Кеворк реже: Да ема и нахалниците, да ема

Лекотата, с която г-жа Д. квалифицира непознати за нея лица, издава непонятно раздразнение. Това е още по-странно, понеже е лекар по професия.

Възможно е моментната й криза да се дължи на натрупвания отсредата, в която пребивава. Може би доста често там наблюдава или се сблъсква снеуравновесени хора, които променят представата й за нормалност/ненормалност.

Или, както би казал Б.Б.: „Иии, да ема и Парламента му, да ема! Чийз - парламент, чийз - депутати!“ Да поясня. По време на скорошното си посещение в Шумен, Б.Б. си направил снимки със симпатизанти – и един от тях го призовал: „Кажи чийз!“

Ето, и това е европейски напредък, вече не казваме „зеле!“, а„чийз“. Така сигурно и снимките ще стават по-хубави. По този повод Б.Б.отсякъл: „Иии, да ема и чийза, да ема!“ Това пък е пример за приятнаразвеселеност, макар и донейде евро-скептична.

Да се върнем при г-жа Д. - това е Даниела Дариткова, която предивреме нарече медицинските сестри, уж-окупирали Парламента, „психическинеустойчиви“, с една дума – нещо като „психарки“.

Д. е председател на парламентарната група на ГЕРБ и трябва даминава за голямотодоброутро. Тя обаче седна на стола на Цветанов и това неостана без последици за нея – поне по отношение на вербалните куцукания.

Цв. – който се имаше за три пъти голямотодоброутро – въввербално отношение си беше направо за инвалидизиране. Много хора съжаляват, чевече не го чуват – за да правят облози, какво точно е искал да каже вдействителност.

Обаче една Д., която идва от болницата в Смолян, се предполага, че трябва да е по-ясна и въздържана.

От друга страна обаче, политиката те пришпорва веднага, доризлобно, няма време за губене, няма време за милост, ескадронът лети – и тизаедно с него. Знам, че ще попитате, накъде лети ескадронът – затова да виотговоря: на никъде си, естествено. Иии, да ема и ескадрона му, да ема!

И така, докато си лети, г-жа Д. поставя и диагнози. Дори неказва „чийз“, за да прозвучат те по-достоверно. Ако беше патоанатом, щеше да едонейде приемливо да е толкова сурова: все пак, когато непрекъснато режешмъртъвци, неизбежно е да притъпиш сетивата си за живите. Сигурно исъстраданието ти към тях понамалява. А пък, ако те привикат в ескадрона, томоже и съвсем да изчезне. Иии, да ема и състраданието, да ема!

Г-жа Д. е подходящ случай, за да се запитаме отново, какво става с един обикновен човек, в немалко случаи и вълнуващо обикновен, когато го цанят в ескадрона. Как и защо моментално се превръща от протрито петаче в златен наполеон. Какъв е този камшик, който толкова успешно нашибва амбициите и маниите му. Петаче си - и петаче ще си останеш, но вече не разбираш това, няма сила, която да те принуди да го проумееш. Затова, кажи „чийз“ – и давай напред.

Едно уточнение. Използвам думата „ескадрон“, макар за някои отхората край г-жа Д. тя да изглежда неприемлива, леко враждебна – „червените“ескадрони на Смирненски и пр. От друга страна, „конница“ веднага извиква образана Будьони, той пък е съвсем неприемлив, направо травмира психически. По-добреда използваме „ескадрон“ – навява представата за устрем, дори летеж – тъкмокато европейското ни развитие. То може и да не е по права линия, може да севъртим като харманджийски коне в кръг, но пък е устремно въртене, докатозагубим съзнание/свяст.

И една друга дума има претенции да бъде използвана в случая – „глутница“, но тя пък ще бъде пресилена. Макар че, както стана ясно, дори провинциалната докторка Д. понякога може да разкъса с думи жертвите си.

Добре, ескадрон-конница-глутница – няма значение. Въпросът е,защо наричаш няколко клети жени „неустойчиви“ - вместо да кажеш, че разбираштегобите им, разбираш, че животът им е трудно поносим, необяснимо несправедлив– въпреки, че иначе летим на някъде.

Кажи им го, и дори се качи при тях, на перваза, откъдето всичкоще ти изглежда далеч по-смислено, отколкото в летежа на ескадрона. А може и дасе пльоснеш долу, на паважа – тогава вече истински ще те запомнят: важендепутатски шеф, дори топли стола на Цв. – и се саможертвал, за да виждаме инещо друго извън пушилката на ескадрона. Иии, да ема и стола ти, да ема!

Това с летежа към паважа си е живо издевателство надреалностите, никога няма да се случи, и слава Богу – но няколко прилични думина състрадание не е чак толкова трудно да се изцедят. Защо не го правят? Защовинаги дрънкотят за неща, в които Народът фактически отсъства? Защо сестрахуват от самата дума „Народ“?

Огромна част от днешните депутати красиво пребивават в пълна анонимност. Тя никак не им тежи, напротив - абсолютно им е изгодна. Телевизиите се занимават с двайсетина души измежду тях, предимно словесни побойници, останалите са образа на блажения рахатлък. Иии, да ема и рахатлъка ви, да ема!

В „ония“ години, когато г-жа Д. щеше да бъде само еднаобикновена лекарка – но щастлива от факта, че знае какво е състрадание – вПарламента имаше и хора извън номенклатурата. Но какви личности бяха те! СараСмедарчина, прочутата тютюноберачка, Найда Манчева – тъкачката, да не говоримза Нешка – с нейните близо 300 медала, спечелени за България.

Е, тогава нямаше да позволят на някого да прави демонстрации по первазите – но и никой нямаше да врещи, че Народът е психясал. Във всеки случай, сега той е доста по-изперкал. „Тогава“ му досаждаха, че правят всичко в негово име – леко послъгваха, естествено. Сега пък го побъркват с пълното си безразличие към него. Сами си направете сметката, кое е за предпочитане.

Имаше между тогавашните депутати наистина знаменити хора наизкуството, културата и науката, истински първенци в попрището си - катоСветлин Русев, Христо Христов, Емилиян Станев, Благовест Сендов и още достадруги. „За парлама!“- би казал някой днешен тъпанар от ескадрона. А къде ви евашата днешна парлама?

Един невзрачен актьор го направиха депутат – за награда, че се нахвърли върху Волен Сидеров в НАТФИЗ, подаръкът беше очевиден за публиката, но какво от това. Иии, да ема и актьора ви, да ема.

Веднъж гледах негово телевизионно интервю - беше безпределнамъка и пустота, обаче и той се влачи в ескадрона. Тодор Колев –депутат/навремето, и тоя – депутат, дето ще бъде запомнен с трогателното сиизражение в реклама за илач срещу хемороиди. Чийз, хемороиди!

Дотам сме я докарали – пак и пак да си припомняме финала на „Подигото“:

„С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст ипо-мълчалив от едно парясано гробище. На мегданя побиха трофея.Само един човексе мяркаше там, като един призрак. Той беше Мунчо.

Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни,безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжняпротив Мохамеда и султана.Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единствениятчовек, който се осмели да протестира“.

Ето така: който е „психически неустойчив“, той протестира. Натъпкахме се с всевъзможни „свободи“ – и пак стигнахме до това прозрение. Иии, да ема и прозренията ви, да ема!

Ако сестрите – уж-окупаторки на Парламента са психари, кактогава ще наречеш ония, които от десетилетия издевателстват над медиците от„Спешна помощ“, превземат дори Спешни отделения – терористи ли? Но за тях нитодумица от г-жа Д. – сакън да не наруши гнилочта, наречена „политическакоректност“.

Ако една, докарана до крайност, сестра се е качила на перваза,тия отдавна са се качили върху главата на държавата. И едните, и другите сажертва на Политическата Секта, на невъзможността й да управлява, на нежеланиетой да забележи онова, което преживява Народа – да го преживее поне дистанционно.

Сега вдигат врява за корона-вируса – а го имат Народа отдесетилетия за подобен вирус, за подобно зло.

Между другото, ако г-жа Д. се огледа в Парламента, колко психарище открие – или те са на мястото си там? Такива като нея дори не си правяттруда да направят едно лъжливо театро, не се учат от Голямата Звезда наПредставлението.

Той никога не би казал, че „окупаторките“ са психари. В замяна пък съобщи, че в ГЕРБ било пълно с луди, които го заплашвали, че ще се хвърлят от прозорците, ако посмее да си даде оставката.

Не знам за вас, но аз останах с впечатлението, че по този начинБ.Б. приканва г-жа Д. да се метне от онзи перваз. Иии, да ема и первазите ви,да ема!

Зор та зор, докато свалят петолъчката от Партийния дом – за дасе чудите, след 30 години на непрекъснат възход, как да свалите от перваза насъщия дом представителка на изтерзаното медицинско съсловие.

Ругатните няма да помогнат. Публиката отдавна се е отказала да обозначава по някакъв начин политиците от новата вода, от сорта на Д. Във всеки случай, би било голям комплимент, ако ги нарече само психари.

Имал съм късмета, през последните поне четири десетилетия, дапознавам най-известните български лекари, с мнозина от тях съм бил приятел;прехвърлям на ум имената им – и не мога да си представя, някой от тях да наречеедна клета сестра „психар“. Трябва да си луд, за да го направиш. Това ще бъдепризнак за самоизключване от Народа, на големеене, което трудно може да бъдеобяснено.

Пуяци в мрачния свят на Парламента - един най-прост житейски актги изкарва от равновесие. Абе, иди при жената, която се крепи на перваза,поговори с нея, помоли й се дори, дръж се човешки, нищо няма да ти стане.

Иии, да ема и нахалниците ви, да ема!

Текстъте от страницата на големия журналист Кеворк Кеворкян във фейсбук