Слави контра Верди: Как духовността се измести от наглия и безпардонен кич

https://narod.website/mnenia/slavi-kontra-verdi-kak-duhovnostta-se-izmesti-ot-nagliya-i-bezpardonen-kich Narod.bg
Слави контра Верди: Как духовността се измести от наглия и безпардонен кич

Огнян СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Преди няколко години гост в шоуто на Слави Трифонов бе Райна Кабаиванска. С тревога и болка световната оперна прима призова шоумена да направи нещо чрез предаването си за операта и класическата музика и за младите у нас, които  го гледат и вече фатално се отдалечават от истинските стойности не само в изкуството, но и в живота. Той я изслуша привидно учтиво, а след като тя си замина разказа един от поредните си цинични и скудоумни  вицове за някаква оперна певица, чрез който по присъщия си дебелашки, шутовски начин – се подигра с...операта! В това вече, за щастие спряно шоу, всяка вечер „високото” можеше да се принизи, а ниското да се „извиси” и  да се представи като истинско и нормално. Къде ти: Верди да се мери с  Криско  или Азис?!  Да, този водещ,   изживяващ се от доста време като един от „предводителите на нацията”, и сега, в следващото си шоу /за щастие, вече с много малко зрители!/ е  в състояние да се изгаври по един най-грозен и злобен начин с човешкото и градивното, да профанизира всичко, стига да пожелае. Неговото самочувствие е направо безгранично, космическо!

Убеден съм, че нито този род предавания, като това на телевизията с небългарската си насоченост и абревиатура BTV, нито такива културни и медийни явления като Слави Трифонов  /вече и политик, но не за това сега ми е думата/, убеден съм, заслужават вниманието ни, за да  се занимаваме с тях.  Жалко, че го свалиха доста късно, след години наред като възпитаваше в лош вкус и простащина младите хора. Но този род програми са „върхът на айсберга”, на целенасоченото от управляващите у нас, „опростачване на българската нация”. Бих добавил и системното й обезбългаряване. Процес, набрал сили, който не може да не ни разтревожи сега, когато сме част от културна Европа, но непрекъснато губим националната си идентичност и култура. Време, в което  цялото публично пространство се профанизира и естрадизира – от Слави до Криско, Кондьо, Глория и Азис, когато красивото, истинското, духовното се измества нагло от плоския хумор, откровения кич, от рапа и чалгата – от масовата балканско- ориенталска и американска „култура”. И без съмнение, водеща тук е ролята на редица електронни медии, на повечето от частните кабеларки, обявили се гръмко за „национални” телевизии, както и за радиата от този род, които непрекъснато бълват  диско, поп, рок, хеви  метъл, рап, между новините, рекламите, филмите и безкрайните латиносапунки, индийски мелодрами и турски шербети, както и американските „глуп- екшъни” и предълги спортни предавания, срещи с самозвани лечители, екстрасенси, лъжливи гадателки и други подобни предавания... Тези медии непрестанно, неуморно промиват мозъците на децата и младежите, за които рапът, хевиметълът, чалгата са единствената „супермузика”, „върхът” в културата, докато Верди и Бетовен са нещо смешно, остаряло и излишно. Много от местните „регионални” кабеларки си имат и отделни чалга канали, като техните оператори свободно пускат дори порноканали...

                 За повечето млади – част от тях зрителите на Слави / сега в неговата ТВ 7/8 – днес самата мисъл да влязат в операта или в концертната зала изглежда абсурдна, невъзможна. / Макар че той е завършил Музикалната академия като...виолист!, макар и неизкласил като такъв... Преди имахме специални национални, при това не на книга, а действащи, програми за музикално и естетическо образование: „Програма Леонардо”, „Програма Рьорих” и още редица други. Имаше голяма мрежа от добре уредени младежки домове и клубове. Младите бяха ангажирани с най- различни кръжоци, според интересите ми, ателиета, хорове, оркестрови, танцови и театрални състави. Освен училището и университета имаха и други културни и полезни занимания.  И може да се каже, че нямахме толкова лумпени, простотия и престъпност, както е сега. Днес срещам ученици дори от елитни училища – езикови, математически, икономически, които нямат елементарна култура и възпитание.

Много опасно е, че сега младите слушат почти само тази „музика”, при това, с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки.  Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Това, че музиката може и да убива е вече доказано от медицината. Наистина, вината и на повечето от електронните медии е голяма. За тях музиката започва с Лили Иванова и свършва с Криско и Азис.  Като Лили е  „високата” музика. За съжаление, дори БНТ, която е призвана да възпитава и да образова, обърна гръб на сериозната музика и изкуство – премахна телевизионния театър, студийното и архивното кино, оперния ден в сряда, забрави за балета, дори и за оперетата. И потъна в морето на естрадата. И вместо едно образователно предаване за младите, които вече не знаят кои са Верди и Чайковски, измъдри чудото „Рок междучасие” с крясъци и подскоци от джунглата...

Да, пораженията в духовната сфера у нас са вече твърде големи, особено в областта на образованието. А преди промените  в цяла България, по подобие на „ Френска музикална младеж”  /„Jeunese musicale”  от Париж /, функционираше с голям успех националното движение „Българска музикална младеж”, през което минаха няколко поколения млади българи. Тогава дори учениците от т.н. „заводски училища” знаеха  кой Брамс и кой е Чайковски, ходеха редовно на опера и концерт. В родния си Русе, още срещам мои връстници, минали през прекрасните неделни утра на Русенската филхармония, водени от неуморния диригент- директор Илия Темков / уви, този прекрасен оркестър е  вече съкратен от министъра- подигравка с българската култура!/, познаваха и обичаха Верди и Бетовен, голямото изкуство. За тези поколения  вярвам, че операта и „геният от Бон” не могат да бъдат обект на подигравки и пошли вицове като тези на несравнимия шоумен от BTV. Телевизия, в която / както и в Нова ТВ/ откакто съществуват не сме видели един оперен или театрален спектакъл, един сериозен концерт, стойностен игрален филм, в нея дори и на националните празници  не се представя истинско изкуство, а само турски и латиносапунки и пошлите шоута на Халваджиян и сие.

Мисля, че двете министерства на просветата и на културата, в които се смениха толкова министри, един от друг по- несъстоятелни и дори направо вредни /върхът сред тях Рашидов и  Ало-Банов !/, са призвани да образоват и да възпитават  естетически и културно младите. Те имат важен, сериозен дълг пред нацията. От културна и европейска страна, дала на света толкова таланти, а на редица народи писменост и култура, определена от академик  Дмитрий  Личахов като „държава на духа”, да стигнем  до доскорошното ниско равнище на южните си съседи. Но и там вече разбраха, че културата и изкуството са нещо изключително важно / да разлика от  ненужните арените и скъпите магистрали/ и започнаха да откриват театри, опери, фестивали, докато нашите недалновидни управници  или ги закриват или ги обричат на бавна смърт като ги лишават от средства чрез измислените и нелепи „реформи” за „делегираните бюджети”. Ето в азиатска Турция, в Анкара, наскоро издигнаха голям и скъп паметник / приживе!/ на тяхната оперна прима Лейла Дженчер. Направи го турската държава, докато у нас скромният бюст на  Борис Христов бе изграден с дарения от почитатели...а паметници на „българския славей” Христина Морфова и на великия Гяуров все още няма...

Иска ми се да повярвам в онова, което се определя като историческа ли защо не...човешка справедливост. Дано някой ден в България да се стопи и да изчезне тази агресивна простащина, израз на която са тези предавания, тези медии и програми /за съжаление, допуснати от  СЕМ!/ и те бъдат завинаги забравени.

,

Коментирай