Премиерът-слънце изхвърли целофана и ни навря "онова" в лицата!

Няма какво толкоз да го усукваме и да се чудим от колко дерета да носим вода, само и само да ни признаят за политкоректни, обективни и равно отдалечени от страните в конфликта. И ще си го кажем в прав текст: Бойко Борисов и подопечната му управляваща коалиция взеха откровено да ни се подиграват. С активното съдействие и още по-активното бездействие на парламентарната и извънпарламентарната опозиция, която продължава да се влачи след гражданските протести, вместо да тича пред тях.

Донякъде, ситуацията прилича на живописната картинка глух спори с телевизор, усилен до дупка. Но не е така. Или по-скоро - не е точно така.

От месец и половина, нормалните избиратели и данъкоплатци мечтаят за оставките на премиера Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, за предсрочни избори и за тотален ремонт на съдебната система, в частност - на държавното обвинение. Част от избирателите искат тези "неща" открито и с цената на здравето и свободата си, докато друга част (огромна при това) продължават да бучат отстрани, защото ги е страх да не им се случи случка. Я лично на тях, я на бизнеса им. 

Исканията на протестиращите са константна величина и те ще останат на улицата, докато на власт не дойдат нормални люде, работещи в името и за благото на народа.

От другата страна на уравнението - откровен цинизъм. Зад който обаче прозира хладнокръвието, с което Борисов и "мозъците" около него отмятат една по една точките от... - ще го кажем литературно - пъкления си план: циментиране на задкулисието и прибиране на държавата в онова чекмедже.

През първата десетдневка на протестите Бойко продължаваше да си джитка с джипката наляво-надясно, да раздава милиони и милиарди, да се фука с магистралите си, да... марширува по нервите на всички.

В средата на юли, когато усети, че тая работа е на път да стане като оная (имаме предвид протестите през 2012-2013 г., довели до първата му оставка, както и протестите през 2014-2015 г., заради които правителството на Орешарски сдаде багажа), той направи първия ловък маньовър за приспиване на разбуненото гражданско общество.

На 15 юли проправителствените медии думнаха в залп сензационна новина: "Премиерът е измислил и е предложил на коалиционните си партньори пет варианта за изход от кризата:

Вариант 1: Незабавно подаване на оставка. Този вариант е определен като рисков заради репресии от страна на служебен кабинет, назначен от президента и опасност от спиране на важни енергийни и инфраструктурни проекти

Вариант 2: След преодоляване на "червения" вот на недоверие, ГЕРБ внасят вот на доверие в парламента и се самосвалят. После правят експертен кабинет - без Бойко Борисов и със съвършено други министри.

Вариант 3: След преодоляване на вота на недоверие, Борисов освобождава всички министри, парламентът избира нови, лично излиза в отпуск до края на мандата, поверявайки изпълнителната власт в ръцете на един от вицепремиерите.

Вариант 4: Преодоляване на вота на недоверие, внасяне на вот на доверие, самосваляне и изпълнение на идеите, лансирани в публичното пространство от леви и десни. Т.е. експертен кабинет, а Борисов... свободен от държавнически ангажименти "обикновен" партиен лидер.

Вариант 5: Преодоляване на вота на недоверие, внасяне на вот на доверие, самосваляне от власт, връщане на мандата и удостояване на Корнелия Нинова с честта БСП да състави правителство като втора по големина партия в парламента. 

Помни ли някой колко време просъществуваха тези пет варианта? Точно така - достатъчно дълго, за да може Борисов и кукловодите му да подготвят втория си ход: показването на мускули, зъби и нокти.

На 4 август следобед - ни в клин, ни в ръкав (уж) - Борисов се направи на отегчен от ината на протестиращите, махна с ръка и обяви, че утре събира партийния актив на ГЕРБ в София. Официалната информация за събитието споходи медиите около 17 часа. Според анонса, на форума Борисов щял да държи тронно слово, в което ще анализира политическата обстановка и причините за протестите, ще огласи и бъдещите си намерения. Оставка обаче няма да подава.

На 5 август, точно в уреченото време - 12 часа по пладне - не по-малко от 4000 партийни активисти на ГЕРБ се строиха за преглед на напечения от слънцето бивш казармен плац на Четвърти километър (т.е. в едно от чудесата Борисови - София тех парк). Вярно - седнали на специално аранжирани столове, но все пак под строй. 

Няма да повтаряме или да преписваме "пироните" в тронното слово на премиера, защото хвалбите му си ги знаем отдавна. Два акцента обаче няма как да бъдат подминати, защото... подсказаха какво ни чака по-нататък.

Първо -на партия ГЕРБ не ѝ пука дали ще има предсрочни избори или не, защото със сигурност ще ги спечели.

Вярно, Борисов не посмя да са се изфука, че за по-малко от половин работен ден е в състояние да привика 4000 души - ей така, с едно щракване на пръсти - но то не беше и необходимо. Защото само тежък наивник не би могъл да си представи какво ще се случи, ако Борисов щракне с пръсти няколко пъти или "помоли" всички негови и партийни храненици да докажат на практика своята лоялност към личността и делото му.

И второ - класически предсрочни избори няма да има, т.е. парламентът няма да се разпуска. Не защото Бойко го е страх от евентуалната ревизия, която би направила служебният кабинет на основния му дразнител - държавния глава Румен Радев, а защото тази процедура щяла да блокира работата на изпълнителната власт и да хвърли България в блатото на безпътицата и разрухата.

Седмица и половина по-късно, отново в типично негов стил - уж под напора на събитията, но след старателно написано домашно - Борисов свали маската. И уведоми широката общественост какво смята да прави с държавата и как ще стане това.

През далечната вече 2003 г., Борисов - в качеството му на главен секретар на МВР - за първи път официално излъга широката общественост, че няма никакви политически и властови амбиции. И онагледи тази своя категоричност с първата си крилата фраза: българската политика е лайно в целофан!

Е, на 14 август Борисов най-сетне свали този целофан и го пусна в тоалетната.

А онова - "другото" - ни го навря в лицата по възможно най-бруталния и безапелационен начин. По друг начин да опише човек накратко телевизионната проповед, която ни дръпна тогава, просто е невъзможно.

Президентът е враг на демокрацията, а протестиращите са платени помияри на олигархията и мафията. Ето защо ГЕРБ иска свикване на Велико народно събрание (ВНС) и рестарт на държавата!

Стратегическите цели са три - приемане на нова конституция, ликвидиране на ВНС като институция и ликвидиране на Висшия съдебен съвет като върховен административен орган на съдебната власт. 

Тактическите цели са три: бетониране на главния прокурор като

едноличен господар на държавното обвинение;

орязване на президентските правомощия; превръщане на парламента в нещо като масонска ложа - депутати малко на брой, но все от сой! 

За заблуда на противника, проектът на въпросната нова конституция е съчинен нескопосано. Поне засега номерът минава, защото докато всички се занимаваме с юридическата неграмотност на Данаил Кирилов, Борисов и кукловодите му си опекоха работата.

До 18 август процедурата по свикването на Велико народно събрание изглеждаше обречена поради липса на 120 депутатски гласа "За".

На 19 август Веселин Марешки обаче обърна палачинката (както предсказахме в миналия брой на "БАНКЕРЪ") и заверата тръгна в правилната посока: към пазарлък с "естествените врагове" - БСП и ДПС, и авансово разпределяне на порциите в името на безаварийното получаване на заветните 29 милиарда евро през третия програмен период.

Автор: Иван Рачев

Източник: "Банкеръ Weekly"