Как Бай Тошо затри шпионина Иван-Асен Георгиев

Вторият секретар на американската легация у нас Томас Блякшир излиза от дипломатическа мисия на САЩ, която е настанена в сградата на столичния бул. „Александър Стамболийски” № 1, до емблематичната навремето за софиянци сладкарница „Роза“. Блякшир завива по „Софийска комуна“ (днешната „Княз Александър I“) и се отправя към Телефонната палата на ул. „Левски”. По това време в района е струпана цяла бригада от външното наблюдение на Държавна сигурност. Тя следи изкъсо втория секретар, за когото има подозрения, че е от ЦРУ, разкри „Уикенд“.

Към 10,15 часа на 16 май 1962 г., без да спира своя задъхан ход, американецът пуска писма във външна пощенска кутия. Скоро пристига човек от секретната служба „Проверка на кореспонденцията” в униформа на пощенски служител. Писмата в кутията са общо 14 и само след час вече се разглеждат под лупа от Второ управление – контраразузнавателния щит на ДС. Всички са разпечатани и прегледани за тайнопис и шифри. Офицерът от Първи отдел не открива нищо подозрително в нито едно от тях. След прегледа са съставени специални фишове и отново са пуснати в пощата.

Само едно от писмата е малко по-особено. Самият плик е по-луксозен от останалите, с кафява подплата отвътре. Листът, върху който е написано писмото, е на хубава хартия, която сякаш не е българска. Писмото е адресирано до Асен Георгиев, ул. „Хан Аспарух” 36 и няма подател. Съдържанието е съвсем невинно, а подписът е „Петко“.

На другия ден шефът на отдела се връща от командировка. Незабавно му докладват за случая с Блякшир. Офицерът веднага се досеща, че ако американецът е пуснал писмо, то най-вероятно ще е с по-луксозния плик. Нарежда да се отиде на адреса и да се провери дали писмото още не е в кутията и да се види в архива има ли нещо за Асен Георгиев.

От писмото няма и вест, а на 18 май сутринта на бюрото му е сложено досие с кодово наименование „Дипломата”. Това е досието на Иван-Асен Георгиев. От него се разбира, че той е не само известен български дипломат, работил е в Париж и в ООН в Ню Йорк, но е и първият главен секретар на МВР след 9 септември. Нещо повече, през 1951-1953 г., е разработван от ДС с обвинение, че е френски шпионин.

Грешният ход на американския дипломат обаче става причина Иван-Асен да бъде разкрит от ДС и осъден на смърт. Оперативното, следственото и съдебното дело съдържат над 40 тома, установи „Уикенд“ при проверка в архивите. Това означава, че тоталитарният режим е изписал за Иван-Асен над 8000 страници. Нещо повече, „Уикенд“ откри и тайния документ на ДС, с който е разкрита и сметката му в швейцарска банка. ДС дори е режисирала и документален филм, разбира се, посветен и на чекистите от КГБ, в който героите, разследващи Иван-Асен, са действителните офицери. В архива обаче наш репортер не откри сведения за Блякшир, а само негови снимки.

ДС веднага започва трескаво да рови из досието на Георгиев и архивите. Открити са полицейски сводки за периода преди 9 септември 1944 г. От тях става ясно, че при протестни акции на забранения Български общ народен студентски съюз и покрай редактирането на „Студентско знаме” Иван-Асен е задържан няколко пъти през 1931-1932 г. от полицията. Това е достатъчна улика за ДС през 50-те години на миналия век, за да се фокусира върху Георгиев заради подозрение, че всички попаднали навремето в лапите на полицията може да са вербувани за агенти.

В документите има и 4 сигнала срещу него - за нерегламентирани  контакти с „вражески  настроени” български емигранти в Париж, за покровителстване на служители от посолството, обявили се за невъзвращенци, че е помогнал на българин да избяга с фалшив паспорт зад граница и  че е поддържал връзка с френски дипломати, засечени като разузнавачи. Проверката на ДС не доказва нито един от тези сигнали. В делото на Георгиев обаче стои обвинението, че е английски шпионин. После се разбира, че има грешка поради съвпадение на имената, и то е снето в архива през 1957 г.

Един от шефовете в ДС обаче си припомня, че през септември-октомври 1960 г., когато в Ню Йорк се провежда 15-ата сесия на Общото събрание на ООН, смятана за историческа, КГБ изпраща шифрован сигнал. В него пише, че „сред придружаващите държавни служители се намира и отговорен служител от България, за когото има сведение, че е агент на ЦРУ“.

За сесията съветският лидер Никита Хрушчов качва на кораба „Балтика“ комунистически величия от соцстраните, сред които и Тодор Живков, и ги води в Америка. Папката със сигнала е намерена в една от касите на Първи отдел на контраразузнаването. През 1962 г. то вече прави връзка между този сигнал и писмото на Блакшир. Приема версията, че Иван-Асен Георгиев може би е американски агент и още на 23 май 1962 г. в ДС открива Дело за оперативна разработка под псевдоним „Двуличник“.

Десетки агенти вече са по петите на Георгиев. Когато през август той заминава на море, ДС нахлува в дома му. Гледката е смайваща – скромен, но стилно обзаведен апартамент и в центъра на хола гордо стои огромен американски радиоприемник „Хамърлунд”, каквито у нас не се продават. По ирония на съдбата, точно в минутата, когато включват радиото, оперативните работници остават като гръмнати.

От разузнавателния център на ЦРУ в Атина започва да тече радиограма лично до Иван-Асен. Първо започва с музика от Петия концерт на пиано на Бетовен, а мъжки глас със сериозен тон диктува шифровани цифри. Текстът гласи: „Поздрави. Моля информирайте се относно ефекта от руско-пекинския диспут върху политиката на ръководството на вашата страна. Също какви възможни резултати ще има отслабването на напрежението между Изтока и Запада на вътрешните условия на страната. Надяваме се да ви видим скоро”.

ДС разбира, че кодираните съобщения се предават чрез откъс от незавършената симфония на Шуберт. Радиопредаванията се осъществяват в първия и третия петък от месеца, в 9,30 часа българско време.

Иван-Асен Георгиев е ерудирана и в същото време странна личност. Роден е на 27 март 1907 г. Баща му е адвокат от Стара Загора и е съвсем естествено е да наследи неговата професия. Завършва право в Париж и след дипломирането си работи като адвокат в кантората на Нисим Меворах, бащата на поета Валери Петров. Винаги е облечен елегантно и се отличава от заобикалящите го негови другари комунисти.

Веднага след преврата на 9 септември 1944 г. е главен секретар на МВР при министър Антон Югов. В министерството е около 3 години, след което е в българското посолство в Париж. По време на мирните преговори във френската столица е забелязан от Кимон Георгиев и Васил Коларов. Кирил Маричков (баща на известния музикант, тогава секретар в Регентството) го описва така: „Правеше изключително добро впечатление. Безупречният френски и поведението на европейски дипломат не останаха незабелязани. Васил Коларов и Кимон Георгиев го приемаха като равен. После стана съветник в легацията”. От  1956 до 1961 г. вече е съветник в Постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк. След отзоваването му през декември 1961 г. става председател на Международния институт по  космическо право със седалище Женева.

Прегрешението на Иван-Асен Георгиев пред партийната върхушка е в началото на 1963 г. Тогава той казва, че БКП продължава да се ръководи от хора на легендарния царски полицай Никола Гешев - шефът на Управление „А“ на Обществената безопасност на Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време компартия.

Има индикации, че Тодор Живков и дясната му ръка и лагерен генерал Мирчо Спасов са били сред най-ценните агенти на полицая. „Уикенд“ вече ви разказа как бай Тошо дори е скрил от партията и един арест и веднага след Девети септември се затваря в архива на царската полиция и не излиза оттам няколко дни. Случайно или не, там той тършува единствено с Мирчо Спасов.

По всичко личи, че Априлският пленум през 1956 г., е венецът на разочарованието на Иван-Асен Георгиев, и той решава да потърси контакт с ЦРУ. Срещата е в Париж с влиятелния американски  финансист от български произход Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски, който е полковник от разузнаването на САЩ (виж карето). Ангажиментът на Куюмджийски към ЦРУ е да насочва американското разузнаване към лица български граждани, подходящи за шпиони. На 2 ноември 1956 г. ЦРУ вече чака новия ни дипломат в ООН на летището в Ню Йорк. Паспортната проверка става поединично в стая, оградена със стъклени стени.

Докато Иван-Асен си подава паспорта, до него сяда мъж, който му казва: „Аз съм приятел на Ангел Куюмджийски“. На другия ден вечерта двамата се усамотяват в „Сентръл парк“ в Ню Йорк. „Вие можете да ми говорите на български. Зная български”, казва американецът, който у нас е известен като Сирил Блек, и Георгиев си спомня как се засичат на един прием в София.

Блек всъщност е резидентът на ЦРУ Джордж Андерсън, който ще ръководи бъдещия български агент, кръстен с псевдонима Жорж Дювал. От 1956 г. до арестуването Иван Асен е получил около 200 000 долара, но накрая в сметката му в „Юнион дьо Банк Сюиз“ (UBS) има само 4000 долара. Според ДС Георгиев е прахосвал голяма част от колосалната за времето си сума по любовници, а ЦРУ дори му осигурявало транспорта им със самолети. По това време той е в развод със съпругата си Блага.

На  8 септември 1963 г. в най-луксозният московски хотел „Метрополитен“ група следователи от ДС начело с  майор Иван Охридски показно и демонстративно като в холивудски трилър арестуват Иван-Асен Георгиев. Акцията се ръководи лично от Мирчо Спасов. Обвиненията са за шпионаж и държавна измяна.

Процесът е много бърз. Делото се гледа в зала „Тържествена” на Върховния съд. Обвинител на Георгиев е лично тогавашният главен прокурор Иван Вачков. Смъртната присъда е произнесена на 31 декември 1963 г. в 12 часа. „Убийци, лъжци!“, крещи Иван-Асен от арестантската стая и вероятно думите му говорят как е бил умишлено заблуден, че ако съдейства на следствието и съда, ще бъде пощаден. Присъдата обаче е точно преди 60 г. - на 4 януари 1964 г. в Централния софийски затвор.

През 1997 г. бившият първи резидент на ЦРУ у нас (януари 1960 – декември 1961 г.) Ричард Столц и директор на управлението при президентите Рейгън и Буш-баща изнесе лекция за разузнаването във Военния клуб в София. На нея той отговорно заяви: „Иван-Асен Георгиев не беше агент на ЦРУ. Той доставяше достатъчно полезна информация, защото беше твърде разговорлив, но тази информация не беше от разузнавателен характер. В едно нормално време тогавашният представител на България в ООН просто щеше да бъде отзован от работа”.

Тази пролет американският историк проф. Брайън Боек допълва картината. Той е проучил архиви в САЩ, които показват, че данните, предоставени от Георгиев, са ключови по отношение на съветско-китайския разрив през 1960 г., както и може да се предполага, че имат важно значение за последващи международни кризи през 1961 и 1962 г.

С други думи, Георгиев не е издавал държавни тайни, а само е предоставял ценна политическа информация. Той никога не е бил конкурент за поста на бай Тошо в БКП. Имал е обаче фиксидеята да стане генерален секретар на ООН при ротация на поста от социалистическа страна, разбира се, с подкрепата на САЩ.

На 2 януари 1964 г. генералите от ДС искат смъртната присъда да бъде отменена. Само Мирчо Спасов е непреклонен, което означава, че едва ли той е действал на своя глава, без да съгласува позицията си с Тодор Живков. Очевидно двамата са били изключително притеснени от разкритията на дипломата за собственото им тъмно минало и са предпочели партийният им другар Иван-Асен Георгиев да не е между живите.

Тодор Живков се докарва пред американския посланик

Разстрелът на Иван-Асен Георгиев силно уплашва бай Тошо. Новоназначеният външен министър Иван Башев му казва, че на Запад това се посреща изключително враждебно и че присъдата е трябвало да бъде дълги години затвор. Дори му дава да се разбере, че може да престанат да го канят в чужбина и ще ходи само до Москва. Поради това правешкият хитрец решава да покани първата жена посланик в историята на САЩ у нас да направи обръщение по държавната телевизия – нещо невиждано зад Желязната завеса.

Посланик Юджийн Андерсън е единствената дама в дипломатическия корпус за времето си. В 4-минутното си обръщение тя казва: „Обръщам се към вас с послание за мир и ви поздравявам от името на президента Джонсън. Днес ние празнуваме свободата и поздравяваме всички хора, които също като нас, искат да живеят в свят без война”.

Появяването на Андерсън на синия екран я превръща в най-популярния дипломат в България през онези години, а обръщението й става световна новина, макар в него да няма нито дума за екзекуцията на Иван-Асен Георгиев.

Вербовчикът е прототипът на Борис Морев от „Тютюн"

Вербовчикът на Иван-Асен Георгиев е загадъчната личност Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски. Той е прототип на образа на Борис Морев – главния герой от романа „Тютюн” на Димитър Димов.

Куюмджийски е роден през 1886 г.  в Самоков във виден род на евреи-златари. Подвизава се с няколко имена. Съвременниците му го описват като международен аферист, банкер и тютюнев магнат. Приказно богат, той е бил спонсор на компартия още през 20-те години на миналия век. Твърди се, че е бил сред най-влиятелните фигури по време на Третото българско царство, личен приятел на цар Борис III покрай дружбата си с неговия брат – принц Кирил. Участник е в тайната американска шпионска мрежа в Европа в битката срещу нацизма по време на Втората световна война.

За да не попадне в ръцете на Гестапо, а в последствие и на КГБ като полковник от ЦРУ, е унищожил всички свои снимки. Единствената му запазена, която „Уикенд“ откри, е в американски архив. През 1940 г. той емигрира от България. Идвал е тайно на шпионски мисии у нас. Нещо повече - през 1953 г. Анжело инсценирал собствената си смърт, а от ДС се вързали на номера и свалили досието му в архива.