Дискусията стана актуална след предложените от управляващите промени в закона за БНБ, свързани с въвеждането на единната европейска валута.
Министерството на финансите и централната банка вече обявиха, че фиксираният курс остава до окончателното приключване на процедурата.
Парламентът вече ще разреши на правителството да преговаря с държавите членки на еврозоната, Дания и с Европейската централна банка какъв да е курсът, по който България ще мине от лев към евро.
В момента 1 евро струва 1,95583 български лева. Институциите обещават така и да остане – докато не приемем еврото. А експертите искат повече прецизност и допълване на текстовете.
Почти 23 години след валутния борд доц. Красимир Ангарски, министър в служебното правителство на Стефан Софиянски, цитира американски автори.
Ангарски е един от хората, работили текст по текст, за да има България валутен борд. И преговаряли с тогавашния шеф на Международния валутен фонд Мишел Камдесю.
Последвал валутният борд. Сега създателят му критикува управляващите – трябвало по-открито да обяснят какво се прави. И препоръчва да се допълнят текстовете.
Институциите обясняват, че промените са рутинни, а целта им е страната ни да бъде изрядна при преговорите за членство в еврозоната. И че докато не влезем в нея, бордът остава. Така беше и при другите държави от еврозоната, които бяха с валутен борд – Естония и Латвия.
„Налице е хибридна атака към Борда и фиксирания курс и към решимостта да се присъедини към еврозоната. Абсолютно необоснована, гражданите и бизнесът трябва да бъдат абсолютно спокойни“, коментира пред Нова тв финансистът Борис Петров.
Не се очаква сериозен инфлационен натиск заради въвеждането на еврото. Теоретично обаче, ако левът излезе от преговорите обезценен, спестяванията ще намалеят.
Прогнозата на финансовия министър Владислав Горанов е през април България да влезе в чакалнята на еврозоната. Ако това се случи, най-рано 2023-та година можем да минем към еврото.
