Процесът у нас се движи като костенурка, но властта не се тревожи, нито я безпокои и общата европейска бъркотия
В началото бе забавлението. На 27 декември бусове за кренвирши разтовариха из провинцията първата доставка с ваксини срещу коронавирус, а народът реагира подобаващо: „Хубава работа, ама българска!”. Месец по-късно се оказа, че място за веселба няма. „Хубавата работа” си е баш европейска, защото производителите взеха да шикалкавят за общите доставки към ЕС; типично нашенските недалновидности пък я правят тотална.
С една дума - светът е голям, но спасителният общ имунитет не дебне отникъде. Ех, колко хубаво щеше да е всяка седмица да пътуваха камиони с доставки, пък било облепени и със стикери на яйца от свободно отглеждани носачки!
Консерватизъм и непукизъм
Няколко статистики от последните дни показаха, че България пълзи като костенурка при процеса на ваксиниране. Страната ни е последна по брой на имунизираните лица в Европейския съюз (около 27 000), а спрямо Сърбия изоставането е драстично (170 000 души там). Плановете колко ще бъдат ваксинираните българи до края на годината се променяха няколко пъти, като в момента надеждата е за най-малко 2.2 млн. души. Но няма гаранция за тях, тъй като един от основните производители - „Пфайзер–Бионтех”, предупреди тия дни, че договорените количества са пред риск. Даже последно ни прати наполовина по-малко бройки (с обещание да навакса). Отделно България, подобно на повечето държави, се надява най-вече на „Астра Зенека”, но от нея идват още по-тревожни съобщения. В резултат Италия заплаши със съд едната компания, Латвия заговори за общ европейски иск към другата, Германия поиска забрана за износ на ваксини към трети страни. Еврокомисията се видя в чудо. На този фон България демонстрира непукизъм, все едно е Израел, който не е част от ЕС и изповаксинира почти целия си народ вече. Отговорните наши лица обясняват, че и по капка да капе от извора на ваксините, няма проблем, тъй като страната ни е поръчала премного.
В момента България привършва първия етап от ваксинизацията (медици). Няма човек, подлежащ на имунизация при него, който да е останал без ваксина, стига да е пожелал да я сложи. Поставени са по две дози на всеки, за разлика от Италия например, която спринтирайки с бройките, пропусна да гарантира втората доза. Всичко това прави горд здравния министър Костадин Ангелов: „Нарочно подходихме консервативно, за да са гарантирани двете дози за всеки. Последни сме в класирането, но маратонът е дълъг”. А главният здравен инспектор Ангел Кунчев още през декември допусна, че в доставките ще има забавяния, защото винаги имало при големи поръчки. Тоест тактиката на България да тръгне с малка стъпка в някакъв аспект изглежда предвидлива. По-голяма част от обществото обаче не се съгласи и критикува този консерватизъм, при това с доста основания.
Няма желаещи, няма проблеми, но наистина ли?
Със сигурност има и още една причина, която е накарала България да предприеме „консервативен подход” – липсата на навици в населението при доброволното ваксиниране. Винаги сме били на опашката при имунизирането срещу стандартните грипове, очакванията са били народът да не се втурне и сега. И наистина, нито лекарите се ваксинираха масово срещу коронавирус, нито учителите, които тъкмо стартират, горят от желание. Но всъщност желаещите със сигурност са много повече, просто не им е дошъл редът. И тук възниква въпросът не следваше ли групите да се ваксинират успоредно, или да обхващат повече хора. Възрастните, тоест най-уязвимите, чак на четвъртия етап ли трябваше да са? А кога ли точно ще дойде редът на шофьори, продавачи, метачи и шивачи? Ясно е, че ваксините до момента стигат просто защото фазите се придвижват бавно, обхващат малко групи. Но така общият имунитет остава за далечното бъдеще. Темата всъщност е базова – ами ако населението просто откаже да се ваксинира? Няма знак до момента, който да подсказва, че Ангелов и компания умуват върху този вариант, напълно възможен съобразно традициите на българина.
Бавната скорост и малкото планирани до март доставки отварят още проблеми, необсъждани в обществото до момента. Една част от учителите се върнаха в класните стаи в началото на януари неваксинирани. От другата седмица се връща и по-голямата част. Но дори желаещите сред тях да се ваксинират ще бъдат без имунитет. А опитът доказа, че училищата са сред най-рисковите фактори за вируса, преподавателите – сред най-уязвимите групи. Затова уж вече разгърнатото ваксиниране трябваше да съобрази, че присъствената форма следва да се възобнови след втората доза на учителите. Това значеше училищата да отворят към края на февруари или пък ваксинацията в тази сфера да се извърши през януари, подплатена с нужните количества.
На 4 април в класните стаи няма да има деца, ще ги заместят десетки хиляди възрастни – избиратели, наблюдатели, застъпници и членове на избирателни комисии. Някои от тях ще престоят 12 часа там, а после - още време в разни спортни зали заедно с други хора. В здравен и политически аспект ще е прекрасно да се имунизират ангажираните в парламентарния вот лица (желаещите от тях). Но те не бяха включени във ваксинационния план, макар той да бе изготвен през декември, когато вече се знаеше, че изборите ще са пролетта. Преди дни Ангелов обясни, че може планът да претърпи промени заради тези хора. Министърът ще трябва да се моли отново да няма гора от ръце – и заради несигурните доставки, и заради обема на групата, която потенциално може да достигне 100 000 (само Мая Манолова до момента е ангажирала 6000 застъпници).
Твърди се, че хора с естествен имунитет може да не се ваксинират, защото е добре дозите да се пазят за лица без изградена защита. В един момент обаче, примерно след 3 месеца, естественият имунитет може да бъде изгубен. Никой досега не е казал кога ще се ваксинират хората, които в тази връзка са пропуснали реда си. А това, поне в следващите месеци, ще бъдат все люде на първа линия - лекари, учители... Така е налице още една неяснота, за която не личи някой да е помислил, изостряща се сега.
Смущаващо отвсякъде!
На целия този фон Ангелов не само е спокоен и горд, ами направо прилича на човек, приспан с няколко валериана. „Не очаквам никакви последствия за България", „Може да ваксинираме от до 100 000 души на ден, нещата зависят не от организацията ни, а от доставките” - това са само част от изказванията му през последните дни. Венецът, разбира се, е вторият цитат, чрез който той се понесе в свят, в който никога не е имал общо с договаряните количества. Това самоуспокоение не е новина. „Смущаващо е, че ще се сдобием с толкова голям брой ваксини”, каза още на старта шефът на оперативния щаб Венцислав Мутафчийски. „През лятото умно пуснахме вируса да вилнее”, рече и премиерът Борисов малко по-рано. След което настана истински ужас, затова опасенията сега са новата лежерност да не повтори филма.
Впрочем, Борисов мълчи в момента. А кой, ако не той, трябва да тропне пред производителите, да натиска и в Брюксел, за да се гарантира имунизирането в България. Моментът е важен и политически – трябва да си извоюваме уважение, защото цялата тази работа ще се точи дълго. Като се добавят и вътрешните проблеми, спокойствието на властта става крайно смущаващо. Унес ли е наистина, или прикриване на бездействие, тепърва ще разберем.
Автор: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Източник: "СЕГА"
