40 дни без непрежалимият професор Юлиан Вучков се навършват на 31 октомври. Тайна панихида, за да го почете, прави неговия полубрат – актьора Михаил Петров, който неотдавна навърши 75 години. Звездата на Народния театър не желал на събитието да присъстват журналисти, защото се притеснявал, че светлините на прожекторите, насочени към неговата особата напоследък му идвали в повече и чувствал голяма физическа умора от разговори и интервюта, пише "Уикенд".
Михаил Петров държал отслужената литургия да се състои в тесен семеен кръг, макар че собствено семейство Вучков никога не е имал, нито е живял в хармония и разбирателство с брат си, който пък по ирония на съдбата се оказа единствения му наследник.
Ритуалът ще се проведе в столичната църква „Свети Седмочисленици”, но часа се пази в тайна, за да си спестят роднините нежеланите натрапници. За църковното песнопение е ангажиран свещеник, близък на фамилията, който обещал, че след това ще мине и през Централните софийски гробища, където е положена урната на проф. Вучков.
Михаил Петров наследи 64-квадратния апартамент на интелектуалеца, намиращ се ул. „Христо Белчев” в столицата, принадлежащите към него мазе и таван, плюс задна градина, която навремето била дадена на професора от бившия министър на културата Георги Йорданов.
Именно Йорданов се застъпил пред другарите от Централния комитет на партията за правото на театралния критик на собствен дом в центъра на София във времената, когато се наливали основите на НДК. Тогава Вучков бил проспериращ интелектуалец и давал сериозна заявка, че ще гради успешна и смислена кариера. Срамота било да няма дом. Роденият във Варна Юлиан платил дома си със спестени пари и бил изключително горд, че не е теглил банков кредит.
Съседите на професора в баровската кооперация споделят, че не знаят каква ще бъде съдбата на апартамента. Допускат, че роднините на Вучков ще продадат имота, защото в момента цените на жилищата в района били изключително високи и надхвърляли 2500 евро за квадратен метър.
Подобна сделка в момента минавала за голям финансов удар, още повече че Юлиан притежавал и част от задния двор, в който редовно садяла цветя любимата му жена – преподавателката по български език и литература Диана Душкова.
„Няма некролог за 40-я ден от кончината на нашия любим съсед. Никой не се е сетил да го постави, вероятно. А е хубаво, защото комшиите му бихме искали да го почетем. Всеки от нас му е помагал с нещо и той също така е връщал жестовете. Имаме една възрастна жена, която най-редовно му мереше кръвното. Професорът беше сприхав, но към здравето си бе отговорен и следеше сърдечните му удари да са в нормални граници. Пиеше доста хапчета, де. Помагали сме му дори когато Диана беше болна. Юлиан и още един съсед я свалиха до линейката през нощта, когато я взеха по спешност в „Пирогов”, а часове по-късно тя почина. Това беше истински шок за него. Цяла нощ плака и не можа да се успокои, макар че бе взел хапчета, а и приятели го посещаваха, за да не бъде сам в голямата скръб и мъка. Тогава той изля душата и любовта си некролог.
За него обаче никой не отпечати жалейка. Появи се един скромен некролог със странно съдържание от семейството му. Като не знаем, кога ще бъде панихидата – как да отидем в църква, че да го почетем?”, питата оправна възрастна съседка на професора.
Жената допуска, че веднага след 40-ия ден, когато се смята, че душата на покойния напуска земята, ще започне активна дейност по ремонт на апартамента. Надява се, че Михаил Петров и близките му ще спазят волята на Юлиан – над петте хиляди книги да бъдат предадени на Националната библиотека и се тюхка, че едва ли жилището ще бъде превърнато в дом-музей на Юлиан Вучков.
Никой от родата на учения не търсел контакт със съседите, макар че от време на време от апартамента се чували стъпки, шум от телевизор и местене на мебели. Прозорците също били оставяни отворени, което значело, че някой идва да проветрява и наглежда имота.
„Самотата много тежеше на Юлиан. Нямаше кой да го посреща, да му готви, да чисти, да му купува лекарства. Нали съм състрадателна, се заех да му готвя и чистя. Сутрин ми звънне и ми диктува какво трябва да му сготвя, но така, че да има храна най-малко за 3 дни. Доста се озорвах, защото не всичко ядеше. Помня, че веднъж му приготвих 25 пълнени чушки с кайма, една тава гювеч. Докато оправя малко апартамента, той вече беше изял 4 чушки и беше започнал от гювеча. Много обичаше крем супа. През ден му правех. Спомени, спомени... Много пъти сме спорили, карали сме се жестоко. Идвало ми е да изключа компютъра, да си взема чантата и повече да не се върна. Обижда ме жестоко, но след 5 минути ми се извинява. Такъв беше професора и сега липсва на всичките си приятели”, разказва и Наташа Яковска, която набра последната му книга за печат - „Истинският Тодор Живков”, която излезе след смъртта му.
Вучков предава ръкописа буквално седмица преди да си отиде. Така и не успява да види книгата приживе. А тя, пак по ирония на съдбата, се оказа най-успешната в дългогодишната му творческа дейност.
Черен гранит е сложен върху мястото, където е поставена урната на професора – до тази на майка му Виолета Гатева. Почти през ден почитатели на проф. Вучков носели цветя и палили свещички в блок 105, ред 4 на гробищата. В близост до него са вечните домове на актьора Георги Парцалев и разстреляният бизнесмен Емил Кюлев.
