8 от 19 консули и генерални консули, които ръководят задгранични служби на България, са назначени по изключение, без да са дипломати от кариерата. Това показва справка, предоставена на “Сега” от Министерството на външните работи по Закона за достъп до обществена информация.
“Сега” потърси данни и за датата на назначението на консулите, какви езици владеят и на какво ниво, както и за възнагражденията и командировъчните им. Интересът бе провокиран от назначението за консул във Валенсия на подалия оставка като шеф на КПКОНПИ заради “Апартаментгейт” Пламен Георгиев и съмненията за познанията му по испански език. От ведомството на Екатерина Захариева твърдят, че са предоставили пълен достъп до исканата информация, но не посочват какво е нивото, на което консулите владеят чуждите езици. Законово изискване за това няма. Според справката на министерството Пламен Георгиев изобщо не владее испански, а само руски и английски.
Законът за дипломатическата служба казва, че “за ръководители на задгранични представителства се назначават дипломатически служители, които имат минимално изискващия се дипломатически ранг и длъжностна категория съгласно класификатора на дипломатическите длъжности”. Но също и че по изключение може да бъде назначено лице, което не е от състава на дипломатическата служба само когато то: 1. е изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България; 2. отговаря на изискванията – да е български гражданин (допуска се двойно гражданство, ако е на държава от ЕС), да е с висше образование степен “магистър”, да владее най-малко два чужди езика, да има компютърна грамотност и да не страда от хронично психическо заболяване.
Освен Георгиев, назначени от правителството по изключение са и:
Цветелин Цолов, генерален консул в Барселона от ноември 2019 г., който знае английски и испански,
Драгомир Димитров, генерален консул в Мюнхен от септември 2018 г., който е с немски и руски,
Димитър Цанев, генерален консул в Ниш от май 2020 г., с английски и сръбски,
Мая Христова, генерален консул в Ню Йорк от април 2018 г., с английски, немски и руски,
Ангел Антонов, генерален консул в Санкт Петербург от юни 2018 г., с руски и английски,
Владимир Писанчев, генерален консул в Солун от януари 2016 г., с английски и руски,
Велислава Панова, генерален консул в Торонто от септември 2020, с английски и руски.
Най-много езици според официалните данни владее генералният консул в Милано Таня Димитрова. Тя е дипломат от кариерата и е с английски, хърватски, руски и италиански. В Италия е от 2018 г. Сред консулите има и още двама с по три езика освен Мая Христова. И двамата не са в графата “по изключение”. Това са Димитър Пампулов в Шанхай (руски, френски и английски) и Антоанета Байчева във Франкфурт на Майн (немски, руски и английски).
В отговорите на МВнР няма данни и за заплатите на консулите. Обяснява се, че са лични данни и се определят по правилата на министерството. А командировъчните им са по наредбата за командировъчните при задграничен мандат и зависят от ранга на служителя и мястото, на което е изпратен. За Европа например най-малко дневни – 93 евро, се полагат за Босна и Херцеговина и Северна Македания, а най-много – 132 – за Швейцария. Дневните пари за САЩ са 116 евро, а за Канада – 112 евро. Това обаче е базисният размер на командировъчните. Посланиците вземат 120%, генералните консули – 110%.
Размерът на командировъчните се увеличава за всяко дете до 18-годишна възраст – с 8 на сто от базата. 8% се полагат и за за дете над 18 г., ако се обучава в средно учебно заведение в приемащата държава и не повтаря учебната година поради слаб успех. За неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования се дават 16 на сто от базисния размер.
За покриване на разходи за детска градина, за начално, основно и средно образование на всяко дете на дългосрочно командирован служител за всяка учебна година МВнР изплаща на служителя допълнителни командировъчни пари – до 150% от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава.
