Деница Гаджева – Сидерова е бивш народен представител в цели три мандата на Парламента – 40, 41, 42 Народно събрание. Избрана е за депутат и в 43-то, но най-неочаквано отказва поста, защото решава, че е по-добре ще се чувства в ролята на съпруга и любяща майка.
Преди 4 години ражда сина си Волен, кръстен на баща си – лидерът на „Атака” Волен Сидеров. През септември 2017 г. двамата влюбени узакониха връзката си и пред Бог с църковна церемония в столичния храм „Свети Кирил и Методи”. През декември чаровната половинка на атакист № 1 отбеляза поредния си рожден ден в компанията на Волен – старши и Волен – младши. Интврвю за "Уикенд".
- Какво си пожелавате на връх рождения ден?
- Рождените дни са особен празник. Обикновено като наближат, човек започва да се замисля за важните неща от живота, прави равносметки, понякога се натъжава. С годините ентусиазмът, с който се отправят пожелания, угасва. В последно време не си пожелавам нищо. Моля се за здраве, първо за моето семейство, после за мен. Другото все някак се нарежда.
- Каква беше изминалата година за вас в личен и служебен план?
- Напрегната, лицемерна, подла. Това беше една тежка година с твърде малко положителни емоции. Изпращам я с радост. Надявам се другата да не бъде пренаситена с подлост, лъжи и манипулации. Дано има малко повече справедливост и яснота. Всичко това, което се случи в политически план, особено това, което се изсипа върху „Атака”, беше върха на политическата низост и некоректност. Бяхме неправомерно изключени от патриотичното обединение, което Волен лично вдъхнови и създаде. Това е все едно да прибереш някой от улицата, да го нахраниш, да му създадеш всякакви условия за нормален живот и той като се окопити, да те изрита от собствения ти дом. Ще цитирам Мариус Куркински, който в свое интервю бе казал: „Тъжно е до получиш ритник от човек, на който си дал обувките”. Но, коя съм аз, че да съдя?! Има само един, който може да го прави. Хубавото е, че напоследък го прави много бързо.
- С какво се занимавате в момента?
- Работя по един нов проект на телевизия „Алфа”. Не бързам, искам да се получи добре. Ако всичко върви по план, през януари месец ще стартирам собствено предаване. Радвам се, че имам възможност да прекарвам много време с детенцето ми. Малко майки могат да си го позволят, особено в днешно време. Тези дни правихме заедно коледната украса. Тази година така се случи, че два пъти украсяваме елхи. Първо при едни наши приятели, а после и у дома. Предстоят светли празници, вълнуващи моменти, топли семейни вечери. Когато наближи Рождество, сякаш във въздуха витае нещо тайнствено. Обожавам тези вечери, в които се стъмва рано, навън е студено и снежно, а аз съм на топло с моите любими хора. Четем, гледаме сериал, говорим. Това е най-романтичното време от годината. Чакам го с нетърпение.
- Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желала да ни разкажете?
- Вече станах на възраст и започнах да забравям. Едно е сигурно - тези, които съм забравила, са повече от тези, които си спомням.
- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво да ви купят или очаквате приятелите да ви изненадат сами?
- Обожавам да правя подаръци. В последно време се замислих дали това е редно, дали не предизвиква обратен ефект. Вместо да зарадваш човека, да оставиш у него едно не добро чувство, да не кажа нещо по-силно в негативен аспект. Явно остарявам и наистина ентусиазмът ми към доброто угасва. С годините човек става все по- подозрителен към заобикалящата го среда, особено когато претърпи много разочарования. До скоро можех да се похваля с почти детски поглед към света и човечеството. Детски от гледна точка на вярата в доброто. Днес или гледам от друг ъгъл, или просто някъде по пътя, неусетно, съм се разделила с розовите очила.
И все пак, обичам подаръци. Харесвам изненадите, особено ако са направени от хора, които държат на мен. Миналата година мои приятели бяха направили видеоклип, в който всеки от тях ми пожелава по нещо. Беше страшно мило, искрено, с топли чувства. Истински ме трогнаха, разплакаха ме. Малко по-рано същия ден, преди да излезе за работа, Волен беше написал с детски почерк на един лист: „Честит рожден ден, мамо! Обичаме те!” и го беше оставил в леглото до мен. Беше първото нещо, което видях, когато се събудих. Това беше и най-скъпият подарък, който съм получавала някога.
- Кои са хората до вас, на които държите най-много?
- Моето семейство. Моят съпруг и моят син. Те дават смисъл и опора в живота ми. Обожавам ги!
- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
- Всички моменти, свързани с тържеството на живота, са хубави и незабравими. Обратното, най-тежко е когато живота си отива и ти ставаш свидетел на този процес, или пряко те засяга по някакъв начин. Но нали такъв е животът - низ от възходи и падения. Щастието и страданието се редуват винаги, в абсолютен баланс. Пълно съвършенство! Проблемът на човечеството е, че така и не се научи да гледа обективно на живота. Все се взираме или само в лошото, или само в доброто. Никога не добиваме представа за пълната картина. Това ни създава сериозни проблеми.
- Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя е истинска само в художествената литература?
- Смятам, че художествената литература се опитва да разказва за любовта. Понякога се справя добре, понякога не чак толкова. Зависи от това дали за любовта пише майстор на перото или обикновен перодържач. Аз вярвам в любовта. Тя е енергия, без която сме загубени.
- Предопределена ли е съдбата на всеки един от нас? Вие самата усещала ли сте намесата й?
- Вярвам в Господ. Аз съм православна християнка. Вярвам, че има някакъв божествен план, но човек има и свободна воля, прави изборите си и взима решения сам. Само едно не обича да прави сам - да носи отговорност. Ей така, ако може, някак да му се размине, или отговорността да е колективна безотговорност. Сигурно може да се отървеш един път, по-скоро да си помислиш, че си се отървал, но много скоро разбираш, че всичко на тоя свят се плаща. Страшното е, че този, който прави сметката и на когото се плаща, не приема финикийски знаци. Намеса може да усетиш всякаква, не това е важното, а дали ти имаш смелостта да противостоиш, да промениш посоката, или да останеш. Дали имаш смелостта да направиш това, което истински желаеш...
- Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с годините?
- Всяка жена се притеснява. Няма такава, която да каже, че с нетърпение чака момента, в който ще се превърне в беззъба и съсухрена бабичка. Но какво щеше да бъде, ако не остарявахме?! Представете си да бъдем вечно млади - завинаги на 28. На първо четене звучи отлично, но като се замислиш, е доста страшно. Ако не остарявахме, нямаше как да си дадем сметка за нищо в този живот. Щяхме завинаги да си останем 28-годишни неблагодарни наивници. За да оцениш младостта, трябва да остарееш, за да оцениш здравето, да преболедуваш.
- Как виждате себе си след 10 години?
- Някой може ли да вижда толкова надалеч?! Всъщност, имало е такива хора. Вероятно и днес има някъде някой, на когото е дадено да вижда десетки години напред в бъдещето. На мен не ми е дадено. Старая се да не фантазирам по тази тема, защото колкото пъти съм си представяла какво би могло да бъде след време, толкова пъти съм се заблуждавала. Когато бях на 20, ако някой ми беше казал какво ще представлява живота ми на 30, щях да му се изсмея в лицето. Само мога да си пожелая да не ми е тежко, живота ми да е хармоничен.
- Мечтаете ли?
- Не, губя си времето по друг начин. Гледам сериали, например. Имам желания, а не мечти. Когато желая нещо много силно, започвам да работя в посока на неговата реализация. Ако е писано, ще стане. Ако не, ще изникне нещо друго...
