Съдбата понякога наистина се гаври с такива като нас. За съжаление обобщението е неизбежно, тъй като от три десетилетия насам и особено от началото на новия век колективният българин се оказа на най-ниското стъпало на Дарвиновото дърво, що се отнася до гражданско самосъзнание и морални сетива.
Ако искате мога да изора напред и назад целия Преход след 10 ноември 1989 г., за да се аргументирам с имена, цифри и факти, но ми се струва, че е предостатъчно да се позова на „царя“ и на Пожарникаря. Защото именно тези два образа обобщават по най-добрия начин „демократичната“ драма на родината, като същевременно я превръщат във водевил и фарс. Ужасното е, че тъжната комедия върви в пакет с трагедията.
Реквием за една нация
За кой ли път се питам – не ни ли омръзна? Докога? Колко още? Какво ли не ни сполетя като част от прокълнатия „Американски консенсус“ след „Края на Историята“, последвал заговора срещу човечеството на двама генетични предатели - Рейгън и Горбачов?
Ако се смущавате от силните думи, ще ви светна – треторазредният актьор от Холивуд Рони е бил доносник във ФБР срещу своите колеги по време на „Лова на вещици“ през 50-те години, а колхозният комсомолски секретар от Южна Русия Горби разруши могъща и велика държава като СССР от алчност и суета, като по този начин хвърли света в бездната, където се намираме в момента.
Без баланс и контра-тежест срещу обезумелите неолиберални фашизоиди от „политкоректната“ шпиц-команда на Хилари и Ко, действаща в комбина с банковите аферисти от „Уолстрийт“, износителите на смърт от военно-промишления комплекс, дигиталните цензори, медийните гьобелсовци и брюкселските куртизанки от двата пола, пропагандиращия „третия“...
Накратко, това е глобалната рамка, в която звучи погребалният реквием за една нация. Коя ли? Ами - българската! Не се правете на изненадани, защото веднага ще ви изпратя при проф. Петър Иванов, който вече постави диагнозата за клиничната демографска кончина на България, успоредно с анализаторите от Световната банка и ЦРУ.
Кошмарното е, че тези съждения напомнят за прочутата сентенция на Йосиф Сталин, според когото гибелта на хиляди е статистика, а смъртта на един човек е трагедия. Социалната евтаназия на племето е факт, но паралелно всеки ден изчезват конкретни хора, погребани от Системата. И тази трагедия е тук, сред нас, но ние очевидно нямаме нито глави, нито очи, нито души да схванем най-сетне докъде сме стигнали. И да потърсим причините. Поне най-драстичните.
Енвер Ходжа е жив
Имате ли огледало? Защо ли? Ами, за да се погледнете в стъклото и да прецените дали всичко е наред и дали случайно не сте се превъплътили в някакъв различен био-вид от познатия „хомо сапиенс“? Нормално ли е нормални хора да смятат за нормално това, че абсолютно всеки ден в нашата страна започва и завършва с Бойко Борисов?
И на екрана, и в Мрежата, и в повечето от остатъчните всекидневници. Точно като в Албания преди повече от половин век, когато телевизията персонално се е обръщала към Вожда Енвер Ходжа...
В началото на третото десетилетие от третото хилядолетие ние очевидно сме албански реотани, ама втора ръка, тъй като подобни пациенти на социалния дарвинизъм не се намират почти никъде по света. Може би в Северна Корея, но не в Русия, Турция или Иран.
Отделно, тежко зомбираните поданици на Белия дом заслужават нов д-р Зигмунд Фройд. И няма защо да ми се сърди някой сънародник, ако се е видял в огледалото, след като сме позволили на Системата да ни докара дотук. Всички сме виновни, невинни няма, макар че Страхът и Бедността винаги и навсякъде са смекчаващи вината обстоятелства.
Възможно ли е някъде другаде из „цивилизацията“, ако споменатите по-горе еднолични държави са извън нея, един Началник да бъде издигнат в толкова абсурден, сюрреалистичен, мазохистичен култ? Възможно ли е например Ангела Меркел, Еманюел Макрон или Борис Джонсън да бъдат изтипосани на първа страница в джипка, пред строителна техника или край някоя магистрална канавка, съответно в „Ди Велт“, „Льо Монд“ или „Таймс“?
Възможно ли е някой от тези държавници да се хили самодоволно пред табела с надпис Бойково, разбирай – Меркелово, Макроново, Борисово? Възможно е, ама няма как да стане, тъй като тези елитни, обучавани, образовани и шлифовани политици налагат определени стандарти на поведение и възприятие. Независимо от изцепките на екстравагантния обитател на „Даунинг стрийт“ №10 в Лондон.
Даже пиарите на Владимир Путин – Песков и Захарова, се опитват да играят модерно. И ето как излиза, че в момента България е най-азиатската държава в Европа като феодален стил на управление. Тоест, РБ на ББ като Беларус, дори отгоре след бунта срещу Лукашенко...
Май Някой наистина гледа
Преди много-много години, май бе около полета на Юрий Гагарин в Космоса, моята баба се опитваше да ме учи как да се кръстя по православните правила, но така и не успя докато ме водеше в храма „Св. Св. Кирил и Методий“ край Женския пазар в София. И все пак и досега си спомням нейната чиста, наивна вяра, че Някой гледа отгоре и поставя всеки и всичко на мястото му. А тази свръхсила дори формулира жестокото уравнение на тоталния, трагичен, садо-мазо български Абсурд. Ако искате, добавете и „демократичен“...
Приблизително по същото време, когато казионните измекяри от различни жанрове се надпреварваха да тиражират читалищната самодейност ала Бойко пред Бойково, в медицинския квартал на столицата едно дете на 16 години загуби живота си върху оголен електрически кабел. На 500 м от НДК. Нямам какво да добавя освен думите на моята съпруга, че ако бе на мястото на почернените родители би потърсила пистолет, за да стреля. Вероятно от отчаяние...
Този разтърсващ токов удар в столицата на Бойковото царство най-сетне трябва да ни отвори очите и главите. Кои сме ние, що за хора сме, къде се намираме, за какво живеем? Защо умира
нацията ни, защо цената на човешкия живот е толкова ниска, защо я няма надеждата, защо хоризонтът е толкова сив, мрачен и безнадежден? И дали за всичко са виновни само Вирусът, задокеанските фашизоиди и брюкселските мошеници? Вярно, вечните „началници“ диктуват посоката, но все пак нещо зависи и от био-материала, за когото е приготвил био-чипове Бил Гейтс...
Лавина без Блага Димитрова
Популярното филмирано произведение на Блага Димитрова – „Лавина“, по правило се връща на екран при поредната трагедия с български алпинист. Последният повод бе гибелта на Атанас Скатов под връх К2. Снежната стихия обаче отдавна присъства в нашия живот под формата на бедствието на управляващите. И срещу него засега не се намира противодействие извън мистичните заклинания от типа „Някой гледа отгоре“. Вероятно заради ирационалния, паранормален характер на самото явление?
По стар нашенски обичай сега се търсят виновни за смъртта на 16-годишния юноша край столичната болница „Свети Иван Рилски“. От медицинското заведение се правят на паднали от небето, кметът на община „Триадица“ – също, от ЧЕЗ мислят повече за поредния вагон с пари, изнесени от България, софийската кметица както обикновено е непорочна светица ала Дева Мария. Да не говорим за началника от джипката и Бойково...
Естествено, юридически няма какво да търсим нито от Борисов, нито от Фандъкова, нито от районния кмет, макар че семейството на клетото дете на всяка цена трябва да се опита да разрови и ако може да разори авгиевите обори на „Московска“№33, тъй като трагедията се случи на столична територия. До заслужено възмездие едва ли ще се стигне, но какво ни остава освен безсилен гняв?
Да се върнем обаче към Лавината без Блага Димитрова, която помете България от върха надолу. Цялата Система, включваща държава, институции, общество и поданици, е съсипана, прогнила и срутваща се. Това си е чиста проба Апокалипсис далеч от урагана под осемхилядниците, мумифициращ во веки веков заледените покорители на Безкрайността.
Гибелта на момчето недалеч от булевард „България“ може да послужи като епитафия на евро-атлантическа България. Просто защото тук и сега всичко е гнило и се руши. Нашата страна е синоним на корупция, престъпност, смъртност и бедност.
Първи сме във всички негативни класации, като в същото време затваряме положителните. Не е необходимо да разтварям телефонния указател с ужасите, които всички отлично познават на свой гръб. От токсичните маслини до хипотетичните ваксини...
И сега – в едри щрихи. Няма как една държава да работи нормално след като имаме такова управление и самодоволен премиер.
Няма как София да бъде нормален град, а не бардак, след като кмет е абсолютно несъстоятелната даскалица Фандъкова, позираща като превтасала мажоретка покрай поредната фалшива лента на Началника.
Няма как кампанията около Ковид-19 и ваксината да е ефективна с министър като Ангелов. Няма как образованието да не бълва чалга-аборигени с принципал като Вълчев. И така по веригата до всичките катета, менди, теменужки и ПКП на целия този панаир на неграмотността, посредствеността и алчността.
Тази Лавина ще ни помете. Страхувам се, че няма ваксина за държавата, проядена от криминални паразити и морални дебили. От Шайката и Ко плюс патерици и кибици.
Все е било, ама чак пък толкова вече повече от десетилетие. И Китай не би издържал на този Бойков рай! И докато пиша тези скверни редове научавам, че Той и отново
Той ще отваря кръчмите, така както плаща пенсии, раздава пари и пуска менте магистрали с нашите данъци. Настина, по-добре „танковете“ да дойдат и да ни изтрият веднъж завинаги от лицето на Земята, защото иначе ще умрем от срам...
Георги Атанасов, специално за „Уикенд”
