<strong>Имаме новина: ГЕРБ няма шанс</strong><strong> </strong><strong>за правителство </strong><strong>(</strong><strong>интервю с Андрей Райчев</strong><strong>)</strong>

- Опозицията спечели внесения от нея вот на недоверие – за пръв път в демократичната история на България. Какво следва оттук нататък?

Преди това трябва да видим какво стана. Няколко пъти посочвах грубата грешка на "Продължаваме промяната", че не взеха инициативата, а минаха в отбрана. Още когато Трифонов напусна коалицията, те трябваше сами да направят това, което стана сега. И междувременно им костваше три поражения, след като предприеха три грешни атаки – до една неуспешни. Първата беше: "Ние ще останем правителство на малцинството, няма да можете да ни свалите!". Втората: "Ние ще завоюваме някакви депутати от Трифонов." И третата: "Ще спасим нашия председател на НС."

- А какво следва сега?

Трябва да видим дали те ще преразгледат своето поведение или ще продължат същата линия. Дали ще се опитат да правят правителство в рамките на този парламент. От първото изявление на Василев аз чувам намерение да престанат да грешат и да отидат на избори.

- Тоест, да приемат ли мандата или не.

Те са длъжни да го приемат, но въпросът е какво ще правят после: дали ще излъчат Асен Василев или някого другиго и ще се опитат да сглобят правителство или ще го върнат. Този вариант ми се вижда много малко вероятен, те едва ли ще направят четвърта грешка. Защото едно такова развитие отново ще бъде изцяло в полза на Борисов.

То ще изглежда така: "Махнете Кирил Петков и Бойко Рашков и да направим правителство за една година, защото хората не искат избори." Това ще направи слабо правителство, през цялото време зависимо от прищявките на кого ли не, но Борисов може да си го позволи, защото реши въпроса си за Македония. Ако ПП направят тази грешка, страната ще затъне в преговори и пазарлъци, а ПП ще се надупчат като Самарското знаме. Много малко вероятно е те да я направят – аз оценявам този вариант на не повече от 10%.

- А какво иска Борисов?

При него нещата не опират до това да се върне на власт. Казвал съм го вече пред ДВ: за него въпросът беше да излезе от изолация. А в момента вече е излязъл от изолация, практически. Всички преговарят с него, решенията пак опират до него, а тезата "Никога с Борисов и с ДПС" просто вече не върви. Нещо повече: Борисов получи инициативата и в пълна степен се възползва от нея.

- Добре, нека видим как продължава процедурата.

Както казах, по-разумно за ПП би било те да откажат. След това мандатът отива при ГЕРБ. Те, разбира се, ще направят някаква демонстрация, но по никакъв начин няма да има тяхно правителство – и така се стига до трети мандат. А третият мандат очевидно е желанието и планът на Слави Трифонов. Това също го казах наскоро за вашата медия: мечтата на Трифонов е да получи трети шанс.

Според мен има някакви 20% вероятност това да стане. То би било правителство с мандат около една година, колкото да не станат веднага избори и да се решат няколко централни въпроса: например инфлацията (която е паневропейска), или милиардите, изхарчени за Ковид, които сега трябва да се плащат. Най-главният, разбира се, е нерешеният въпрос за Северна Македония, по който някой трябва да излезе и да изяде жабата.

- А какво мислят избирателите в момента според Вас?

В момента българите с инстинкта си чувстват нещо много важно: трябва да има стабилна власт. Влизаме в някакъв водовъртеж, плуваме над опасни подводни камъни – и в този момент екипажът на кораба се сбива и няма капитан. Няма нужда да си гениален пасажер, за да видиш, че това не е добре.

- Давате 10% вероятност за правителство на ПП и 20% на Трифонов. А останалите 70%? Тоест, какво е най-вероятното развитие, според Вас?

Конституцията е ясна и еднозначна: за приблизително 2 месеца властта отново се връща в ръцете на Радев, след като той я имаше 8 месеца. И избори най-рано септември. Аз съм сигурен, че Радев не иска този вариант. Първото му служебно правителство беше много успешно, от него излязоха както досегашните управляващи, така и г-н Янев.

Тоест, трима от основните му кадри потеглиха на собствена политика, а ПП просто се скараха много тежко с него. Да вземеш властта за още 2 месеца в такава ситуация е тежко и неприятно, а и почти нищо не можеш да направиш. Но най-важното: върху Радев изцяло ще падне тежестта на македонския въпрос. Освен ако не станем свидетели на чудото този парламент с паднало правителство да успее да сглоби консенсус по френското предложение.

- Какви все пак са възможните сценарии за българското вето върху старта на преговорите със Северна Македония?

За да отговорим на този въпрос, трябва да очертаем интересите на отделните партии. Тъй че се налага да се върна към предишния въпрос. ГЕРБ, подчертавам, са почти сигурни победители на новите избори, но не с някакво гигантско мнозинство – те може би ще увеличат депутатите си до 80. Трудно ми е да кажа колко могат да постигнат ПП, защото, ако осъзнаваха необходимостта от нови избори, те вече щяха да са ги обявили. Ще имат спад, разбира се, но пак ще бъдат втори или трети.

- А кой би ги изместил от второто място?

Мътна работа. Може и "Възраждане" да е. Но ако се върнем на ПП: те не водят активна политика, насочена към избори, и техните фенове не са готови за избори. Когато обявят избори, нещата ще се променят, техните привърженици ще се оживят, ще пожелаят да отмъстят, тъй да се каже, за това подло сваляне. Така че те могат да постигнат сериозен резултат. Тоест, те са в колеблива позиция.

За ГЕРБ е изгодно колкото е възможно по-дълго да продължи сегашният процес, вдигането на собствената им борсова цена, възможността да се преговаря с тях, да бъдат някаква конструктивна сила. За БСП изборите просто са фатални. Тоест, г-жа Нинова ще направи всичко възможно да се излъчи ново правителство в сегашния парламент.

Но тук има капан: тя се закле, че ако правителството подкрепи вдигането на ветото, тя ще излезе от коалицията. Тя не го прави толкова от лични убеждения, колкото от грижа да запази избирателите си. На нея само това ѝ липсва: да добави към всичките обвинения срещу себе си и "предателството", каквото е виждането на този вид електорат. Колкото до ИТН, те се стремят не към нови избори, а към "трети танц". "Възраждане" със сигурност иска нови избори. С други думи, виждаме, че основните играчи не искат избори, от което произтича, че шансовете да се нагласи някакво управление все пак са налични.

Ако размислим съвсем хипотетично – какво се получава на едни нови избори? ГЕРБ набира своите 600 хиляди, ПП запазва своите половин милион, да речем, но се появява и Костадинов със своите 300 хиляди. Тук трябва да обясня нещо много важно. В България не че национализмът се радикализира, а обратното – радикалността се облича в националистически одежди. Има много хора, които изпадат в екстремна поза и са готови да счупят всичко. Екстремната поза в това се и състои: не се мисли за последиците.

Хайде да счупим ЕС, хайде да счупим НАТО – това е разбираема позиция за един гневен човек, но е ужасен съветник в реалната политика, защото ако изпочупим всичко това, просто ще счупим страната си. Не казвам, че толкова много хора са се радикализирали, но 300 хиляди стигат, за да се получи пат в парламента. И влизаме точно в сцената, в която живяхме 2021 година: три пъти избори подред. Така че все пак е по-добре да се постигне някаква договорка сега.

Как може да стане това?

Много е трудно, защото те се обиждаха страшно по време на този дебат. Те вече един месец са в режим на тежки лични обиди. Шефът на опозицията нарече досегашния премиер "страхливец", Нинова нарече Радев "подлец", за опозицията властта не говори нищо друго, освен "мафия"… Как смятат да преговарят – не мога да си представя.

Да се действа така е недопустима глупост. Политиците не са там, за да се обиждат. В момента те забравят нещо много важно: с тези обиди просто обучават народа как да ги псува, как да ругае всеки, който дойде на власт. Когато родителите в едно семейство си говорят на "пияница" и "мръсница", след една година децата просто задължително ще ги псуват и двамата. Това е отговорът на въпроса защо българският елит е толкова ненавиждан: просто те страшно се обиждат помежду си.

Да се върнем пак на ветото. Как ще се развият нещата, ако България се отправи към нови избори?

Това е въпросът: дотогава парламентът ще упълномощи ли премиера – който и да е той – да приеме френското предложение. Нека не забравяме обаче, че френското председателство свършва в края на месеца. Има и още една особеност. По непонятни за мен причини, Северна Македония изпреварващо обяви фактически, че няма да се съгласи, дори България да се съгласи. Това е изключително ирационално действие от страна на македонците, защото те имаха на тепсия предложено привлекателното обяснение: Ето ги нá българите, те задържат нас и процеса." И ако сега България одобри френския план, македонците или ще трябва също да приемат и да си плюят в лицето, или пък ще трябва наистина да го отхвърлят, което истински ще ядоса Европа.

А ЕС – това е мое лично мнение – досега се държи със Северна Македония като с член, а с България като с кандидат-член. Ако македонците отхвърлят френското предложение, това ще е проява на крайна политическа наивност, а един голям политик е казал: "Наивността в политиката се нарича глупост." Мисля все пак, че в България проблемът с ветото ще бъде решен. Българите просто трябва да са безумни, за да поемат отговорността за счупването на общата ни чиния.

Публикация на „Медиапул“, заглавието е на Narod.bg