Мръсни новини от фронта: богатите воюват с кръвта на бедните

Да си кажа право, никога не съм предполагал, че на стари години ще пиша не само за спорт, но и за война. Като част от второто или третото поколение след края на Втората световна бях свикнал, че над нас бди някаква невидима сила, спасяваща света от Апокалипсиса. По-късно разбрах, че гаранцията се нарича ядрен паритет между СССР и САЩ, между Варшавския договор и НАТО, между Изтока и Запада.

Формулата най-точно бе потвърдена през есента на 1962 г. покрай Карибската криза. По този повод постфактум проумях смисъла на репликата на баща ми, запасен лейтенант, който на вратата на дома ни, все още във военна форма на БНА, казал кратко: „Размина се...“

Ще ни се размине ли?

И като продължение на сюжетната линия шест десетилетия по-късно естествено стигаме до риторичния въпрос: Ще ни се размине ли?“. Тази дилема важи и за бедни, и за богати, тъй като както учи мъдрата философия на Корана – човек идва на земята и си отива гол под нея. С малката разлика, че някои имат много какво да губят от лукса и привилегиите, а други - само живота си...

По време на Карибската криза съм бил на пет, а сега имам шест десетилетия отгоре, но силно се надявам някой да ми донесе вестта за избавлението, както онзи запасен лейтенант от БНА. Баща ми отдавна го няма, няма ги и повечето от участниците и свидетелите на Онази драма, изправила света пред прага на ядрен Армагедон. Режисьорите на Апокалипсиса обаче отново са същите. Или почти, защото конфигурацията и локацията е коренно различна. През 1962 г. действието се развива на 300 км от Флорида, а сега – на 600 км от Москва. Преди шест десетилетия зад СССР е половината планета, а сега Глобалният Юг се опитва да се измъкне от примката на Запада и Долара, а срещу Русия практически воюват 55 държави, подвластни на Вашингтон и Федералния резерв.

Вярвам, че и този път Разумът ще финтира „Страшния съд“, не че едноклетъчните човеци-смартфони-галфони не  го заслужават. Ако може да се стигне до пречистване – няма проблеми старите да си ходим, но е жалко за децата и младите. Все пак да бъдем оптимисти, а заради природата на Олигархията - реалисти. И този път ще се разберат, но на каква цена? Ясно е, че „Третото пришествие“ – след Ялта-45 и Малта-89, ще установи някакво геополитическо примирие в Украйна ала 38-ми паралел в Корея за две-три десетилетия напред, но преди тази наивна виртуалност има жестока реалност.

Пушечно месо от едно потекло

В началото на годината, в която братоубийствената трагедия в бившата УССР би трябвало да приключи, бих искал да споделя някои неща, невъзможни на други места. Най-напред – пушечното месо е от едно потекло. Точно така! По-голямата част от сражаващите се в редовете на украинските ВСУ са или етнически руснаци, или деца от смесени бракове. Какво обаче означават „смесени бракове“ в мултиетнически империя като бившия СССР, където хората са омешани по социален, а не по териториален или национален признак? Също като в САЩ, Великобритания, Франция...

И още – 80% от украинските военни говорят на абсолютно чист руски език. Да, това е държавен белег, също като английския за „тъмнокожите“, латиносите и всички останали етно-съставки на Пентагона. Впрочем, не един и двама елитни военни капацитети, не нашенските комедианти, отбелязват, че армията на Киев се съпротивлява толкова яростно, защото има руски корен.

Дълга тема е преформатирането на Украйна като анти-Русия, осъществено благодарение на професионализма на западните служби, милиардите долари за „майдана“ и безхаберието на корумпираните пияници от КГБ/ФСБ. Ясно е, че без предателството на Горбачов и Елцин трагедията нямаше да се случи. Впрочем, и пишман „главнокомандващият“, подполковник Путин, е в кюпа на „юдите“, пристанали на Запада. Ако не беше така, отдавна да сме забравили за абсурда „война“, ама по-така...

Как ви се струва тази сюрреалистична абракадабра? Най-напред Русия уж тръгва да смаже про-натовска Украйна, обкръжава Киев и Харков, но набързо изтегля войските си заради някакви имагинерни мирни преговори в Истанбул? После изоставя дори Херсон и позволява на САЩ и сателити безпрепятствено да снабдяват Зеленски с оръжие през Полша, Румъния, Чехия, Словакия, индиректно и през България? Нещо повече – нефтените комбинати в Кременчуг и Бургас осигуряват руско гориво за украинските танкове, убиващи руснаци?! В обратна посока по следите на парите украински предприемачи снабдяват „врага“ с екипировка и части за безпилотни летателни апарати...

Възможно ли е при реална война Москва да остави почти непокътнати фундаменталните логистични артерии на Украйна, от Интернет и телевизията до жп-комуникациите и летищата в западната и централната част на страната? Да не говорим за ел-системата и водоснабдяването? Ами това, че Зеленски и Залужни спокойно разхождат своите гости от Запада покрай „фронтовата линия“, докато в същото време вървят първенствата по футбол, баскетбол, волейбол? Не, нещо не се връзва с логиката на войната.

Петата колона е примадона!

Става дума за Русия, където националните предатели открай време са на мода. От Распутин през Троцки и сега до Ходорковски, Немцов, Гайдар, Чубайс, Абрамович, Авен, Фридман, Тинков и още десетки и стотици строители-грабители от първоначалното натрупване върху руините и благините на съветската власт. Плюс огромен евро-планктон от угоени до пръсване номенклатурни „творци“, грантови „академици“, прислужващи журналисти, еко-гей-активисти и укро-колаборационисти, които както изкарваха милиони в своята родина, така първи я предадоха, когато започна битката за оцеляването на Русия срещу Запада.

От естрадната примадона Алла Пугачова до лидера на прочутия рок-състав „Машина времени“ Андрей Макаревич и много други от тази порода. А какво ще кажете за нонсенса според здравия разум рекламите на корпорацията „Тинков“, принадлежаща на човек, предал Русия в конфликта със Запада, да се мъдрят в основните телевизии на РФ?! Защо обаче да се чудим, сред като говорителят на Путин – Песков, целува ръка на избягалата в Израел икона на Петата колона Пугачова и се мазни пред Филип Киркоров, след като нашият „сънародник“ участва в една „порнография“ на шоу-елита, възмутила цялата страна по време на война?

На фона на американските и английските филми насред Коледа и трогателното внимание на руските спортни медии към различните първенства в САЩ и Западна Европа. Очевидно сметката не излиза или представите на нормалните хора за родина и достойнство се разминават с „модернизма“ на върхушката в Кремъл и наоколо. Така война не се води, ако това е война, а не мъгла...

Маршал срещу старши лейтенант?

Както винаги откак свят светува, богатите воюват с кръвта на бедните. В Украйна парите решават кой ще падне курбан като пушечно месо, събирано по улиците, и кой ще се измъкне чрез подкуп да „ваканцува” на Слънчака и в Банско за сметка на българските данъкоплатци и европейските мазохисти. В същото време Русия плаща на наемници от дълбините на Урал и Сибир и от бившите съветски републики, наред с професионални военни, защото една масова мобилизация ще предизвика масово брожение с непредвидима за Путин развръзка.

Може да се каже и по друг начин, а именно – свидетели сме на зловещ „Черен петък“ в червено като кръвта и зелено като долара. Уж човешкият живот беше върховна ценност на „цивилизацията“, но се оказа дъмпингова стока като парцалите в масовите разпродажби за аборигени. Корумпираният елит в бившата УССР граби огромни пари от западните помощи и вътрешния трафик с „обществени поръчки“, оръжие и „гратис“ за мобилизацията, а руската олигархия намира хиляди начини да заобиколи санкциите и да печели от милитаризираната икономика.

В същото време бившият главен прокурор на Украйна Юрий Луценко онзи ден обяви цифрата от над 500 000 убити и ранени в страната. Подобна равносметка анонсира и местната радиостанция „1:1“, а един американски сайт спомена за над 700 000 жертви на... Зеленски и настойници! Руските загуби са два-три пъти по-малки, но също са огромни. Това сатанинско счетоводство отвежда и към Газа с хилядите убити деца, несравнимо повече отколкото в Украйна...

Днешните елити на Запада, чрез прокси-бандеровска Украйна, и Русия воюват с кръвта на простосмъртните, като пазят на топло и сигурно своите. А преди осем десетилетия лидерът на СССР Йосиф Сталин отказва размяна на неговия син, артилериста Яков Джугашвили, пленен от хитлеристите в началото на войната, срещу германския маршал Паулус, закопчан от Червената армия в Сталинград, с думите: „Не разменям старши лейтенант за маршал...“. Усещате ли разликата във времената, хората и стойностите, обезценени днес като „ценности“?

Георги Атанасов специално за „Уикенд”