Любимият актьор на поколения българи от легендарния филм на режисьора Иван Андонов по сценарий на Владо Даверов вече втора година води мъжка битка със сериозно автоимунно заболяване, а това изисква и немалко финансови средства, напомнят от гражданското сдружение
Екипът на министъра на културата Боил Банов трябва да намери начин да окаже подкрепа на емблематичния актьор Георги Стайков, за когото медиите още през пролетта на 2019 г. съобщиха, че е диагностициран с множествена склероза, настояват от сдружение „Кинопамет“.
Рехабилитацията при болни от множествена склероза е продължителен процес, те се нуждаят задължително от физиотерапия под напътствията на опитен професионален терапевт, от домашни тренировъчни програми и упражнения, от хидротерапия, от редовно провеждане на амбулаторно и санаториално лечение, а не на последно място - и от покупката и осигуряването на подходящи помощни средства, които да подобрят качеството им на живот, но всичко това изисква финансови средства, посочват от сдружение „Кинопамет“.
Милиони българи са гледали в захлас Георги Стайков в ролята на бунтаря Ростислав в сниманата през 1988 г. кинокласика „Вчера“ и никога няма да забравят вълнуващата сцена от филма, при която учениците от езиковата гимназия полагат кървава клетва да останат приятели и побратими завинаги, обещавайки си „попадне ли в беда един от нас - да му подам ръка и в лош за мене час“.
Неслучайно и великолепната и неостаряваща песен на „Щурците“ - „Клетва“, първото изпълнение на която е именно във филма „Вчера“ на Иван Андонов, се пуска и до ден днешен от диджеите задължително на всеки един абитуриентски бал, отбелязват от „Кинопамет“.
Филмът „Вчера“ се превръща и в истински феномен - дори и 31 години след премиерата си, той продължава да е любим на поколения български зрители.
Георги Стайков завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1989 г. със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев, а заслугите и приносът му към българското кино съвсем не се изчерпват с прочутата му роля във „Вчера“. Той дебютира в киното с епизодична роля във филма „Борис I“ през 1985 г. У нас Георги Стайков е известен и с ролите си във филмите „А сега накъде“ на режисьора Рангел Вълчанов, "Резерват“ /1990 г./ на режисьора Едуард Захариев , "Мисия Лондон" и "Tилт" на режисьора Виктор Чучков-син. Снимал се е и в игралния филм от 2012 г. „Инкогнита“ на режисьора Михаил Пандурски, направен по мотиви от повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов.
Георги Стайков се включва и в много шведски филмови продукции, в повечето от които, както самият той казва, влиза в ролите на "лоши момчета“. През 2011 – 2012 г. той участва и в сериала „Под прикритие”, снима се и в сериалите “Седем часа разлика“ и „Къде е Маги”.
От сдружение „Кинопамет“ предлагат и от кои точно „пера“ в бюджета си Министерството на културата може да окаже финансова подкрепа на актьора Георги Стайков в този труден за него момент, като помощта би могла да бъде и под формата на държавна пожизнена награда за заслуги към българската култура.
Така например заложените в бюджета на Министерство на културата сериозни средства за покупката на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания и командировки в страната и чужбина могат най-спокойно да бъдат редуцирани, особено в условията на пандемията от коронавирус, препоръчват от „Кинопамет“. В Министерство на културата е време да ограничат и прекомерно раздутите си протоколни и представителни разходи, в това число и за покупката и за изпращането на луксозни кошници с цветя и скъпи букети по всякакви поводи, тъй като това също са средства, осигурени от българския данъкоплатец, подчертават от „Кинопамет“.
Друг ярък пример за пилеене на парите на данъкоплатците е наличието и на сериозно перо в бюджета на министерството за „Осигуряване на устни преводи за нуждите на Министерството на културата“, като всяка година културното ведомство харчи по 20 хиляди лева /без ДДС/ за осигуряване на въпросната преводаческа услуга, допълват от сдружението.
Логично е да се очаква скъпоплатените държавни служители в Министерството на културата да поназнайват що-годе поне един чужд език, но очевидно на бул. „Стамболийски“№17 такива чиновници липсват, а назначените „калинки“ не владеят и не ползват чужди езици, щом като културната институция непрекъснато търси и наема външни преводачи и преводачески фирми, констатират от сдружение „Кинопамет“. И въпреки че Георги Стайков е актьор с впечатляваща филмография, звездата от „Вчера“ и до днес не е удостоен с отличието „Златен век“ на Министерството на културата като признание за приноса му към родното ни кино, а причината е, че най-вероятно чиновниците в културното ведомство не обичат бунтари като неговия герой Ростислав, отбелязват от „Кинопамет“.
