„ГЕРОИ“: Как ДС запушваше устите на критиците на Тодор Живков

„Сега или никога. Когато 007 отдръпна крака си и загуби равновесие, Авакум се стрелна напред като светкавица и сграбчи крака на англичанина. Дръпна го силно, а после го пусна. От силата на собствения си ритник агент 007 изхвърча във въздуха. Нададе пронизителен вик, чиято сила отслабваше едновременно с отдалечаването му, падайки все по-надолу в безкрайна ледена пропаст.“

Така завършва романът на Андрей Гуляшки „Срещу 007“, в който героят му агент Авакум Захов от контрашпионажа на вездесъщата ДС убива през 1967 г. прочутия агент Джеймс Бонд в Антарктика, пише „Уикенд“.

Бонд и духовния му баща Иън Флеминг са от страната на лошите, докато Захов и Гуляшки, разбира се, са добрите. Андрей Гуляшки е виден апологет на социалистическия реализъм. За своите романи той е прибирал от режима астрономическите за времето си по 30 000 лева на година, с възмущение докладва на ДС един служител.

Само че Гуляшки известно време е сред любимците на ДС. В края на 1966 и първата половина на 1967 г. е имало две срещи на писателя с тогавашния вътрешен министър Дико Диков, за да се координират усилията за представянето на ДС в художествената литература, става ясно от секретни документи, съхранявани сега в архива на Комисията по досиетата. Там се казва още, че всички са останали много доволни от срещите.

Не такава е обаче съдбата на друг кръг – този на политическите емигранти, сред които има изявени писатели и журналисти, чиито гласове и изречените истини от Радио „Свободна Европа” и Би Би Си смущават съня на Бай Тошо. Сред тях са Петър Семерджиев, Георги Марков и Димитър Инкьов. Те стават обект на т.нар. остри мероприятия на ДС – опити за отвличания и убийства, практика, която ДС копира от КГБ.

„Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия. Ако не почнем да провеждаме някои остри мероприятия, ще съжаляваме. Над (името е заличено от Комисията по досиетата и вероятно става дума за убийството на председател на Съюза на българските революционни комитети Борис Арсов, който живее в Дания) трябва да се изпълни смъртната присъда.

На пръв поглед това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна”, отсича през  1970 г. тогавашният шеф на Комитета по държавна сигурност Ангел Солаков пред служителите на Отдел VIII към Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Това е  отделът, отговарящ за тайната пропагандата, дезинформацията, операциите за заблуда или въздействие и най-вече – за мокрите поръчки. Нарежда ултимативно към 15 август на 1-2 страници да се направи списък на острите мероприятия.

„Уикенд” прегледа близо 2000 страници, съдържащи 391 документа от 10 архивни фонда на ДС и на секретариата на МВР. Сред тях медията ни откри тайния документ, с който се нарежда да се създаде агентурен апарат зад граница с възможности за изпълнение на остри мероприятия.

В списъка фигурира агент Пикадили – смятан за физическия убиец в Лондон на писателя-дисидент Георги Марков. На 24 юли 1973 г. със секретно решение Политбюро на ЦК на БКП, под което първи подпис слага Тодор Живков, дава на ПГУ правото да извършва убийства и отвличания в чужбина. Служителите на „щита и меча“ послушно изпълняват нареждането.

ПГУ се прицелва в бившия кандидат-член на ЦК на БКП Петър Семерджиев. След 9 септември 1944 г. той е обещаващ партиен кадър, но кариерата му свършва неочаквано през 1949 г., когато е арестуван и осъден като участник в заговор срещу властта след политическия процес срещу Трайчо Костов.

Семерджиев лежи в различни затвори и в лагера „Белене”. През 1956 г., след Априлския пленум, на който Живков е утвърден като партиен лидер, е освободен, но не е реабилитиран. През 1973 г. ДС му разрешава да пътува в чужбина със съпругата си Ема Герон, която заема ръководен пост в Европейската федерация по спортна психология.

Той и съпругата му обаче емигрират в Израел, тъй като Герон е българска еврейка. От Ерусалим, където се установяват, Семерджиев започва да изнася по радио „Свободна Европа” важна информация от кухнята на БКП, до която той е имал достъп. ПГУ я оценява като „най-концентрираната антикомунистическа информация”, излъчвана от радиото досега.

Веднага ПГУ образува разработка срещу Семерджиев под псевдонима Ренегат и подготвя план за „остро мероприятие” срещу него през 1975 г. Въпреки че установява неговото местоживеене, маршрут и месторабота, ДС не успява да извърши планираното му убийство, защото не разполага с агент на територията на Израел.

КГБ също не помага в случая. Съветските другари се спотайват, източногерманската тайна служба Щази – също. Междувременно Семерджиев е осъден у нас задочно на 15 г. затвор.

На 8 декември.1982 г. шефът на Отдел VIII полк. Димо Станков пристъпва към втори вариант в операция „Паразити“, с която се прави опит да се компрометира Семерджиев като сътрудник на полицията. Справката за акцията е изпратена лично до Тодор Живков.

Две години по-късно е задействана и операция „Инфекция“. ПГУ подготвя фалшиво писмо до ръководството на „Свободна Европа“ и Би Би Си от името на евреин в Израел, с което авторът „разобличава“ Семерджиев като бивш агент на фашистката полиция и на Гестапо. Към писмо е приложена и статия за предателството на Семерджиев, подготвена от в. „Еврейски вести“. Поискана е и помощ от Щази - да фалшифицира документи на Гестапо с цел Семерджиев да бъде преследван от израелските власти.

Двете операции обаче се провалят. Семерджиев е изключително предпазлив и спазва конспиративност. Все пак преди Девети септември той е нелегален и партизанин, както и съпругата му, която е скрита под кодовото име Бойка. Дочаква Десети ноември, умира на 24 май 2008 г. на 91 г. и е погребан в Йерусалим.

Още през 1970 г. ПГУ тръгва да слухти в Радио „Свободна Европа“. Акцията е с кодово име „Латерна“, а планът за проникване и вербуване на агенти в радиото е наречен „Операция 150“. Главно действащо лице е агент Антена – името му е неизвестно. Строго секретният план за действие срещу „вражеския център“ е одобрен от тогавашния зам.-вътрешен министър ген. Мирчо Спасов.

Главното остро мероприятие е насочено срещу писателя Димитър Инкьов, известен с хумористичните си предавания по радиото, които той излъчва с псевдонима Велко Верин.  ПГУ го разработва с кодовото име „Бухал“, а задачата е да се доведе в страната ни по легален път или да се организира отвличането му. Инкьов допринася най-слушана да бъде програмата „Весела неделя", създавайки колоритния образ на Ботуш Каишев.

Той е бивш партизански герой и настоящ генерал от ДС. Идейно здравият Ботуш Каишев е типичен бай Ганьо, докато неговият внук Каишчо е представен като разглезено от кастовите привилегии на червена буржоазия дете.

През октомври 1970 г. в дома на Инкьов позвънява бившият партизанин и по това време директор на новините на Българското радио Владо Мариянов. Той му казва да пали колата и да идва във Виена, където е отседнал в хотел и има много важни новини за семейството му, което е останало в България.

Дори му предлага да отидат в Алпите на ски, където ще има и двама алпинисти. Инкьов се хваща на въдицата на ДС, но на вратата на апартамента в Мюнхен застава приятелката му, която впоследствие му става съпруга, и не му разрешава да тръгне. Това всъщност го спасява от сигурна смърт (виж карето).

На 30 май 1972 г. шефът на отдел VIII полковник Димо Станков нарежда да се разработят и проведат мероприятия за ръководството, възпитанието, проверката и заангажиране на агент Пикадили, установи „Уикенд“ в секретния архив. Зад този псевдоним се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино. Агентът е повикан в София. Преминава специално обучение и дори се среща с тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев. Задачата му е да ликвидира обект „Скитник“ – псевдоним, с който ДС разработва писателя Георги Марков.

Още през 1975 г. ДС иска братска помощ от КГБ за изобретяване на устройство пистолет, което изстрелва отрова в мишената. Оръжието на  покушението става нарицателно като „Българския чадър“. Навръх рождения ден на Тодор Живков -  7 септември 1978 г., агент Пикадили причаква Марков на моста „Ватерло“ в Лондон и го прострелва със сачма, съдържаща отровата рицин.

Георги Марков разказва как се е сблъскал със случаен минувач, който си изпуска чадъра, взема такси и изчезва. Писателят споделя, че е усетил леко убождане. Ддатски документален филм, излъчен неотдавна, описва Гулино като фашист със сексуални отклонения, търговец на произведения на изкуството, таен агент и патологичен лъжец. Нещо повече, филмът разкрива и връзките му с две западни тайни служби (виж карето).

През 1979 г. е поканен на разноски на ДС в София и награден с медал. В следващите години е „спящ агент“, но ДС продължава да го финансира и кани на почивки у нас.

Всъщност Георги Марков нарушава неписано табу за режима – да не се критикува генералният секретар на БКП Тодор Живков. Писателят си позволява да направи това между ноември 1977 г. и януари 1978 г. , когато „Свободна Европа“ излъчва 11 предавания от непубликуваната му книга „Задочни репортажи за България“, посветени на срещите и коментарите му за Първия, които истински вбесяват диктатора, особено след като Бай Тошо пада в кална локва по време на лов и заявява: „Виждали ли сте окалян генерален секретар?“.

През юни 1977 г. ДС преживява една от най-тежките измени през цялата си история – офицерът от ПГУ Владимир Костов и съпругата му Наталия искат политическо убежище във Франция. Костов по това време е кореспондент на БНТ в Париж. Това става на 27 юни 1977 г., в деня, в който Политбюро подпечатва новата агресивна политика срещу „вражеската” емиграция. Костов е осъден задочно на смърт от военен съд.

През август 1978 г., броени дни преди операцията на срещу Георги Марков, ПГУ прави неуспешен опит да изпълни присъдата срещу Владимир Костов. На една от спирките на парижкото метро той получава удар в гърба, като забелязва непознат мъж да се оттегля в навалицата. Вдига температура, но няколко дни по-късно се възстановява.

В средата на септември, като се разпространява новината, че от тялото на внезапно починалия Георги Марков е извадена микроскопична сачма, Костов се обръща към полицията и постъпва в болница. Направена му е операция в присъствието на двама следователи от Скотланд ярд. От тялото му е извадена същата миниатюрна сачма, както при Георги Марков, която детективите взимат и занасят в Англия.

При направения сравнителен анализ идентичността между двете сачми е потвърдена, както и съставът на сплавта, от която са направени – 90% платина и 10% иридий, за да не бъде изхвърлена от тялото. В случая с Костов лекарите приемат, че той оцелява вероятно, защото сачмата е попаднала в мускулните тъкани, а не близо до кръвоносни съдове и отровата не е могла да се разпръсне.

Парадоксалното в случая с Владимир Костов е, че негов водещ офицер е полк. Димо Станков, който заради успешните остри мероприятия, освен шеф на отдела е издигнат и до зам.-началник на ПГУ. След бягството на Костов е разжалван, но после пак възстановен. Станков още през 1975 г. нарежда да се прочистят досиетата, като това да се прави и за всяка следваща година. Накрая последният началник на ПГУ до 1989 г. ген. Владимир Тодоров, признава пред съда през 1992 г., че е наредил унищожаване на досието „Скитник” на ГеоргиМарков. Останалите архиви  през януари 1990 г. по заповед на тогавашния вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев потеглят към пещите на „Кремиковци“.

Ела си, полковник ще те направят

Приятелката на писателя Димитър Инкьов незабавно го кара да се обади на службата за сигурност на радиостанцията след позвъняването от Мариянов. От радиото му казват, че го чакат не двама алпинисти, а шестима души, като един ТИР с българска регистрация е паркиран до хотела, разположен само на 8 км от границата с Унгария.

Веднага отлага заминаването си за Виена. В това време резидентурата на ЦРУ в Мюнхен е в вдигната по тревога. Подготвен е  специален екип от базата Рамщайн, където се намира главната квартира на американските ВВС за Европа, потвърди пред „Уикенд“ един от бившите главни резиденти на ЦРУ в Мюнхен, който гостува преди години в София.

По дипломатически път американците искат разрешение от властите във Виена да атакуват агентите на ДС, но австрийците отказват с мотива, че алпийската република е неутрална държава. Агентите на ДС чакат писателя-дисидент осем дни. Накрая Димитър Инкьов се обажда на  Мариянов и му казва, че са разкрити и че австрийците няма да ги арестуват. Тогава Мариянов го удря на молба: „Митко, върни се, другарите като цар ще те посрещнат, другарят Живков е казал – да се върне, той е талантлив, да разобличи капитализма. Ще кажем, че си бил наш агент, който е работил в „Свободна Европа”, полковник ще те направят, ела си”.

Гулино – шпионин на две западни служби

Датски документален филм на журналиста Улрик Скоте, излъчен този март, разкрива невероятни подробности за живота на италианеца Франческо Гулино. От лентата става ясно, ДС изобщо не е познавала добре своя агент Пикадили. Според  Скоте съществува информация от високопоставени италиански източници, че Гулино не се е озовал случайно в България, а е имал връзки с италианските тайни служби.

Скоте разкрива и улики, че фирмата за внос и износ „Мондиал”, в която Гулино е работил като шофьор на камион, пътуващ между Италия и Турция през 60-те години на миналия век, е била близка до турската екстремистка организация „Сивите вълци”. 

Скоте смята, че Франческо Гулино е направил признания пред датската тайна служба PET и ѝ е предал важни информации – факти, които все още проучва. В замяна е получил възможността да живее необезпокояван в австрийския град Велс и да получава датската си пенсия съвсем официално - чрез консулството. Гулино умира на 17 август 2021 г. Няма улики за насилствена смърт на агент Пикадили, който тогава е на 75 г.