Къде се изгуби Стоянка Мутафова? Този въпрос си задаваха мнозина от феновете на комедийната ни прима през последните месеци. През лятото, а и след настъпването на есента 97-годишната легенда не беше никак активна в публичното пространство, което неминуемо породи притеснения.
След седмици на упорити опити да се свърже с голямата актриса, в началото на октомври „Уикенд” успя да я интервюира и да я разпита подробно за най-новото около нея. Разговора осъществихме със съдействието на личния й мениджър Евгени Боянов – най-близкия й човек наред с дъщеря й Муки Грубешлиева. Стоянка отговори изчерпателно на въпросите, свързани със здравословното й състояние, а ни осветли и за творческите си планове. „На 20 октомври излизам на сцената на театър „Сълза и смях” за представянето на биографията ми „Добър вечер, столетие мое”, а след това евентуално чак напролет”, обясни мегазвездата за читателите на вестника ни.
- Г-жо Мутафова, как минават дните ви напоследък?
- Стоя си повече вкъщи. Имах трудно лятото, бях в болница. Благодаря на лекарите от Университетска болница „Лозенец“ - помогнаха ми много. Имам сложен пейсмейкър, той допринесе за укрепването ми. Благодаря и на дъщеря ми Муки за огромните грижи, които полага за мен. Посветила ми се е изцяло.
- А как се чувства голямата Стоянка Мутафова на почти 98 години?
- В едно особено състояние (смее се). Не се чувствам бабичка, а пък осъзнавам същевременно, че земният ми път наближава своя край, че съм в залеза на дните си. Прощавам се със сцената - нищо не е вечно. Щастлива съм, че водих пълноценен и богат на емоции живот. Всичко видях и получих, не мога да се оплача. А годините, повярвайте ми, минават като един миг, не се усещат. Аз лично не мога да повярвам, че станах стогодишна почти (пак се смее).
- Какво ви радва днес? И какво ви натъжава?
- Малко неща ме радват... Когато някой близък дойде да ме види на гости вкъщи... Двете сме с Муката и не допускаме всеки, но имаме малък кръг верни приятели. Натъжават ме много неща, но съм в такъв етап, че вече не гледам към бъдещето и не се замислям много, много. Затова и озаглавих биографията си „Добър вечер, столетие мое“, а не например „Добро утро, столетие мое“.
- Ако можехте, какво бихте променили в живота си?
- Бих родила още едно дете. Щеше да е друго сега... Бих била и по-всеотдайна към Муки. Пътувах много и тя порасна изведнъж. Не бях достатъчно грижовна майка и не спирам да се обвинявам за това. Бих поправила грешката си, ако можех. Угаждах на Муки материално във всичко, но не й дадох достатъчно майчина грижовност.
- Най-големият ви страх днес и през годините?
- Днес ми е за това, че дъщеря ми ще остане сама. Нямаме роднини и ми е тежко, живея заради нея. През годините съм имала много страхове. Мислех, че ще умра рано, че ще се проваля в професията... Но за радост нищо от това не стана.
- Скучно ли ви е, когато не сте на сцената?
- Не бих казала. Свикнах с тази мисъл. Нормално е. Преди бях всеки ден на сцената в продължение на години. Взела съм достатъчно от театъра и затова сега ограничих изявите си. Името си градих над 75 години. Би било нахалство, ако съм недоволна от кариерата си...
- Нова книга за вас ще има ли?
- Питайте Муки. Надали ще пише нова, сегашната е много добра и успешна. Няколко тиража вече се отпечатаха. Обиколихме България с нея, напълнихме 2 пъти НДК. Продължава да се купува.
- Къде предстои да представите последната си засега биография „Добър вечер, столетие мое”, чийто автор е дъщеря ви?
- (Замисля се и се обръща към мениджъра си Евгени.) – Ами май ще поспрем временно с пътуванията в провинцията, поне през зимата. Предстои ни поредното представяне, но този път на столична сцена – на 20 октомври в театър „Сълза и смях“. Всеки е добре дошъл. Ще има среща-разговор с мен, автографи, снимки. Това е единствената ми изява до края на годината – казвам го, понеже хората все се интересуват къде могат да ме гледат.
- А кога ще ви видим отново в игра? Преди да се пооттеглите участвахте в спектаклите „Столетие мое”, „Скакалци” и „Госпожа Стихийно бедствие”.
- Не знам (въздиша). Може и да не ги играя повече. Поне на този етап съм ги свалила от програмата ми. „Скакалци“ си върви и без мен, когато не се чувствам добре - имам дубльорка, а в другите две пиеси съм в централна роля. Ако усетя, че съм готова, може напролет отново да поиграя малко, но нека да не се заричам от сега. Театърът е като наркотик и е трудно да се откажеш от него.
- Истина ли е, че вече официално сте вписана в „Книгата на Гинес” като най-възрастната действаща актриса?
- Не, няма такова нещо. Поне нищо официално не сме получили.
- Кой ви помага в домакинството?
- Имаме няколко жени, които идват вкъщи и се грижат за домакинството, а поемат и други задачи. От „Социален патронаж“ са. Благодаря им много!
- Знам, че дъщеря ви Мария Грубешлиева – Муки е неотлъчно до вас. Станахте ли по-отстъпчива, когато спорите с нея?
- Не знам, тя трябва да каже (смее се). Май се кротнах леко, но и Муки също. Проблемите ми в здравословен план, операцията и всичко останало даде своето отражение. Сега сме по-спокойни и аз, и тя. Не се дракаме за глупости.
- Наскоро си отиде вашият приятел проф. Юлиан Вучков. Кога беше последният ви разговор с него? Имахте ли спорове?
- Юлиан често идваше вкъщи на гости, а по телефона говорехме още по-редовно. Много ме обичаше, както и аз него. Последният ни разговор беше две седмици преди да почине. Обади се късно вечерта по телефона, той така правеше. Не ми беше споделил, че не се чувства добре. Питате ме за какво сме спорили... Основно за политика и изкуство. Не бях съвсем съгласна с някои от оценките му, а както знаете, той много-много не търпи друго мнение. Имам много спомени с професора, но в момента мисълта за него ме натъжава и може би ще ви ги споделя в някое друго интервю. Да е светла паметта му!
- На 13 юли се навършиха 95 години от рождението на актьора и режисьор Нейчо Попов – най-любимия ви мъж, третия ви съпруг. Коя според вас е най-добрата му постановка? А най-силната му роля? Кои бяха последните му думи към вас преди смъртта да ви го отнеме?
- Всичките роли и постановки на Нейчо бяха на световно ниво! Казвам го, не защото ми беше мъж! Тези, които го помнят, могат да потвърдят. А последните му думи бяха: „Обичам те... сто... сто... сто...“. Ние с него си имахме такъв израз: „Обичам те сто!“ - тоест най-много, безкрайно, нали децата броят до не повече от 100... Нашата любов беше по детски чиста и красива.
- Става ли ви тъжно като се сетите, че Нейчо не бе обявен за почетен гражданин на родния си Бургас и дори няма улица на негово име?
- Може би тази грешка ще се поправи. Аз съм почетен гражданин на Бургас - предполагам по линия на Нейчо. В София има улица на негово име, в съседство с ул. „Невена Коканова“. И двете са в „Драгалевци“, до вилата ни. Надявам се и община „Бургас“ и кметът г-н Димитър Николов да отдадат заслуженото на мъжа ми. Той наистина заслужава това.
- След кончината на големия Нейчо Попов през 1974 г. имало ли е вариант да допуснете друг мъж до себе си?
- Аз след него друг не съм погледнала. Овдовях на 50 години и от тогава напълно забравих за мъжете. Така се зарекох, дадох си обет и го спазих. Нейчо беше от различно измерение човек - толкова фин, толкова интелигентен, с такъв усет към живота, към изкуството, към всичко.
- Ще гласувате ли на предстоящите местни избори? Кого от кандидатите за кмет на София ще подкрепите?
- Ако се чувствам добре, ще гласувам. Отида ли да пусна бюлетина, обезателно ще подкрепя г-жа Йорданка Фандъкова. Тя промени София към добро. Намирам я за най-подходящия и най-добре подготвен кандидат. Запозната съм с всички кандидатури - мениджърът ми Евгени ми прочете и ми показа много материал. Ами няма по-добра от Данчето! Искрено й желая успех!
