Как Бойко върна $3 милиона „ресто” на Йоца Амстердама (ОТКЪДЕ СА ПАРИТЕ?)

Възможно ли е виж държавен служител, битувал и като премиер, да връща пари на световно известен сръбски наркобос? Възможно е, ако мафиотът знае, че е дал пари, които е трябвало да стигнат до виж прокурор, но по пътя си са спрели до чантата на виж полицай. Още по-скандално би било, ако тези пари не излизат като ресто за несвършена услуга от сметката на държавния чиновник, а от банковата сметка на държавна фирма, тоест от джоба на данъкоплатеца, дочу Narod.bg.

Сюжетът може да звучи като лошо измислен политически виц, но съвпаденията във фактите говорят, че това може да е единствената истина. През 2009 година един упорит слух по софийските улици, че през 2002 година като главен секретар на МВР Бойко Борисов е прибрал едни пари, които трябвало да стигнат до главния прокурор Никола Филчев, за да бъде спасен вече арестувания сръбски наркобос Сретен Йосич, получава официален отказ. На 8 април по време на съдебно заседание срещу Сретен Йосич за убийство определението от медиите като Балкански крал на кокаина сърбин заявява, че в България се е чувствал сигурно, защото е бил под защитата на Бойко Борисов и на оръжейния търговец „Локомотив“ Николай Гигов.

По-късно Гигов признава, че познава Сретен, но като Марко, а двамата са правели трансфери на футболисти. Тези думи дават повод тогавашния премиер Сергей Станишев и лидерът на ДПС Ахмед Доган да поискат създаването на анкетна комисия, която да разследва дали като главен секретар Борисов е покровителствал Сретен Йосич. Неин председател е Христо Бисеров от ДПС. Борисов реагира истерично на създаването й: „Ще ги преследвам двамата, докрай ще ги преследвам, до затвора!“

В комисията е разглеждано делото „Лале“, в което има запис на разговор между Милчо Бонев - бай Миле и Сретен Йосич.На него се чува репликата на бай Миле „Бойко взе парите, но те не стигнаха до варненеца!“. За заподозрените е ясно, че Бойко е Борисов, а главния прокурор през 2002 година, когато е арестуван Сретен Йосич, е Никола Филчев, който е от Варна.

На 5 юли 2009 година прясно основаната партия от Борисов ГЕРБ печели изборите, а бившия главен секретар става премиер. През това време заплахата за Борисов от вендетата на лежащия в затвора Сретен Йосич е водеща новина в различни медии. През 2013 година Бисеров заявява в парламентарна зала, че Борисов ще трябва да се яви на очна справка със Сретен Йосич по делото в Белград. А премиерът тогава в оставка иска разсекретяване на делото „Лале“. Фактът, че веднага след ареста на Сретен Йосич на 20 юни 2002 година служители от отдела НС БОП забелязват изключителна активност около него. Той е настанен в болницата на затвора, а след получен сигнал, че се готви извеждането му, антимафиотите отиват в затвора, за да го изкарат от там.

Вътрешният министър Георги Петканов е пред инфаркт, когато става ясно, че го няма в леглото.

Настава суматоха, пет минути по-късно, в които участниците възприемат като цяла вечност, те намират Сретен в коридора. Антимафиотите чертаят специални планове за транспортирането на арестанта с използването на три еднакви буса, за да не е ясно в кой точно е Сретен Йосич, за да го отведат до Военния самолет, с който е екстрадиран в Нидерландия. Заради заплахата от покушение и сръбският арестант е облечен в бронежилетка, а на главата му е наденат метален шлем, който да го предпази от куршуми. Толкова за отношенията Борисов – Йосич през 2002 година и за парите, за които се смята, че са близо 3 милиона долара.

През октомври 2016 година Николай Гигов става съдружник с Милорад Пушица във фирмата „Делта Транс 2016“. Гигов събира по интересен начин различни интереси. Работи с Параскев Параскевов - баща на адвокат Александър Ангелов. Година по-късно Гигов свързва сърбинът Петър Църногорски с хората около фалиралата КТБ. Църногорски плаща дълговете от 24 милиона долара на кредитираната от КТБ стъкларска фабрика в Парачин. Сагата завършва с овладяването на фабриката, а Милорад Пушица става председател на Надзорния съвет и пътува често до България, за да търси парите на близкия до него Йосич по историята от 2002 година.

От този емоционален бизнесплан с елемент на корупция се ражда следващата крачка. Сделката е оръжейна за 1360 броя стари съветски противотанкови ракети „Конкурс“. Парите идват от държавното предприятие ВМЗ-Сопот и заминават за Сърбия при Петър Църногорски, бизнес партньор на Пушица. Цената на придобиване е надута почти двойно до 15 000 долара бройката. Общата цена на договора е 2,4 милиона долара.

Всичко би било точно, дори при тази цена, ако ракетите бяха пристигнали един ден, а те не идват вече три години и половина, но едни 10,2 милиона долара така или иначе липсват в балансите на държавното предприятие. Ако с тях е трябвало да бъдат платени онези 3 млн. долара , означ

Договорът за старите ракети е подписан на 5 юли 2018 година точно 9 години след като ГЕРБ печелят изборите за първи път. Да се чудиш дали премиерът Борисов не си е направил партиен подарък?! Документите сочат, че подписите под него в София слагат изпълнителния директор на ВМЗ-Сопот Иван Гецов и заместник-директорът на компанията Неманя Мириам за последника ВИП Global logistics. Ракетите трябва да пристигнат в България в рамките на 60 дни след предварителното плащане на 50% от общата сума и получаване на end-user сертификат за тях.

Плащането трябва да стане до 7 дни след издаването на end-user сертификат. ВМЗ-Сопот плаща 10,2 милиона долара, след получена проформа-фактура, тоест сертификатът трябва вече да е бил издаден.

Договорът на ВМЗ-Сопот става обект на интерес по време на служебното правителство на тъй наречената комисия по ревизия на Мая Манолова през септември миналата година. Пред надзорния съвет и изпълнителния директор Гецов заявява, че информирал тогавашния министър на икономиката Кирил Петков, който се бил съгласил договорите да се засекретят. В същото време Петков уволнява стария надзорен съвет, но остави като изпълнителен директор Иван Гецов, което означава, че той вече е разказал кой е наследил подписването на сделката.

По скандалната сделка вече няколко месеца върви разследване в ДАНС и прокуратурата. ВМЗ- Сопот е на подчинение на Държавната консолидационна компания, в която ръководството е сменено, а изпълнителен директор е Ваня Карагенова. Всъщност залогът е много по-голям от изгубените 10,2 милиона долара и той е - доколко тази обвита в мъгла немотивирана и безсмислена сделка с ракети е връщане на ресто с пари на данъкоплатеца. По време на комисията по ревизия Манолова го нарича „плащане на такса спокойствие с публични финанси“.

Автор: Младен Янков

Източник: в. „Галерия“