Много е изписано за това как Ванга цери болни, които я посещават в дома й на Рупите през 80-те години на XX век, как помага дори на лекари с отвари от билки, които се оказват много полезни. Малко обаче се знае за това, че провидицата владеела хипнозата и чрез облекчавала болки и страдания. Подобен случай описва един от най-приближените й хора - Петър Баков, пише "Уикенд".
Чрез хипноза Ванга връща в предишен живот някогашния главен секретар на Научно-техническия съюз в България и член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) Крум Цветков. От разказа на Петър Баков става ясно, че докторъ е як, здрав и силен мъж. Изведнъж обаче ученият започва да страда от болки в кръста, толкова силни, че ходи превит и нищо не му помага. Изследванията в болница показват, че е добре и реално няма здравословен проблем. След поредното вдигане на рамене от лекарите неговият познат Петър Баков решава да заведе изобретателя при Ванга. И на Рупите в дома на пророчицата се случва чудото на оздравяването – необикновено и достойно за филм.
Когато двамата пристигат пред дома й, Ванга ги посреща с радост и ги изненадва с думите: „Недей да плачеш, Пеше. Всичко ке се оправи. Влизай и ти, Круме. Ти си Крум Цветков, нали. Хайде, хайде, Пешето не ми е казал как се казваш. Други ми го казват. Другии, Крумее, от най-високото, да знаеш. Влизайте, де. Круме, ние с тебе, кажи речи, сме си набори, нали. Не бойте се, сам сами сме. Даже жената, дето ми помага, Витка, я пратих да върши нещо. Много е важно да сме сами днес, с вас двамата и аз”.
След като ги посреща и настанява в стаята си с едно легло, маса и стол, както описва Баков, Ванга продължава да изненадва и двата мъже. Предварително феноменът няма откъде да знае за здравословните проблеми на учения, но не чака той да й разкаже, а направо нарежда: „Болката в кръста ти, Круме, е от предните ти животи, от преди, преди Христа още. Ако си съгласен, ке те върна назад, назад в тех, за да видиме какво се е случило, та точно на тази твоя възраст се появява тази болка. Ако си съгласен, да започваме.
Съгласен ли си, да се върнеш в оня ти живот, Круме?”.
Мъжът се съгласява, без да се замисли, а и едва ли някой би се замислил в онази обстановка и в присъствието на пророчицата. Баков е поразен и сащисан от ставащото, което описва така: „Крум, като да потрепна като райско пиле и се отпусна на стола, божем, духът му отлете кой знае къде. Очите му се изцъклиха като на риба и се превърна на шепнещ труп ли, мумия ли, не знам. Не бех виждал такова нещо. Кера Вангелия леко го побутна и некакъв прадревен дух започна да говори, като из диафрагмата на Крум. От сплита на паметта ни. Един дух, с лицето на Крум, но с маската на смъртта”.
Дори само описанието на изпадането в хипноза е изненадващо и необичайно. Ванга не просто „приспива” по странен начин учения, но умело води хипнозата, като го наставлява: „Върни се още назад, много преди Христа. Айде, тръгвай. А така. Още, още по-назад. Кажи ми, къде си сега”. На въпроса Крум Цветков отговаря, че е бебе в скута на майка си, която пътува с камила в керван през пустинята. Керванът е нападнат, а майката и бебето са спасени от древния родоначалник на фамилията му.
Ванга обаче не спира до разказа за кервана и нападението на бедуини. Тя кара хипнотизирания мъж да разказва и за други свои прераждания. Той послушно продължава: „Вече сме в големия град и аз се уча. Ето, вече съм учен. Сега съм Главният библиотекар на Александрийската библиотека и пазител на хиляди, хиляди свитъци и най-ценните книги, написани на специален златоткан папирус, подшити с тънки, сухи биволски жили, между дървени обложки, също обшити с най-фина биволска кожа, с релефни изображения върху нея”.
Невероятният разказ на „приспания” изобретател съдържа исторически сведения, но методът за получаването им все още не се признава от официалната наука. Ванга подканя Крум Цветков: „Дай, още малко напред, ама мнооого бавно. Чу. Спри се. Къде си”, пита го тя. На което хипнотизираният отговаря: „В библиотеката съм и виждам как от поне пет страни нахълтат араби в нея и кладят ли кладят съчки и ги заливат със смоли. Изведнъж библиотеката лумна едновременно от всички страни. Целата е в пламъци. Взех най-ценната Книга на мъртвите, за живите, и побегнах да я спасявам. Отвсекъде падат горящи греди и какви ли не неща. Некаква огромна греда се стовари върху мене и ме затисна. Закрил съм с тялото си Книгата, но не мога да мръдна. Горя. Арабите ме изтеглят и ме влачат извън пламъците. Измъкнаха от под мене книгата и избягаха. Страхотна болка. Гръбнакът ми е строшен. Смлян е. Ужасно боли. Умрех”.
Тук Ванга почти нарежда на „приспания” мъж: „Спри се тук. Айде, сега, искам пак да видиш, че си мъртъв и болката е отлетела некъде другаде. Айде, сега, започни бавно, мнооого бавно да се връщаш в сегашния си живот. Вече нищо не те боли, да знаеш. Чу. Нищо не те боли. Чу. Не бързай, де. Полека-лека. Още малко и си в този живот. Започни да дишаш дълбооко и си върни зрението. Нищо не се е случило. Нищо не знаеш. Нищо не помниш. Ти си жив и здрав и нищо не те боли. Чу. Нищо не те боли. Готово. Добре дошъл при мене и Пешето”.
Когато излиза от хипнозата, ученият не помни нищо от това, което е говорил до преди малко и дори се извинява на пророчицата:
„Прощавай, Ванге, позадремал съм, като че ли за миг. Но какво става, моля ти се. Болката ми я няма. Изчезнала е. Ама, наистина не ме боли. Ти си вълшебница, Ванге. Боже, Боже, какво чудо на чудесата. Е, вервал съм, вервал, ама тва не съм го вервал. Дори не разбрах, как ме излекува. Къде ли не бех, Господи. Какво е станало”. На което Ванга отговаря: „Кротко, Круме, нищо не е станало. Просто дремката те е излекувала. Айде, още много живот те чека”.
След всичко това Ванга нарежда на ухо на Петър Баков по никакъв начин да не каже на мъжа какво е видял и какво е чул, така че Крум Цветков си отива от Рупите без болки в кръста, но и без да разбере, че в някои от предишните си животи е бил главен библиотекар на Александрийската библиотека.
