Съдбата наистина си знае работата, макар че цената на нейната намеса понякога е жестока. Така както се случва сега в България, в момент, когато цялата държавна, корпоративна, силова, медийна и задкулисна машина е впрегната за осигуряване на поредния Борисов мандат, във властта дойде трагедията с убийството от ток на момче в центъра на София.
Случи се сякаш, за да ни отрезви по най-болезнения начин от мазохистичния унес, в който сме изпаднали като общество вече повече от десетилетие.
Изпълнения за Гинес
Вече няма накъде да се отстъпва, вече не се търпи! Или може още от същото с правителство Бойко-4?! Натам отиват нещата, като имам предвид тоталното, брутално, маниакално, пазаруване на гласоподаватели, внушаването на страх за отблъскване на масовия вот анти-герб и фактическото ембарго върху предизборната кампания зад паравана на Вируса.
Успоредно с класическите номера от наследството на болшевишкия вождизъм, изтипосващ всеки божи ден Началника на първи страници и в праймтайма позата на римски император. На този фон Тодор Живков изглежда като скромен провинциален партиен секретар. Как да се конкурира с изпълненията за „Гинес“ на своята охранител и масажист?! Майсторът в разкриването на височайши уши вероятно е световен рекордьор по телевизионни участия, рязане на ленти, обхождане на строителни обекти и всевъзможни рекламни действия от първо лице единствено число.
Толкова много „аз“ не би могло да се чуе нито от стопанина на Кремъл, нито от президента в Белия дом, нито от червения император от Забранения град в Пекин. Конкуренти на наш Бойко към днешна дата може би за само султанът Ердоган от Златния дворец в Анкара и председателят -слънце на Северна Корея Ким Чен Ун.
До каква тъжна комедия ни докараха, а ние се оказахме безкритични зрители, способни единствено на режисирани служебни аплодисменти по знак от трибуната или от бродещите наоколо квестори. Култът към личността на Бойко Борисов, последователно и професионално поддържан и натрапван вече близо десетилетие, още от царската номинация за главен секретар на МВР през 2001г лиши обществото от имунитет срещу корупцията и некадърността, произвеждани в индустриални количества от корпорацията за употреба на властта, наречена ГЕРБ, позната и като Шайката.
Патент за вирус преди Covid-19
Верни на себе си, ние българите сме уникални иноватори що се отнася до абсурдите. По Соцвремена се появи фантастичното уравнение „магазините празни, хладилниците – пълни“. По-нататък избрахме един виртуален некоронован цар за премиер на Републиката, за да стигнем до паранормалното явление Бойко Борисов, абсолютно невъзможно никъде другаде в Европа. Даже в Албания и в измислената държава Северна Македония.
И така стигнахме до патента за социален вирус далеч преди да ни пуснат от епруветката всемогъщия X-Factor Covid-19. Какво имам предвид? Ами онази особена масова нагласа психоза, шизофрения, по-точно недостатъчност на духа и мисълта, която постави Борисов над закон и морал, а в последствие издаде безсрочна индулгенция и на Шайката. Каквото и да се случва, защото след като Началникът е безгрешен полубог, то и придворните са богопомазани по реда си.
Поне преобладаващата част, защото от време на време профилактично и защитно гръмва по някой министър или местен „суджук“, без от това да пострада Лидерът и Системата. Напротив, елементарните „врътки“ за отклоняване на внимание са представени от папагалите като връх на критичността и държавническата мъдрост.
Случайно или не, но даже високоинтелигентни люде започнаха да наричат „Падишах“ випускник на най-ниско класирания факултет от школата на МВР в Симеоново, за където бе вероятно е бил достатъчен кандидатстудентски бал от порядъка на числото Пи? За повече на „Най-младия син на партията“ без съмнение са попречили комунистите.
И така ни връхлетя пандемията от индулгенции и бушони, защитаващи Главния с цената на „късо съединение“ по цялата социална верига на България. Каквото и да се случва, винаги и навсякъде някой друг е причината, външна сила е виновна. Най-напред дежурната роля бе поверена на безсмъртните комунисти и по-специално на Станишев. Преди той внезапно да се окаже в комбина с Борисов по фронта анти-Нинова. После на дневен ред излязоха бежанците, за да отстъпят място на Румен Радев, на вируса и на международното положение с отклонение наляво и надясно според конкретната конюнктура.
Много бедствия ни сполетяха през последните години, но никога по никакъв повод не чухме самокритика или поне снишаване и смирение от страна на безгрешния Бойко Борисов. Дори леката уплаха след президентските избори в края на 2016 година, когато Началникът силно страдаше, заобиколен от разплакания Харем, бързо премина в поредната свръхдоза самовлюбеност и наглост.
Токовият удар дебне отвсякъде
Смъртта на момчето край болница „Свети Иван Рилски“ недалеч от НДК в София е трагичен симптом на днешното българско държавно, социално и морално страдание. Токовият удар дебне отвсякъде, тъй като цялата система е проядена от метастазите на режима, управляваш повече от десетилетие страната като квартална Шайка с главатар, лейтенанти, подизпълнители, купувани, рекетирани и тъй нататък.
Читателите на в. „Минаха години“ отлично познават дереджето, така че подробностите са излишни, а освен това вече започнахме да се самозомбираме, повтаряйки всеизвестните шедьоври на Борисов и компания - от „калинките“ до „мисирките“, БКП и Мата Хари...
И няма защо да очакваме оставка или поне покаяние от столичната кметица Фандъкова, която е второто лице след Началника в списъка на недосегаемите. Няма смисъл да припомняме и неписаните правила на демокрацията, според които личностите на високи позиции, трябва да поемат политическа и морална отговорност, когато има срив в системата или не дай си боже, трагична развръзка.
Но тези ценности не важат за поднебесната Шайка, която напълно е скъсала със земното притегляне и живее в свой собствен Космос. И как иначе, след като вече повече от десетилетие корумпира, фалшифицира, манипулира, репресира, краде, купува и абсолютно всичко минава и се забравя. До следващия път и последното „късо съединение“ с дълга история. Нищо чудно за кабела-убиец край булевард „България“ внезапно виновен да излезе Жан Виденов, може би и последният червен кмет на София до есента на 1990 година Стефан Нинов.
Ще поеме ли някога отговорност за много посочения кошмар в най-мръсната столица на Европа госпожа кметицата? И за всички останали беди? Естествено Фандъкова не се занимава с електрически кабели, невидими от лимузината, но нали би трябвало да се грижиш за жизнената среда на своите съграждани и избиратели? Дали и от сивите списъци с белязани бюлетини...
Автор: Георги Атанасов
Източник: в. „Минаха години“
