Може ли десетина квадрата желязо, стъкло и шперплат да струват 47200 85 лв? По какви правила се провеждат обществените поръчки на София, за да се стига до такава космическа цена? Има ли орган, който да проверява тези конкурси при съмнения за корупция? Тези въпроси обикалят социалните мрежи, откакто „Спаси София“ проведе преди дни ироничен пърформанс по повод новата визия на площад „Славейков“, както изданието „СЕГА“ нееднократно писа.
Акцент в нея са въпросните витрини - всичко на всичко 8 на брой, за които през зимата мнозинството на ГЕРБ в Столичния Общински съвет позволи на ръководството на общинската фирма „Пазари Запад“ да похарчи 331 хиляди лева с ДДС. Подобни невероятни цени изобщо не са изолиран случай, когато става дума за обществените поръчки на София. Градската мебел в столицата по правило се плаща сякаш е от злато - пейките са по 10000лв, кошчето за боклук 1000 лв, дори прост ламаринен знак струва минимум 400 лв Но това съвсем не изчерпва ценовите постижение на екипа на Фандъкова.
През 2020 година шефът на Столичен автотранспорт Слави Монов подписа договор със строителна компания, съгласно който ремонтът на фирменото общежитие в квартал „Дружба“ излиза се 960 евро на квадратен метър. Заместник-кметът Кристиян Кръстев пък реши да купува светещи указателни табели и знаци за няколко улици и кръстовища с 4 милиона лева без ДДС. Високите цени не са гаранция за дълготрайност. Само преди шест години столичани платиха 8 милиона лева за бутони по светофарите, а сега тече тяхната подмяна с нова система от сензори, чиято цена Кръстев упорито отказва да назове.
Примерите могат да достигнат обема на роман на руски класик. Причината за всичко това е, че обществените поръчки в София се организират и провеждат по изключително порочен начин. Той още в зародиша си създава предпоставки за непрозрачност и корупция. Дали това е направено неволно или умишлено, всеки може сам да си отговори на този въпрос. Една от основните аномалии в обществените поръчки на София е в това, че общината предварително обявява висока прогнозна стойност за дадена услуга стока или труд. Тя информира фирмите за финансовите си възможности и ги демотивира да се стараят да предложат най-конкурентната цена и общинските търгове в столичната община да приключват с избор на победител, чиято оферта е максимално близка до първоначално обявената сума. И понякога дори тя да се вдига още с помощта на допълнителни анекси.
Един от последните общински конкурси бе за храненето на членовете на секционните избирателни комисии в София на отминалите парламентарни избори на 4-ти април, както и на предстоящия президентски вот. В този конкурс заместник-кметът по финансите Дончо Барбалов предварително но обяви, че е готов да плати за сандвичи и сокове умопомрачителните 395 хиляди лв без ДДС. Любопитното бе, че от момента на публикуването на съобщението на Барбалов, до крайния срок за внасяне на документите, бе даден само един уикенд. Така в процедурата се включиха само две фирми и очаквано спечели тази, която предложи да свърши работа срещу 391 хиляди лв или само с около 4000 лв от заложеното в резултат столичната община плати сандвичите и кафетата по ценоразпис, който се доближава до цените на дребно в заведенията в София – 1.40 лв без ДДС за бутилка кола или фанта, 1.70 лв без ДДС за кроасан, 2.30 лв без ДДС за сандвич с колбас, и 2.20 лв за вегетариански сандвич, както и 0.55 стотинки за кафе или чай.
Друга особеност на обществените поръчки в Столичната община е, че кандидатът с по-ниската оферта обикновено се оказва отстранен. Така се случи в споменатата процедура за сандвичи, в която второто дружество предложи да нахранят хората в тях срещу 160 хиляди лв без ДДС или с около 35000лв под заложното от Барбалов. Комисията обаче извади „Джое кетъринг“ ЕООД конкурса с мотив, че шефовете и не били посочили производителя на напитките, които ще достави. Както вече стана ясно, срокът за кандидатстване в този конкурс не позволяваше корекция на книжата.
По същия начин преди време конкурсната комисия ликвидира конкуренцията и в най-скъпата обществена поръчка, която Столична община прилично провежда, а именно за избор на фирми, които чистят и извозват боклука в града. Така след като за всяка зона на София остава по един претендент, победата отиде при фирмите, които бяха дали по-скъпите оферти. Случайно те се оказаха собственост на известните бизнесмени Кирил Домусчиев Румен Гайтански-Вълка, както и при съдружниците във фирма „Титан“. Характерна черта на обществените поръчки в София е, че те се провеждат скришом, без тяхното начало да се обявява на друго място, освен на задължителното в раздел „Профил на купувача“ на сайта на общината под или поради усещането, че всичко е предварително решено в конкурсите на столицата радко се наблюдава голям интерес.
Кметицата на София е в състояние по 10 пъти на ден да каже колко училища и детски градини се строят и ремонтират в момента. Но няма да обяви, че тече процедура по набиране на оферти за еди-кой си ремонт и да призовава повече компании да се включат, за да се постигне най-изгодната цена за столичани. Такова изявление не сте чули в почти 12-годишния й престой начело на София и надали някога ще чуете. Кметицата на София често първо провежда конкурси, а едва след това се преценява какво общината ще прави с това, което е поръчала. Така и например при поръчката на светещи табла и от конкурсните книжа става ясно, че към момента заместник-кметът Кръстев не знае къде ще слага тези нови екстри.
В документацията пише, че конкретното местоположение ще бъде определено от възложителя на база анализ на потребностите, като ще бъде извършено преориентиране и при организиране на обектите въз основа на данни за пътнотранспортни произшествия, данни за транспортното натоварване и други. Как тогава заместник-кметът е изчислил, че за тази поръчка ще му трябва точно четири милиона лева?
И накрая, но съвсем не на последно място, няма случай, в който обществената поръчка в София да е поевтинявала при подновяване на заданието. Напротив, тенденцията винаги е цените да летят стремително нагоре. През тази година това вече се случи в конкурса за избор на компании, които да поддържат уличното осветление в Столична община и при търсенето на охранителни фирми, които ще пазят общинските имоти и пратки. Така между 2015-а и 2019 година ремонтите на лампите и смяната на изгорелите крушки в София струваха на данъкоплатците 32 милиона лева, а в новия период за същата дейност вече ще плащат 73,6 милиона лева за охрана. Иначе пък столичната община се готви да дава над 15 милиона лева, след като преди две години в конкурса за същата дейност бяха заложени 9,4 милиона лева.
Столичната община е склонна непрекъснато да вдига цените, не само за заплащането на стоки и услуги. Тя прави разлика дали тези услуги и стоки се плащат с европейски пари или разходите се поемат пряко от столичани. Един от най-фрапиращите случаи преди време стана ясно, че гражданите в София са на път да платят драстично по-висока цена за филтри на комини, закупени с пари от местния бюджет, в сравнение с аналогичен проект по европрограма. Цената на очистващ филтър за еднофамилна къща, договорена по проекта на Европейския съюз, бе 3120 лв с ДДС за брой, а общата стойност на поръчката беше 78000 лв. За сходен филтър, договорен по друг конкурс бюджетни средства, общината се съгласи да плати плати по 3948 лв с ДДС за брой или с 828 лв повече.
Ако общината бе платила фирмите по договорената с Европейския съюз цена, то тя щеше да спести 1 656 000 лева на бюджета на София. Пари, с които може да се да ремонтира сериозна част от вътрешните улици в цял един квартал.
Автор: Светослав Спасов
Източник: „СЕГА“
