Живот като на кино има Глория. Блясък, пари, слава, забавления, успехи – със сигурност това са асоциациите на почитателите й до преди да издаде автобиографията си. В книгата си „До последната усмивка” примата на фолка добавя и друго тълкувание. В житейския й път има още сълзи от любов и страх, насилие от ревност, ситуации като в холивудски сладникав филм, но и такива като в трилър с цялата палитра от задължителни фактори – оръжия, изблици на гняв, заплахи, паника, бягство, научи Narod.bg.
Глория, която на 28 юни ще отпразнува 47 години, споделя и радостите, и перипетиите, и сълзите си, без излишна сантименталност. Няма и осъдителност. На моменти разказът й изглежда просто като банално изреждането на факти.
Такъв е този за развода на родителите й Пенко и Стефка Иванови. И двамата са музиканти. Баща й свири на кавал, а майка й изпълнява народни песни. Глория е едва на 12 години, а брат й Николай – на 10 години, когато чуват новината от татко си: „С майка ви се разделихме, вече няма да живеем заедно. Не се разбираме изобщо”. И просто излязъл от стаята. Явно не знаел какво повече да каже. Помълчал, след което си тръгнал. Вещите на майка й били вкъщи, но я нямало. Бъдещата певица и брат й не знаели къде е и кога ще я видят. Баща им имал „проблеми с алкохола” и май изобщо не му било до нея и брат й, пише в книгата си Глория.
Той даже не се и опитал да обясни какво се е случило. Между родителите постоянно имало напрежение. Децата им били „свидетели на доста грозни сцени, които не бива да вижда нито едно хлапе на света”. „В очакване на поредната драма, живеехме като на тръни. Баща ми изчезваше за по 3-4 дни, майка ми плачеше, ядосваше се. Беше нещастна и тъжна”, разказва Глория.
Родителите й встъпили в брак съвсем млади. Пенко още карал казармата като миньор в рудник „Върба” в Мадан, а Стефка заминала при него. Още тогава, преди раждането на дъщеря им, започнали проблемите. Той непрекъснато пиел, а тя опитвала да се справи някак.
„Три години нямахме деца, селските клюкарки ме одумваха. Един билкар ме лекуваше. И като забременях с Галя, изпитах неземна радост, летях от щастие. А ревността на мъжа ми сякаш се усили – на пазар да отида, с големия корем, той се сърдеше и ме подозираше, че отивам да се виждам с някого”, споделя Стефка, майката на Глория. С раждането на двете деца ситуацията не се променила. Напротив – Пенко се събирал с лоши приятели, все повече му се услаждала чашката. И отговорността за семейството носела жена му. Проблемите между съпрузите се трупали като грамада.
Така Стефка се решила на развод. Подала молба, но все още имала надежда, че мъжът й ще се стресне и ще се промени, защото не събрала кураж да го напусне. Минали делата, развели се и продължили да живеят заедно. Един ден Стефка излязла да си купува обувки, срещнала стар познат. Не се били виждали пет-шест години, и той предложил да пият кафе у тях, да си поговорят на спокойствие. Не щеш ли, мъжът й я проследил. Звъннал на вратата, вдигнал невъобразим скандал. И Стефка не посмяла да се прибере, останала там от страх. „А сърцето ми плачеше за децата”, разказва днес тя.
Започнала одисеята по раздялата. Цяла година Стефка не можела да види децата. Ходела по съдилищата. С Пенко се съдели за родителските права. Настройвали децата срещу нея. Този период е изключително труден за майката на певицата. Днес всичко това е загърбено. Стефка и Пенко имат приятелски отношения. Примата на фолка отдавна се е помирила с баща си. Тази година дори честити рождения му ден и сподели снимка от свой концерт. Баща й пък бе на първия ред. Той й е помагал за къщата в София, участвал и в строежа на студиото. Мама Стефка пък е рамото, на което Глория склонява глава, за да поплаче, когато напрежението „прелее”. Тя винаги й е вдъхвала сили и смелост, напътствала я. И нито за миг не й е позволявала да се разколебава или да се съмнява във възможностите си.
След развода на родителите си, Глория, която е родена в Русе, известно време живеела в Две могили. Там завършила средното си образование с направление „Механизатор в растениевъдството“ и придобито свидетелство за МПС – категория. По-късно Глория и брат й Николай се върнали в Русе. Минали години преди тя да стане съпродуцент с инж. Митко Димитров, шеф на попфолк гиганта „Пайнер”, и да се премести в София. През това време Глория придобила ценен, но на моменти горчив опит и в професията, и в личния си живот.
Пътят й към върха е бил доста трънлив.
Глория се влюбила за първи път на 18 години. Толкова е и разликата й с този мъж. Две години били заедно. Той бил бизнесмен, имал автокъща, бил един от най-влиятелните хора в Русе. Глория разбрала това малко по-късно. Срещнали се в заведение извън Русе, на Дунав мост. Във въпросното заведение младата певица работела с оркестър „Извор”, а бъдещият й любим дошъл с партньори. Запознали се, докато им пеела. Това не е първият мъж в живота на Глория, но първото истинско влюбване.
„Защото при мен нещата стоят така: искам всичко или нищо. Или ме имат, или ме нямат, при мен няма средна позиция. Влюбвам се рядко – за моите 46 години живот имам всичко на всичко четири сериозни влюбвания”, откровена е фолк звездата. Първото й влюбване е във въпросния бизнесмен. Тогава не знаела нищо за света. Друг мъж, за когото не иска да се сеща, я направил жена, но това било ученическа авантюра, а той проявил собственическо чувство
.
„Ревността му беше наистина потресаваща: „Ти си моя и на никой друг!”. Правеше ми какви ли не номера, стигаше до жестокост, изби ми зъб при един от пристъпите си на ревност. Не съм била влюбена, не. Просто той ме направи жена, бях на 16 и сигурно днешните младежи ще ме сметнат за престаряла за тази стъпка, но така беше, тогава ми се случи”, откровена е Глория.
Ревнив бил и русенският бизнесмен, нейната първа любов. Първата сцена била, когато в началото на 1992 г. Глория заминала с оркестър „Извор” да работят в Иванград, Черна гора. Опитвал да я разубеди, но примата на фолка не можела да предаде колегите си. И направила грешка. В това размирно време, обещанията на импресариото се разбили още в деня, в който стъпили в Иванград. Оказало се, че кафаната, в която българите ще работят, е на първия етаж на триетажна къща, в която живее семейството на собственика. Глория и оркестър „Извор” били изключително добре подготвени със сръбския репертоар, но не знаели, че отиват в мюсюлмански район, в който жени в заведенията не стъпват. Първата вечер Глория и другата певица си облекли ефектни рокли. Втора груба грешка. Били принудени да си сложат по една венчална халка - уж, че са съпруги на музиканти от оркестъра. На следващия ден си купили панталони, пуловери с поло яки – да не се вижда нищо, за да не съблазняват помислите на посетителите. И все пак нямало как да срат интереса на местните мъже.
Заведението се препълвало всяка вечер. Клиенти притеснявали певиците кажи-речи всяка вечер - не вярвали, че са жени на музикантите. Карали ги да пеят най-трудните песни по няколко пъти на вечер. В изблик на еуфория чупели чаши в краката им и размахвали пистолети.
„Местните банди си бяха поделили града. Приличаха на нашите мутри, но всички бяха двуметрови мъже, огромни, страшни. Наричаха ги „боксьорите”. Много ни харесваха и се държаха с нас все едно им принадлежим. Беше ужасно, беше кошмарно”, спомня си Глория.
Веднъж някои от тях казали на ръководителя на оркестъра: „Тези двете идват с нас и повече няма да ги видите!”. Нямало законност, припомня Глория, точно тогава се разделяха републиките на бивша Югославия, всички ходели въоръжени, запаали автомати „Калашников” влизали в заведението и никой не им правел забележка. Черна гора е планинска, нямало мърдане от Иванград, така че планът за бягство бил невъзможен. Още повече Глория и колегите й били с москвич, жигули и лада, а боксьорите бръмчели с БМВ-та и мерцедеси.
„Слава Богу, не се стигна до физически тормоз, но психическите атаки бяха непрестанни... Мутрите имаха навик да ни ръкопляскат с два пистолета в ръцете. Изтръпвахме от ужас, че някой ще стреля неволно. Пееш и плачеш. Една вечер пияни хвърлиха стол към оркестъра – някаква песен не им допадала, много била тъжна. Аз се ядосах и го хвърлих обратно, падна по средата на масата им”, разказва Глория. Всички замръзнали. Парадоксално, не й се случило нищо – едрите мъжати били впечатлени от начина, по който отстоява достойнството на колегите си.
Издържали около 20 дни, накрая собственикът се съгласил с тях и им помогнал да напуснат града. Събрали техниката посред нощ и тръгнали по завоите, стресирани дали боксьорите няма да ги настигнат. Глория била спестила малко пари, които скрила в кутия от сапун. По пътя бръкнала в чантата - нямало никакви пари. Върнала се без стотинка от Черна гора. Оказало се, че са я обрали на изпроводяк. С колегите й били разочаровани и в крайна сметка си развалили отношенията.
В Русе Глория трябвало да бори изпитания в личния си живот. Въпросният бизнесмен, който е първата й любов, все по-често започнал да проявява ревност. Опитвал да я манипулира. Накрая тя направила проучване и разбрала колко брака и колко деца има и прогледнала – попаднала е на грешния човек. А и той бил против тя да прави кариера. Полудявал, ако се усмихне на някого, докато пее. Постоянно ходел в заведението, в което работела. Придружавал я на ангажименти извън града. Станало направо нетърпимо. Заплашвал и майка й.
Една вечер дошъл с пистолет в дома им. Певицата била ужасена. И един ден се скарали, заради ангажимент. Помолила го да я закара до Плевен и той го направил. Придружил я и даже изглеждал доволен, че е пяла великолепно.
„Но се оказа, че всичко това е било фалш. Прибрахме се в Русе, чакал е само да се напие, и се развика: „Какво? Ще пееш ли?!”. И ми удари такъв шамар, че ми разби устата. Плача, тече ми кръв, но казвам през сълзи: „Разбира се, че ще пея! Не ме познаваш!”. Последвали още шамари. Това е финалът на отношенията им.
„Тази връзка беше моят първи урок в любовните ми отношения. Много са ме обичали мъжете в живота ми и много са ме ревнували. Но никога не съм била лесна плячка. Искала съм да се разбере какво държат в ръцете си и за какво трябва да се стараят. Не съм позволявала някой да си мисли, че съм му даденост! Аз съм жена, която знае цената си”, пише в мемоарите си Глория, цитира Уикенд.
