РЕТРО СЕНЗАЦИЯ: Хитлер наредил преврат в България на 9 септември

„Сега най-важното е незабавно да излетите за София. Указанията са ви дадени от фюрера. Ако не успеете да повлияете на регентите, организирайте преврат и поставете за диктатор Цанков. Той няма да ни подведе!“ Това нарежда външният министър на Третия райх Йоахим фон Рибентроп на своя първи дипломат в България Адолф-Хайнц Бекерле, пусна ретро бомба „Уикенд“.

Посланикът е с генералско звание - обергрупенфюрер от Щурмабтайлунг - шурмовите отряд на нацизма. Двамата са имали среща с Хитлер в бърлогата му в „Волфшанце“ в Източна Прусия на 25 август 1944 г. Тя започва в 23 часа вечерта, продължава три часа и половина, като в два от тях Хитлер държи доста налудничава реч. Седи прегърбен, опрял треперещи ръце на коленете си. Това разкрива свръхсекретен протокол от разпита в зловещия московски затвор „Лубянка“ на посланика военнопрестъпник, с който „Уикенд“ разполага, а превратът в София е замислен на 8 срещу 9 септември 1944 г.

Хитлер е в паника. На 23 август 1944 г. в Букурещ е свалено от власт със заговор правителството на протежето му маршал Йон Антонеску. Регентите княз Кирил, Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов пък са му пратили писмо, в което го уверяват в своите верноподанически чувства, но заедно с това посочват, че България вече не е в състояние да носи тежестите на войната.

Регентите молят Хитлер да им разреши България да излезе от войната и посочват, че една такава стъпка ще им даде възможност да се разправят с недоволните елементи в самата страна и по такъв начин да „оздравят България“.

Фюрерът диктува на своя стенограф отговор, пълен с обичайните демагогски твърдения за мощта на Третия райх, който ще се сражава до пълна победа. Заедно с това Хитлер плаши регентите, че така предават себе си и своите довереници в ръцете на руските болшевики.

„Стенографът излезе и Хитлер се обърна към мен. Повишавайки неприятно предрезгавелия си глас, той поиска от мен да осъществя незабавно натиск върху регентите, а ако това не помогне, да извърша метеж и да установя военна диктатура“, признава посланик Бекерле пред съветския старши оперативен пълномощник на Следствения отдел на Второ главно управление на Министерството на държавна сигурност на СССР майор Копелянски.

Нещо повече, фюрерът нарежда незабавно в района на Скопие да бъде прехвърлена една дивизия от войските на СС, която да подпомогне пуча в София, а междувременно главната роля в заговора е отредена на Черния капитан. Така е наричан командващият Пета армия в Скопие генерал-майор Константин (Коце) Стоянов заради участието му в репресиите срещу левите и опозиционни сили след атентата в черквата „Света Неделя“ през 1925 г.

Рибентроп нарежда на Бекерле да държи тесен контакт с германското командване на Балканите. Казва му, че последната дума ще имат военните, които най-добре ще определят срока и плана за метежа. Бекерле светкавично се свързва с шефа на Абвера у нас – военното разузнаване на Райха, митичният д-р Ото Делиус. Те изготвят план, в който заповедта до ген. Стоянов предава по телефона водачът на крайнодясната фашистка организация „Ратник“ проф. Асен Кантарджиев.

Според плана Черния капитан се връща в София на 4 септември, за да организира пуча, като да свали избраното преди два дни правителство на Константин Муравиев и направи Александър Цанков премиер.

Заговорът обаче се проваля и на 6 септември Стоянов е поставен под домашен арест по заповед на министъра на войната генерал-лейтенант Иван Маринов. В къщата си на ул. „Раковски“, където сега е музеят на Яворов, Стоянов се самоубива.

Съпругата му Кина също слага край на живота си, като след погребението на мъжа си се качва на една висока кооперация и скача от нея. В това време д-р Делиус, който заради бомбардировките е преместил бюрото на Абвера от София в Чамкория (Боровец), изчезва от България заедно с целия си архив и остава Бекерле да се оправя сам.

Посланикът на Райха десет дни след Девети септември стяга куфарите заедно с дипломатическата мисия и тръгва да бяга през границата с Турция. Официално се знае, че е заловен на 19 септември край Свиленград, без обаче да са ясни подробностите. „Уикенд“ откри в съветския архив секретната шифрована телеграма за залавянето му. Тя е с № 0190.

Две потери са пратени по следите на Бекерле, дипломатическата и военната мисия на Райха у нас. След данни, получени от българин от Добрич, със самолет „Дъглас“ е изпратена група на СМЕРШ. Под това стряскащо име -  „СМЕРть Шпионам“ (Смърт на шпионите), измислено лично от диктатора Йосиф Сталин, се крие една от най-зловещите съветски тайни контраразузнавателни служби. Веднага от Бургас е пратена друга група с коли.

„Служителите на СМЕРШ, пристигайки в 19 часа на 18 септември9 в Свиленград, не заловиха германското посолство. Последното вероятно заради отказ на визи от турското правителство е тръгнало към Гърция. По разпореждане на старшия на група е спряно движението по жп линията. В 21,15 ч. влакът е задържан на спирка Раковски от групата на СМЕРШ“, пише в шифрованата телеграма. Веднага е заловен Бекерле заедно с още петима дипломати от мисията.

На първо място Сталиновата тайна служба търси доказателства за съучастието и на германските дипломати във войната срещу СССР. В това отношение човек като Бекерле е точно това, което трябва на СМЕРШ. Той е заловен като последния наместник на Хитлер в София. Преди това е бил шеф на полицията във Франкфурт и в окупирания Лодз.

През март 1945 г. Бекерле разказва за тайните договори с българите, на които Хитлер обещава югославски и гръцки територии: „Бях инструктиран от Хитлер да настоявам за безостатъчно изпълнение на всички германски искания, без да засягам чувството за чест на цар Борис... Направих всичко възможно за изостряне на отношенията между България и Русия, с цел да предизвикам военен сблъсък между двете страни.“

Бекерле е напълно откровен в признанията си. Без да го питат, той дава на разпитващите го и други подробности за работата си в България: „По нареждане на Химлер (най-влиятелният след Хитлер в Третия райх и пряк отговорник за Холокоста – бел. ред.) постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна.”

Изключително цинично е, че съдбата на тези хора не интересува съветите. Офицерът не пита Бекерле защо е пратил хиляди хора на смърт. През март 1943 г. с участието на Бекерле евреите от Тракия, Македония и Пиротско са отведени в концлагера Треблинка, оцеляват само около 200 от тях.

Преследването на евреите не е тема за Сталин. Неговите сатрапи искат да изкопчат колкото се може повече имена, най-вече на руснаци, които наистина или предполагаемо са работили за германците. При Сталин ловът на шпиони се изражда в мания.

Още повече, че шефът на Абвера адмирал Вилхелм Канарис изготвя специално за България план, срещу който Москва е хвърлила шпионските си мрежи. В началото на март 1940 г. в София под прикритието на търговски аташе - съветник по стопанските въпроси, пристига разузнавачът майор Ото Вагнер с псевдоним д-р Делиус. Задачата му е да изгради Бюро на Абвера у нас поради наличието на съветско посолство с „раздут персонал“, английски служби и колебания относно курса на страната ни.

Делиус много бързо намира достъп до висшите кръгове. Следвайки инструкциите на Канарис, той изгражда структурите си из България – все още неутрална страна, като влиза в контакт с шефа на военното разузнаване полковник Никола Костов.

Постепенно щабът на Абвера, който се настанява в сграда на бул. „Патриарх Евтимий“ 57 в София, се разширява с шифровчици и специалисти, откриват се резидентури и „метеорологически станции“ (радиоцентрали) във Варна, Бургас, Харманли, Пловдив и Свиленград.

След нападението на Третия райх над СССР на 22 юни 1941 г., Абверът в България е в стихията си. Д-р Вагнер завързва тясно сътрудничество с началника на отдел „А“ към Дирекция на полицията и страшилище за комунистите Никола Гешев. Тайната полиция на Райха – Гестапо, и Абверът са профилирани. Първите заедно с Гешев преследват нелегалните бойни групи на БКП и съветските шпиони у нас, а хората на Делиус са се фокусирали срещу британската резидентура.

Политическият елит, дори цар Борис III, също попада под наблюдението на Абвера. В немските архиви се пазят множество документи за монарха. В началото на 1944 г. по заповед на Химлер за България е създадена специална структура, водена от офицер от СС, чиято цел е да бъде близо до националистическите кръгове и организации в Царството. Според показанията на Бекерле службата у нас е ръководена от Франц Обермайер в сътрудничество с д-р Вагнер и дори е подготвяла независимостта на Македония начело с Ванче Михайлов и убедени български националисти.

Земеделският лидер и трибун инж. Георги Вълков понася първи удара на Абвера в София. Той е баща на бившия външен министър и дипломат Виктор Вълков и на известната журналистка Ивайла Вълкова – и двамата вече покойници. Вълков-баща е роден на 28 октомври 1897 г. във гр. Велико Търново.

Завършва инженерство в Чехословакия и е един от най-близките сподвижници на д-р Г.М. Димитров в БЗНС „Александър Стамболийски”. От 1928 г. е директор на вестник „Пладне”. Той е противник на политиката на сближаване с Третия райх. Свързва се с представителите на тайните служби на Великобритания. До интернирането му на 22 февруари 1941 г. в лагера „Гонда вода” успява да създаде разузнавателна група. От 5 октомври 1941 г., изплъзнал се от полицията, започва да подава разузнавателна информация почти всеки ден.

Три дни по-късно се получават донесения на брата на Георги Вълков, който служи във варненския гарнизон. Земеделският лидер е предаден от журналиста Христофор Янев, бивш кореспондент на американския вестник „Чикаго дейли нюз”, който е агент на д-р Делиус. На 3 ноември разузнавателния отдел на щаба на войската и хората на д-р Делиус в съвместна операция арестуват Георги Вълков. Осъден е на смърт от военен съд и обесен на 10 април 1942 г. в Софийския затвор.

Изненадващо през 1961 г. – пет години, след като Тодор Живков се е утвърдил като едноличен лидер на власт,  ДС започва под дърво и камък да издирва д-р Делиус. „Уикенд“ откри в архива на Комисията по досиетата 4 свръхсекрени и неизвестни досега документа, с които ДС иска помощ от Министерството на държавна сигурност на ГДР (Щази).

Вероятната причина е, че Делиус е бил много близък с Гешев и взел със себе си списъка с най-ценните агенти-провокатори на полицейски шеф. Подозренията, които все още витаят, са, че Бай Тошо е бил специален агент в Обществена безопасност. Тогавашният МВР-шеф Георги Цанков пише три писма на руски език до шефа на Щази министър Ерих Милке.

ДС е разкрила, че Ото Делиус и Ото Вагнер са едно и също лице, родено на 14 април 1898 г. в град Манхайм. По други данни е роден през 1986 г. във Фрайбург на 12 февруари. Успяла е да установи един от псевдонимите му – Фрей, и че Абверът в България е имал 180 разузнавачи и е разкрила повечето от тях.

ДС дори засича Делиус във Щварцвалд при роднини и във Франкфурт на Майн. Прехваща през май 1949 г. писмо до българския адвокат Васил Атанасов, живеещ в Западен Берлин, с което той прави опит да го вербува да събира сведения за хора, заемащи отговорни постове в ГДР, но българинът отказва.

Нещо повече, ДС пише на Щази, че Делиус вече е полковник от запаса е и шеф на IV отдел – работещ срещу НРБ, на разузнавателната служба, оглавявана от генерал Гелен. Райнхард Гелен е генерал-майор от Вермахта и началник на операциите на Източния фронт. След войната е вербуван от ЦРУ, създава западногерманското разузнаване и е първият му президент.

Отговорите на Щази липсват в архива на ДС, изведнъж секва и интересът на ДС към персоната на д-р Делиус. Немски историци намекват, че всичко около тъмното минало на Тодор Живков е покрито от западногермански политици, които през войната са били не само членове на Националсоциалистическата германска работническа партия на Хитлер, но са служили в СС. С други думи, имали са сходна съдба с тази на Живков.

Разузнавачът се крие под 5 имена

Ото Вагнер се крие под пет псевдонима – д-р Делиус, д-р Фрей, Куно, Кара и Хофман. От 1936 до 1939 г. работи в териториалното подразделение на Абвера в Саарбрюкен. През 1940 г. е назначен за началник референтура „Ост“ („Изток“), група ЗФ в управление „Чужбина“, чието основно задължение е извършването на разузнавателни операции срещу СССР, някои от страните на Балканите и Близкия изток.

След бягството му от София през май 1945 г. е засечен в Щутгарт, а в последствие доста изненадващо се предава на французите. Следите оттогава му се губят. Не е ясно дали е убит или е успял да се спаси.

Дипломатът обезщетен с 5600 дойче марки

Адолф Хайнц Бекерле е роден на 4 февруари 1902 г. във Франкфурт на Майн в семейството на пощенски чиновник. През 1927 г. завършва икономика, след което се включва активно в националсоциалистическата партия и паравоенното й формирование „Щурмабтайлунг“. Избран е за депутат, ръководи щурмоваците в Хесен.

През 1934 г. става шеф на полицията във Франкфурт. През 1937 г. достига най-високото звание в „Щурмабтайлунг“ – обергрупенфюрер. От 1941 г. е посланик на Третия райх у нас.  Съветски военен съд го праща за 25 г. в лагер. На 13 октомври 1955 г. е освободен като неамнистиран военен престъпник. Това става след уговорка на канцлера Конрад Аденауер в Москва.

Получава обезщетение от 5600 дойче марки. От 1956 до 1966 г. работи като служител. През ноември 1966 г. е арестуван за участие в депортирането на евреите.

Делото срещу него е прекратено на 27 юни 1968 г., тъй като не може да бъде изправен пред съда поради заболяване. Умира на 3 април 1976 г. във Франкфурт.