ЗА УДОБСТВО: Правим нов затвор в града на Бойко Борисов

Кампанията за изборите на 2 октомври вероятно е най-слабата, правена някога. Дебати няма, партийните лидери се разпиляха по страната, за да се срещат с хора, за които така или иначе знаят, че ще гласуват за тях. От идеи и програми никой не се интересува, даже самите партии, които на теория би трябвало да проглушават ушите на избирателите с идеологиите си.

Това е печалният резултат след повече от 30 години демокрация. И все пак материал за четене пма - макар и не с качеството, което би трябвало да очакваме.

„Промяната“ - опорки до безкрай

Програмата на ПП разочарова с това, че използва като своеобразен преамбюл „опорките“, които Кирил Петков и Асен Василев повтарят до скъсване - увеличени пенсии, безплатни детски градини и запушването на „токсичния“ контрабанден канал през ГКПП „Капитан Андреево“.

Тук се усеща намесата на спецове по предизборна реклама, които са подсказали на „Промяната“, че трябва да разполага с няколко конкретни неща, които да размахва като успехи пред избирателите - за децата, за най-възрастните и за борбата срещу корупцията. Към това се лепва предизборното мото „Да си довършим работата“ и така се указва на хората какво им обещава ПП за бъдещето.

Трите „опорки“ компенсират и сравнителната липса на конкретика в самата програма. Документът е из-пълнен с хубави обещания - като „справедливост и устойчивост в размера на пенсиите“ или „повишаване на жизненото равнище и доходите от труд“.

Не става особено ясно обаче откъде ще дойдат парите - особено предвид на това, че се гарантира запазването на актуалните данъчни ставки, включително на плоския данък.

Прави впечатление, че както в раздела за икономиката, така и за борбата с корупцията на първо място „Промяната“ поставя смяната на ръководните кадри в основните държавни регулаторни органи.

За краткото управление на ПП обаче едно от най-големите петна върху формацията остави монументалният й провал с шефа на енергийния регулатор КЕВР, когото избра, а той беше отстранен от Конституционния съд.

Сред общите приказки за светлото бъдеще хващат окото няколко неща. За енергетиката се появява мистерия - „Промяната“ обещава „ускоряване на процесите, свързани с изграждането на нови ядрени мощности“. Какво ли е това? Нови реактори в „Козлодуй“? Или съживяване на проекта „Белене“? Програмата мълчи по въпроса. Само срамежливо казва, че трябва да се търсят „алтернативни доставчици на ядрено гориво“ - т.е. някой друг освен Русия.

Разделът за антикорупцията гордо е озаглавен „Следващи стъпки в борбата с корупцията“. А какви бяха първите стъпки? А, да, „Капитан Андреево“, друго няма. На мушката на „Промяната“ сега са конституционни промени в съдебната система и ограничаване на властта на главния прокурор.

Свръхмащабни начинания, при това политически - няма ли консенсус в парламента по въпроса, няма и промяна. По чисто политическите въпроси програмата също остава без думи, включително за това как да се разреши политическата криза и кой ще влезе в следващото управление.

Но пък обещава построяването на нов затвор в Банкя - родния град на експремиера Бойко Борисов, при това „по европейски стандарти“, явно за да му е удобно на Буци, ако се стигне до осъдителна присъда.

Скритата кама в ръката на ГЕРБ

По размер на програмата ГЕРБ на-право удари „Промяната“ в земята. 140 страници - това трябва да е рекорд за родните политически програмисти! Този монументален труд носи и подобаващо за обема му заглавие - „България след кризите - план за възстановяване“.

Още тук се подсказва насоката на герберския анализ за положението в страната - излязохме за кратко от властта, държавата рухна, сега се връщаме с готов план, за да оправим всичко. А дали тук влиза и онова, което те самите разрушиха?

В същия дух е и въведението на документа. В него с мрачни и драматични краски се описва пропадането на България, откакто Борисов не я управлява. Читателят е атакуван с плашещи фрази като „разрушената тъкан на нацията“, „чувствително обедняване“ и „опасна нестабилност“.

Но няма страшно! Герберите обявяват готовност да инвестират „целия си политически и експертен потенциал в бързото извеждане на страната от безизходицата“. Нищо, че след 12 години грабежи и те имат солиден принос за това положение.