Коментар: Как Сульо и Пульо като Пулев може да стигне до финал за титлата

След пълното и окончателно опозоряване на Кубрат Пулев в Лондон, много хора се питат едно – как е възможно въобще такъв боксьор да се класира до финал за световната титла?

Кобрата знае, но не казва. А истината е, че ако имаш добри и находчиви мениджъри, може и това щастие да те споходи. Нищо, че краят е ясен - излизаш и те пребиват като куче. В крайна сметка става въпрос за едни пари. А някои хора за пари ще отидат да ги пречукат и два пъти. Че даже и тъща си ще целунат.

Нашият тарикат два пъти го игра този филм и

плати за всичките си маймунджилъци

Първо изяде много здрав пердах с нокаут от Владимир Кличко. Шест години по-късно беше съвсем размазан от Антъни Джошуа. С още по-убийствен нокаут.

Видяхме и най-срамното изпълнение от боксьор, който уж се бие в гърдите за голям и юначен българин – да си обърне гърба при канонадата от удари във физиономията му по време на третия рунд. В подобни случаи реферът направо прекратява мача, но този явно не искаше да троши хатъра на зрителите.
Да не говорим за идиотското поведение, плезене на ринга, закани и репчене, дори след като вече му бяха направили фасона на мармалад.

Този пиян ли беше, или дрогиран?

Срам, та срам. Пулев обаче е опериран от това чувство. И това се знае още от олимпиадата в Пекин през 2008 г. Там Кобрата падна от колумбиеца Оскар Ривас. А след това се измуши като мокра връв между въжетата, вместо да остане на ринга за обяването на победителя и поне да го поздрави.

Все пак трябва да признаем, че поне до онзи финал срещу Кличко Кобрата стигна след 20 поредни победи за пет години. В това число против някои съперници от сравнително висока класа като Александър Димитренко и Александър Устинов. След фиаското тогава Пулев каза: „Продължаваме напред”. Но се оказа, че изначално се е изгубил. Нищо, че смени треньора и мениджърите си. Последните почнаха да му уреждат

съперници от кол и въже,

само и само да трупа точки и да го докарат до финал за втори път. Отново при големите пари.

Така за последните шест години Кобрата изигра едва девет мача преди този с Джошуа. Срещу него на ринга излизаха или одъртели средняци като бразилеца Жорже Ариас, или като нигериеца Самюел Питър, останал извън бокса цели две години. Да не говорим за онзи шкембелия от САЩ Морис Харис, жива торба с месо.
В акцията по печелене на актив Кубрат Пулев победи и други посредствени боксьори като влаха Богдан Дину и американеца Райдел Букър. По-стойностните му успехи, и то по точки чак след 12 рунда, бяха само срещу Дерек Чисора и Хюи Фюри. Накрая напереният нашенец излезе на „Уембли Арена”, получи 116 удара в муцуната и се просна като парцал на ринга.

Известният експерт и бивш треньор на националите Палми Ранчев си го каза в прав текст – Пулев играе някакъв бокс от съветската школа през 70-те години. „Със стари руски оръжия срещу модерното въоръжение на комплексен боксьор”, както отбеляза образно литераторът Ранчев.

Ще се окаже, че в най-тежката категория при професионалистите Кубрат Пулев вече е паднал до категорията „Сульо и Пульо”. Той имаше наглостта да иска реванш от Джошуа. Но бъдещето му вече е ясно – на 40 години той става само за пушечно месо. Да го хвърлят на ринга срещу други, по-млади боксьори. Те да го бъхтят в лицето и да трупат точки по пътя към финала за шампионската титла.

Нали и самият Кубрат правеше така досега? 

Източник: в. "Уикенд"