и обществено-полезна мисия – да фокусира вниманието на широката публика върху тази вредна и все по-масова мания. Да, също толкова вярно и тъжно е, че върху иначе симпатичната бивша адреналинка от „Господари на ефира“ се изля твърде много излишна злоба, нерядко съпътствана от най-обикновена завист. Но ако тази обществена реакция я нямаше, подобен модел на поведение и критерии за красота щяха да се толерират все повече и повече.
Но докога ще продължават абсурдите с този национален конкурс? Не е ли крайно време държавата да се намеси и тук, по примера на футбола? Няма ли да е чудесно ако Бойко Борисов извика раздаващите корони за красота при себе си и да им каже да спрат да ни излагат пред чужденците? Ако титлата „Мис България“ до такава степен е стока, сложена на тезгяха за продан, и ако е толкова лесно да бъде придобита, а общественото мнение – игнорирано, тогава що за престиж е изобщо да я притежаваш?
Момичета като Тамара и Радинела, за добро или за лошо, винаги ще има. В болната им амбиция да се докажат и да попаднат във фокуса на общественото внимание сигурно има и нещо прогресивно и достойно за уважение. Добрата новина е, че публиката става все по-чувствителна към това да не зачитат мнението й. Може би след още няколко Тамари и Радинели и подобен масов отпор срещу титлите им накрая ще се стигне до момента нито една девойка да не мечтае за корона, за която самичка е решила, че й приляга.
