„След мен и потоп”: Идва нова лява партия! Корнелия затри БСП

Корнелия Нинова остана начело на БСП, но недоволството срещу нея в партията остава. Някои обявиха БСП за мъртва, а други заговориха за нов ляв проект.

Когато през 2013 г. Татяна Дончева напускаше БСП, обяви, че не е далеч денят, в който партията ще се бори да прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента.

Девет години по-късно БСП се срина от основна опозиционна сила до малко над 10 на сто подкрепа, като на последните парламентарни избори миналата година получи гласовете на едва 250 хиляди души. Исторически това е най-лошият резултат за партията и председателката Корнелия Нинова пое отговорността и подаде оставка.

Въпреки провала на изборите, БСП влезе в новосформираното правителство заедно с "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България". Социалистите получиха четири министерски кресла, а самата Нинова стана вицепремиер.

Това послужи на нейните поддръжници да оправдаят предложението конгресът на партията "да не констатира" оставката ѝ. Така в събота най-висшият ръководен орган на БСП бетонира председателката Корнелия Нинова за бъдещите две години.

Гарантирането на поста за Корнелия Нинова, без да се стигне до влизане в битка за председателското място, беше описано от опозицията в партията като апаратна игра на самата Нинова, а и като "смъртта" на БСП. Аргументите за това са, че партията се е превърнала във "вождистка" и обслужва личните интереси само на ръководството си.

Междувременно бившият председател на БСП Михаил Миков напусна партията, а различни медийни публикации започнаха да описват "нов ляв проект", който да обере недоволните социалисти. Такива пък има в изобилие.

В усилията да запази властта си, Нинова си отвори фронтове с голяма част от известните социалисти. Срещу нейния маниер на ръководене през изминалите седмици се обявиха и известните журналистки от партийния вестник "Дума" Велислава Дърева и Велиана Христова.

Така се стигна до момента, в който макар и формално запазила председателското си място, гарнирано с вицепремиерски пост в изпълнителната власт, Нинова всъщност беше обявена за "убиеца на БСП".

Когато пък се говори за убиец би следвало да има и труп. В тази роля е поставена самата социалистическа партия. "Със смъртта на БСП лявото пространство вече е напълно свободно", коментира пред Свободна Европа политологът от Софийския университет Страхил Делийски.

Според него, след поредицата ходове на Нинова, социалистическата партия става изключително слаба, което само затвърждава необходимостта от появата на нов ляв проект.

"Това пространство най-вероятно ще се запълни, а обясненията за това са много", смята още Делийски.

Защо?

Пред Свободна Европа Делийски разви тезата си най-вече с аргумента, че социалистическата партия не защитава интересите на мнозинството граждани, каквато е идеята на лявото по принцип.

"Партиите в България защитават интересите на онези 10% от населението, които живеят що-годе добре. Когато няма кой да представлява останалите 90%, това вече е проблем не само за левицата, а за цялата политическа система", смята Делийски. Затова и според него появата на нова партия в център-ляво е неизбежна.

Вината за това, според политолога е на БСП, защото хората вече нямат очаквания, различни от това, че формацията ще задоволява интересите само на върхушката си.

"Преди ерата "Нинова" за БСП важеше шегата, че не е умряла, а така си мирише. След споменатата ера и след конгреса БСП вече дори и не мирише, просто я няма", каза Делийски. Според него няма как в политиката да остане празно пространство.

Как Нинова остана председател

Корнелия Нинова остана начело на БСП. До това се стигна след като конгресът на партията отказа да констатира подадената от нея оставка. Така за втори път Нинова влиза на конгрес с подадена оставка, но си тръгва като редовен председател, вместо да се стигне до избор на нов лидер.

През 2019 година тя беше подала оставка заради резултатите от изборите за Европейски парламент, но на конгреса сама я оттегли.

Три години по-късно ситуацията се разви по различен начин и конгресът просто не констатира оставката.

За развоя се заговори още сутринта, когато членове на ръководството на партията съобщиха за подписка, в която делегати настояват конгресът да не приема оставката и да гласува доверие на Нинова. Причината: участието на БСП в управлението.

Идеята за подписката тръгва от различни областни организации на левицата. Голяма част от тях пък са доминирани именно от самата Нинова, след като в годините тя подмени ръководствата им.

Така на практика самите делегати на конгреса поискаха оставането на председателката и този път не ѝ се наложи да оттегля заявлението си за напускане.

"Морално унижение" и отговорност на цялата партия

Случилото се бившият председател на БСП Михаил Миков разчете като "морално унижение" на делегатите. Пред Свободна Европа той обясни, че въпросното "морално унижение" е причината и да обяви напускането си на БСП.

Аргументът на Миков е, че с трикът самите делегати да не гласуват оставката на лидерката си, се е стигнало до момента, в който "отговорността оттук нататък не се носи от Нинова, а от цялата партия". По думите му той не иска да носи тази отговорност и затова е взел решение да напусне левицата.

В излизането на Миков от "Позитано" 20 анализатори заподозряха началото на нов ляв проект. На въпрос какво ще прави в бъдеще обаче бившият председател не отговори. "Не съм решил още", лаконично коментира той.

Кой застава срещу Нинова в БСП

Освен него има и още недоволни, които са членове на БСП. Най-ярките фигури сред тях са представителите на идейното движение "Социализъм 21 век", в което влизат социологът Юрий Асланов, както и бившите депутати Валери Жаблянов, Георги Пирински и други.

Според Асланов съдбата на Нинова е тясно свързана със съдбата на правителството. "Падне ли кабинетът ще си замине и Нинова", каза той пред Свободна Европа. Социологът, който беше близък до председателката в началните ѝ години начело на левицата, също не пожела да каже дали той и други социалисти планират създаването на нова лява партия.

Част от медийните публикации след конгреса свързват появата на евентуален нов проект именно с движението "Социализъм 21 век". Тъй като с него си взаимодейства и другото ляво движение "Солидарна България", както и още социалисти като бившият вицепремиер Костадин Паскалев и екскметицата на Смолян Дора Янкова.

Повечето споменати избягват да говорят официално за бъдещите си планове. Без да конкретизира намеренията си пред Свободна Европа Паскалев каза, че "ако в БСП не тръгнат оздравителни процеси, скоро ще възникне друг субект".

От опозицията на Нинова твърдят, че подобен субект вероятно ще получи подкрепата и на изключения от левицата Кирил Добрев. Потърсен за коментар той категорично отрече такива намерения, но коментира, че очевидно пространството се освобождава, защото "Позитано" 20 отстъпва от позициите си.

А какво правят бившите социалисти?

Друг сценарий е притегателен център за разочарованите социалисти да се окаже движението на Мая Манолова "Изправи се.БГ". В медиите дори се появи информация, че Манолова разговоря с бившия служебен вицепремиер Атанас Пеканов. Твърденията са, че чрез приобщаването към такъв проект на Пеканов ще се даде публичен знак, че зад него стои и президентът Румен Радев. Именно той лансира австрийския възпитаник в България.

Преди дни Пеканов нито потвърди, нито отрече слуховете, като в постинг във Фейсбук призова "да не се занимаваме с жълтини и спекулации, а да се опитваме да говорим за проблемите".

На въпрос на Свободна Европа дали преговаря с Пеканов лидерката на "Изправи се.БГ" Мая Манолова също не отговори конкретно. Тя коментира, че "левият вектор в политиката на правителството липсва".

Поне три разклонения на недоволни

Така всъщност се очертава и голямата картина. Срещу Корнелия Нинова се открояват поне три групи недоволни. Едните най-общо казано са старите знакови лица, които напуснаха или напускат в момента БСП.

Другите са фигури, които засега са в БСП, но пък открито говорят или за "оздравителни процеси", или за "нов проект".

Третата група за най-мълчаливи. Това са т.нар. модерни леви, сред които са част от младежите и евродепутатите на партията. В техен символ се превърна депутатът Крум Зарков.

Той беше и единственият заявил се като конкурент на Корнелия Нинова в битката за председателския пост, до която така и не се стигна.

Свободна Европа опита да се свърже със Зарков, но след конгреса на БСП той не отговаря на телефонните позвънявания.

Дали тези разклонения ще се обединят?

Всички тези разнопосочни разклонения на БСП едва ли ще се обединят. А и едва ли всички ще напуснат партията. Едно обаче е сигурно: разместването на пластовете в лявото тепърва предстои.

Причината е, че този път традиционните крамоли в бившата компартия, изглежда, надхвърлят обикновеното разделение на лагери. Тъй като срещу Нинова застават много разнородни противници.

В нейна подкрепа засега са част от големите местни организации в страната, чиито ръководства тя смени, и различните представители на БСП, назначени в изпълнителната власт. Според част от социалистите така Нинова си е "купила" лоялността им. Свободна Европа опита да се свърже с вицепремиерката и председател на БСП, но тя не отговори на телефонните позвънявания.

Публикация на „Свободна Европа”, заглавието е на Narod.bg