„Животът свършва, но трябва да се веселим”! Това сподели един от най-известните математици в страната ни, бивш председател на парламента и бивш посланик в Япония – проф. Благовест Сендов пред „Уикенд” по повод 85-годишния си юбилей. Тогава бившият ректор на Софийския университет тъжно констатира, че почти не са му останали връстници, с които да нищят нещата от живота и да си припомнят весели истории от миналото. Въпреки това бе убеден, че каквото и да идва до главата ни, трябва да вървим напред, без да обръщаме поглед назад към миналото.
На 19 януари обаче сърцето на главния научен секретар на БАН го предаде. Акад. Благовест Сендов си отиде на 88 сред кратко боледуване, за което знаели единствено колегите му, семейството и няколко приятели. Малцина подозирали, че има проблеми – до последно ходел на работа, даже в седмицата преди да затвори очи завинаги, бил н БАН, където се трудел по поредния проект.
Благовест Сендов има две дъщери и син, които от години са самостоятелни и развиват собствен бизнес. Момичетата са в чужбина - едната е физик, а другата биолог. Занимават се с наука, преподават. Синът му Благовест Втори, както го наричат у дома, върти търговия с леки автомобили. Баща и син се разбирали чудесно, макар че имали цели 51 години разлика. Сендов-старши бил убеден, че наследникът му е взел търговските умения от дядо си – бащата на академика. Той бил голям търговец, прочут из цялата Пловдивска околия. За съжаление не уцелил подходящото време за живеене и на 9-ти септември 1944 г. комунистите му взели фабриката. Бил на 45 години и търгувал предимно с Германия, което никак не било добре за онези смутни времена. Постоянно повтарял: „От заплата не мога да живея”. Съсипан от случващото се вече в народната република, старият Сендов се преселил млад в по-добрия свят.
Детството на Благовест Сендов не било от най-леките. На 12 години живеел в селска къща без течаща вода, миел се в близката река, често стоял на кантара в ТКЗС-то до полунощ, за да замерва зеленчуците от полето и се трудел наравно с възрастните.
Като син на народен враг било трудно и да прави кариера. „Не ми даваха разрешение да следвам. Трябваше да си сменя жителството от родния Асеновград в София. За това станах и метач в столицата. В ония години хората нямаха желание да работят в чистотата. Работих цели три лета и ми беше много интересно. Запознах се с забавни личности. Още помня Кръстьо Тересенето, голяма кримка. Повечето бяха от софийските села. Работата като чистач се отрази много добре на по-нататъшното ми развитие в живота. И ще ви кажа защо! Защото вече не се страхувах от нищо. Каквото исках да правя, първо планирах, после вършех. Дойдох в София на 17 години, защото завърших гимназия по-рано. Изключиха ме от комсомола, защото бях син на баща си. Справях се сам с живота и никога не съм се оплаквал. Вижте, когато житото се посее, е хубаво да се постъпче малко, за да хване корени. Ако семената попаднат в рохка почва, може въобще да не поникнат. Изводът е, трудностите каляват. От вайкане полза няма. И друго - не бива да гледаме децата си като рохки яйца, за да не се отчайваме после от тях. Живи и здрави трябва да са, после нещата се подреждат”, мъдро съветваше акад. Сендов.
Почти до последните си дни той решавал задачи, защото имало още нерешени такива в световен мащаб. Често проверявал логическото мислене и на непознати събеседници, които срещал по време на разходките си в столичните паркове. Карал ги да разместват кибритени клечки, да развиват зрителната си памет и какво ли не още. Докато бил във форма, всеки ден ходел на работа пеш и поздравявал почти всички хора по пътя си. „Трябва да се движи човек – макар и вече да съм на 87, се стремя да ходя поне по 3 километра пеша на ден. Иначе човек започва да затлъстява, да се обездвижва”, казваше той.
Благовест Сендов е инициатор и създател на ПГО или Приемна група по образованието. Учениците, обучавани по нея бяха наричани „сендовчета”. Тази група изработва цели 150 учебника, като голяма част от тях са илюстрирани от незабравимия Доньо Донев. Почти две десетилетия хлапетата на социалистическа България решават задачи по методиката на Сендов, защото се смята, че тя насърчава самостоятелното мислене и развива глад за информация в подрастващите. Част от задачите му са публикувани в отдавна спрялото от печат списание „Математика” и са носители на куп международни отличия.
Тази система на преподаване загива от цунамито на демокрацията, но сендовчетата остават. Някои от тях стават популярни личности и никога не забравят, че постигнатото дължат на своя знаменит преподавател.
Голямата любов на математика, след съпругата му Анна, бе Япония, където бе посланик. Към Страната на изгряващото слънце той таи особено уважение. Там се запознава с нашенци, обединени в работна група „Яхо” – говорят с часове, разменят опит, идеи, правят планове.
„Много ми харесва Токио и на моменти съжалявам, че българите не сме организирани като японците. Иначе в Япония се запалих по мъха. Много го почитат там. В градината на посолството отглеждах мъх. Той се развива бавно, но е много красив. У нас в България има също мъх, но никой не му обръща внимание, дори го мислим за вреден плевел. Японците го възприемат като нежно растение. Възпели са го даже в химна си. Преди време написах едно есе за мъха и демокрацията в списанието на Любомир Левчев. Първо мъха не се сее – той расте там, където има условия за него. Демокрацията също не се сее, ами се развива в страни с необходимите за това условия. Търся подходящо парче земя, където отглеждам мой си мъх. Той е няколко вида. Същински красавец е. Има един по пътеките на Витоша, ходя на разходка, гледам го и му се радвам. Но да се наведе и отскубна мъх, така и не се решавам. В гората му е добре, нека там си живее”, разказваше бившият председател на Народното събрание.
Несбъднатата мечта на академика била да стане авиоинженер. Със своя съученик Симеон Тодоринов, който също станал професор по математика, направили модел на първия реактивен самолет у нас. Годината била 1948-а. Ген. Захари Захариев им дал орден, защото участвали в състезание по авиомоделизъм и спечелили първото място. Сендов много искал да лети, обаче бил син на баща си. После се появил и друг проблем - разбрало се, че е успял да запиша висше, сменяйки жителство и работейки като чистач. Уволнили го от университета. За да се прехранва, започнал работа като като учител по математика в град Бобошево, а после бил в Елин Пелин.
Акад. Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в Аесеновград. През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет, а след това специализира „Изчислителна математика” в Москва и Лондон. Многократно е избиран за народен представител.
Бил е председател и зам.-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г. и от 1997 до 2004 г. Кандидатира се и за президент на изборите през 1992 г., но не събира достатъчно гласове. Бил е посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините – 2006 до 2014 г. С участието си в политиката обаче никак не се гордееше. „Честно да си го кажем, това не е особен повод за гордост”, казваше академика.
Поклонението пред тленните останки на Благовест Сендов ще е на 23 януари от 11 часа в сграда на бившия Партиен дом в София.
