Александър Георгиев Николов – Сладура е известен български джазов музикант с трагична съдба. Роден е на 15 септември 1917 година в Плевен. Баща му е известен инженер - Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня — дъщеря на управител на голям чешки замък.
Александър Николов завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Сен Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.
Завръща се в България и става част от Царския симфоничен оркестър. След неговото разформироването свири в Софийската филхармония.
Започва да свири като солист цигулар в оркестъра на известния столичен ресторант „България“. Бързо става любимец на публиката не само заради музиката си, но и заради шеговития си нрав. Това е мястото, където получава и прякора си Сашо Сладура. Музикантът е известен и с любовта си да разказва вицове, някои и за властта. Това естествено не се приема от комунистическия режим. Взимат му софийското гражданство. И той заминава за Пловдив.
Голяма част от информацията за джаз музиканта обаче е унищожена. Със заповед № 234 от 15 септември 1961 г. на Мирчо Спасов Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч. Мирчо Спасов по това време е зам.-министър на вътрешните работи и приближен на Тодор Живков.
В трудовият лагер Александър Николов оцелява броени дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит. В смъртния му акт като причина е посочена „ангина“.
Негов паметник има в град Пловдив, а в София улица носи името му
