Четири милиарда лева е доплатил българинът в болниците. Това призна преди дни в тв интервю шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев, който разкри шокиращи примери за това как болничните власти си намират поводи да бръкнат в джоба на пациента, пише Уикенд. От 5 лева такса стол за придружител до 80 лева за шапка за баня, четка и паста за зъби, които са определени като ВИП – услуга. ВИП, но не по желание, а по задължение...
Леглоденят (винаги е много грозно да облечеш в бюрократични термини човешката болка и неволя) е от 70 до 120 лева. Казано по друг начин – два комплекта F-16 са отишли от нашите джобове в болничните каси, а ако ти се случи нещастието да попаднеш в болница, ще трябва да плащаш цена, съпоставима с тези в хотелите на Слънчака. Дали скоро в болницата няма да ни поискат и такса „дишане на въздух”!?
Системата наистина ни убива – на час по лъжичка, с особен цинизъм.
От реална здравна реформа нямат интерес нито частните болници, нито здравните чиновници, нито държавните здравни заведения, които преходът обърна на търговски дружества.
Лекарите, дали клетва да бъдат хуманисти, борещи се за здравето и живота на ближния, са превърнати в търговци, чиято цел е да сътворят нова схема за печалба. А не толкова отдавна българските лекари бяха едни от най-добрите в света – компетентни, грижовни, готови да помагат. Нима Системата ги направи търговци в Храма?!
Здравето е превърнато в привилегия за малцината богати, но какво правят бедните пациенти - 800 000 работещи бедни, 2 милиона пенсионери, семействата с деца, че даже и крехката БГ-средна класа. Оказва се, че заболяването е двойно зло – за тялото и за джоба. А не бива да е така – европейският подход е здравеопазването да е грижа, а не търговия, осигурява се достъпно здравеопазване, държавна помощ за лекарства, за престой в болница, доплащане има, но то е в поносими за пациента размери, а не е равнозначно на дългово робство.
Цинизмът също трябва да има граници, не може да търсиш печалба от хорското нещастие, не можеш да подложиш цялата нация на колективен геноцид, докато правиш счетоводни сметки. Защото човещината няма цена.
И тук е мястото на държавата. Ако тя не си влезе в ролята да озапти брутално развихрилото се печалбарство, да наложи дисциплина, да запази държавните и общинските болници и спре потока от народни пари в частните болници, тя ще загуби най-важното - народа си.
