Съветската окупация струва на България рекордните $6,5 млрд.

Поне веднъж в месеца Паметникът на Съветската армия – освободителка на пъпа на София в Княжеската градина осъмва залят с червена боя. Дори се появяват и надписи „Демонтаж“, а от някои от тях боята се стича на струи като кръв. Проруските партии БСП и „Възраждане“ подскачат като ужилени, заедно с русофилите. В същото време русофобите доволно потриват ръце. Те наричат паметника МОЧА – Монумент на окупационната червена армия, и смятат, че той трябва да бъде пратен в Музея на социалистическото изкуство. Скандален е фактът, че 45-метров монумент е над три пъти по висок от паметника на националния ни герой Васил Левски, който е само 13 метра.

Наистина ли съветската армия е била окупационна? „Уикенд“ потърси отговор в разсекретените архиви на Министерския съвет и на Комисията по досиетата. Еднозначният извод в политически и икономически аспект е, че да, тя е била окупационна сила. Издръжката й от 8 септември 1944 г. до декември 1947 г. е струвала на бедна България над 133 милиарда тогавашни лева, равняващи се днес на астрономическите 6,5 млрд. долара, преизчислени по паритета на покупателната способност, наричан още паритет на покупателната сила на парите.

На 5 септември СССР обявява война на България. Същия ден тогавашното българско правителство на Константин Муравиев е взело решение страната ни да обяви война на Третия райх. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България.

Когато на 8 септември решението е обнародвано, страната ни се озовава в необичайна ситуация: намира се едновременно във война със САЩ, Великобритания и СССР от една страна, а от друга – с Германия. На 9 септември правителството на Муравиев е свалено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите с активното сътрудничество на Маринов. Съществуват и догадки, че генералът е бил свързан със съветското разузнаване, но ако има документи за евентуалното му сътрудничество, те вероятно дълбоко са скрити в Москва. Още на 8 септември авангардът на Трети украински фронт нахлува у нас през Дунав. Падат Варна и Бургас и постепенно е окупирано цялото българско царство без нито един изстрел срещу Червената армия.

До Десети ноември архивите бяха засекретени, но отварянето им разкри страховита картина на икономическата катастрофа на България под съветския ботуш.

Държавата прави непосилни разходи за участието във Втората световна война и за издръжката на съветската окупационна армия. Присъединяването на България към Обединените народи във войната им срещу нацистка Германия е оформено и като ангажимент по чл. 1 на Съглашението, сключено на 28 октомври 1944 г. в Москва. Броят на участващите в кампанията български войници надхвърля 450 000 души.

В подробен доклад от 1946 г. са отразени всички извършени разходи през двете фази на участието на България във войната. Дългият списък на стоки и материали за нуждите на военните действия възлиза на 63,2 млрд., като само 10,5 млрд. лева от тях са за оръжия и боеприпаси, използвани, унищожени или изоставени на бойното поле. Към тях се добавят и извършените до 8 май 1945 г. разходи по изпълнение и на други точки от примирието, които надхвърлят 30 млрд. лв. И така похарчените средства в пряка връзка с воденето на войната възлизат на 95,2 млрд. лева.

Освен тези разходи, в доклада основателно се отбелязват и загубите за националното стопанство от мобилизирането на работната ръка, откъсването й от икономическата дейност и реквизирането на транспортните средства. Косвените щети са определени на 27 млрд. лева.

Прибавени са и разходите, свързани с обезщетенията, които българската държава ще изплати в следващите около 10 г. на инвалидите и вдовишките семейства под формата на пенсии, стипендии и еднократни помощи. Сумата за тях е изчислена на почти 11 млрд. лева. Като се съберат цифрите по отделните параграфи, се получава колосалната сума от 133 280 719 447 лв., която представлява общия размер на разходите по участието на България във войната срещу Хитлеристка Германия. С голяма доза сигурност сумата може приблизително да се определи на над 300 млн. долара, а ако се има предвид обезценяването на долара с 40% от 1933 г., тя е равна на около 1 млрд. златни франка.

При всички случая става дума за бреме, непосилно за финансовите и стопанските възможности на България, при това осъществено в изключително кратки срокове. По официални данни целият национален доход на страна за 1945 г. възлиза на 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля повече от три пъти приходната му част - 43 млрд. лв.

Освен преките разходи за военните действия, родната икономика и финанси се натоварени с изпълнението на множество задължения, произтичащи от Съглашението за примирие, които продължават доста време след края на войната. Повечето от тях приключват чак към лятото на 1947 г.

За организиране на необходимата дейност, свързана с прилагането на разпоредбите към правителството е създадено Комисарство по изпълнение на Съглашението за примирие (КИСП), ръководено от министъра на външните работи Петко Стайнов. Веднага след конституирането на Съюзническата (съветската) контролна комисия (СКК) председателят й  ген. Сергей Бирюзов нарежда всеки месец кабинетът в София да представя подробен доклад как се изпълняват всички точки на примирието. Изискана е пълна информация за предприятията с германски и унгарски капитали, които са поставени под управлението на Администратор по надзора. Техният брой е около 170 германски предприятия с чужд капитал близо 4 млрд. лв. и 25 унгарски с капитал около 70 млн. лв. Всички те продължават стопанската си дейност под контрола под Службата по надзора, съгласно указанията на СКК.

На Потсдамската конференция в двореца Цецилиенхоф лидерите на трите големи сили от антихитлеристката коалиция  - президентът на САЩ Хари Труман, председателят на Съвета на Народните комисари на СССР Йосиф Сталин и премиерът Великобритания Уинстън Чърчил (по време на конференцията губи парламентарните избори и заменен от неговия приемник Клемент Атли), решават германските репарации да се издължат на СССР. В негова собственост преминат и германските активи и капитали в победените страни. КИСП започва да подготвя предаването на собствеността под съветско управление. Непосредствено след 9 септември значителна част от германските и унгарските фабрики са били буквално конфискувани от милицията, ОФ комитети и партийни организации. Ето защо на 1 юни 1945 г. Петко Стайнов издава заповед, с която задължава предметите и ценностите да се издирят и да бъдат върнати на Администратора по надзора.

На 31 май 1946 г. е обнародван закон, с който германската собственост у нас се предава на СССР.

На 10 юли между ген. Бирюзов и министър Кулишев е подписан план за приемане и предаване на предприятия с преобладаващо германско участие. Документът обхваща 41 предприятия с общ акционерен капитал, преизчислен на 1,6 млрд. лева. В списъка има и гиганти. Първи е  производителят на цимент „Гранатоид”, който е със сфери на дейност във въгледобива и производството на електроенергия с основен капитал – 630 млн. лв. Втори е „Вулкан” – въгледобив и електроенергия, с основен капитал – 400 млн. лв.. Трети е „Пирин” – добив на оловно–цинкова руда и преработката й в концентрат с основен капитал – 250 млн. лв.

Дава се срок от 10 дни цялото недвижимо германско имущество, което се намира във временно ползване, да бъде опразнено. Същото се отнася и до превозните средства, като за тях срокът е 14 дни.

Не по-малък е грабежът, произтичащ от чл. 15 от Съглашението за примирие. Той изисква България да предоставя парични средства, стоки и услуги за нуждите на Съюзното (Съветското) главно командване. Очакванията, че след май 1945 г. непосилните за страната плащания ще бъдат прекратени, не се оправдават. Изискванията на СКК да й се предават пари и стоки продължават – едни 3 млрд. лева отиват за тютюн и цигари за съветската армия.

Всичко това принуждава на 18 декември 1945 г. министър Стайнов и премиерът Кимон Георгиев да се престрашат и връчат паметна бележка на Бирюзов, който се държи у нас като генерал-губернатор. В нея те припомнят, че войната е свършила, но и след 8 май, както дори и след 2 септември, вероятно визирайки капитулацията на Япония, от българското правителство се изисква да продължава да изпълнява чл. 15. Обръща се внимание, че примирието не налага на България репарации, тъй като тя не е водила военни действия срещу Обединените нации.

В бележката е записано, вече няколко месеца страната изплаща подобни репарации, които бързо влошават финансовото и икономическото положение и предизвикват огромни лишения на българското население.

Независимо от представените сериозни юридически и икономически доводи, че България не трябва и не може да обслужва тежките и неоправдани задължения по чл. 15 не настъпва никаква промяна в позицията на Бирюзов. Формално шеф на комисията е маршал Фьодор Толбухин, командващият Трети украински фронт, но той епизодично се появява в София. Изпълнението на тази точка от продължава дори и месеци след подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.

Разсекретен доклад на БНБ разкрива истинската картина относно направените разходи по Съглашението за Примирие до май 1947 г. Само в разпореждане на Съюзното (Съветското) главно командване са предадени в брой 15,2 млрд. лева. Контролната комисия в София е прахосала други 870 млн., а областните й представителства – 73 млн. лева. Сумата по петте раздела показва, че българската държава само по чл. 15 е броила колосалната сума от 35,95 млрд. лева. Като се съберат всички разходи по Примирието се получава, че за периода от октомври 1944 до май 1947 г. страната под формата на пари, стоки и услуги е изплатила сумата от 39 млрд. лева на „братята освободители”. Милиардите са прахосани безвъзмездно.

По официалния курс на долара спрямо лева, определен от БНБ през 1947, се получава, че само по Примирието българското правителство е изразходвало сумата от 135 млн. долара, която е близо два пъти по-голяма от определените в Парижкия мирен договор от 1947 г. репарации в размер на 75 млн. долара. Като се прибавят и 300 млн. долара от участието ни във войната, парите набъбват до 375 млн. долара. Те сега възлизат на астрономическите 6,5 млрд. долара, което е истинската цена на съветската окупация.

Маршал Жуков е главният мародер

Главният съветски военен мародер се оказва самият върховен главнокомандващ Червената армия маршал Жуков. През септември 1944 г. той неочаквано напуска основния театър на военните действия срещу Германия и се озовава за няколко дни в  България. Не си мислете, че това е от обич към страната ни и българския народ.

Съветските митничари са задържали 7 вагона с „лични вещи“ на маршала, съдържащи крадени скъпи мебели. Картината е допълнена с опис от извършен по нареждане на Сталин през януари 1948 г. таен обиск в московските имоти на Жуков. В тях са открити 24 броя златни часовници, 15 златни огърлици, 4000 метра вълнени и копринени платове, над 300 скъпи кожи, 44 много ценни килими и гоблени, 55 картини шедьоври и още купища съкровища.

Първата работа на шефовете на съветските военни и шпионски служби у нас е била да изпратят към Одеса няколко самолета, натоварени със заграбени ценности от страната ни. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство. Официално победителите можели ежемесечно да изпращат в СССР „колети“ със заграбени вещи – войниците по 5 килограма, офицерите – по 10 кг, а генералите – по 15 кг.

Безчинствата уплашват дори Георги Димитров

Безчинствата на червеноармейците в окупирана България уплашват дори и вожда Георги Димитров. Той пише писмо до Сталин, в което дава конкретни примери за извършени тежки престъпления и съдържащо молба към Кремъл да се намеси и спре убийствата, изнасилванията и грабежите.

Междувременно са известни десетки случаи на изнасилвания и убийства на монахини или случайно срещнати жени и момичета. Много от най-тежките престъпления са описани в доклади до изцяло доминираната от съветското командване СКК в София. В отговор на непрестанните молби за мерки срещу мародери и насилници от Червената армия, шефът на комисията ген. Бирюзов „успокоява“ с официално писмо от април 1947 г. Той пише, че заради военни престъпления срещу цивилни българи, през 1946 г. са наказани 17 съветски войници със затвор между 1 и 3 години – нищожно възмездие за груповите изнасилвания, убийства и грабежи.

Скандален паметник на „метиловия полк”

Не по-малко скандална е и братската могила в Бургас на загиналите червеноармейци в кв. „Изгрев“ на мястото на старите гробища в Бургас. Допреди години се знаеше само, че е братска могила на 50 погребани червеноармейци, макар в града да не са водени военни действия. Загиналите са от т.нар. „Метилов полк“.

На 14 септември 1944 година окупаторите разбират, че в жп склад близо до гарата има 4 цистерни със спирт. Охранителят на склада ги предупреждава, че това е метилов алкохол и е отровен, но съветски воини го застрелват и изнасят спирта. Трофейният алкохол е изпит. Натровени са 190 души, потърсили са медицинска помощ 154 войници и офицери, от тях 120 са били хоспитализирани, 6 са ослепели. Починали са 42-ма съветски войни. Толкова, колкото е първоначално обявеният списък на „героите“, погребани в т. н. братска могила в кв. „Изгрев”.