На предстоящите местни избори наесен, които са по-сложни от парламентарните, дори малки неточности в протоколите с изборните резултати могат да разместят мандатите в рамките на една и съща партия, което засяга личните интереси на кандидатите. За това предупреди членът на ЦИК и бивш говорител на комисията Цветозар Томов в интервю пред Нова ТВ.
„При сегашната законова основа местните избори биха били доста проблемни, защото тогава ще има много повече грешки поради обстоятелството, че се гласува няколко пъти”, посочи Томов. Освен това, при мажоритарния избор на кметове дори незначителни разлики в резултата могат да бъдат от решаващо значение за това кой ще спечели.
„До местните избори би трябвало промените в Изборния кодекс, които не проработиха, да бъдат обект на широко обществено обсъждане”, заяви Томов. Така членът на ЦИК на практика подкани политиците да преразгледат поправките в закона, с които миналата година беше въведено смесено гласуване – с машини и с хартиени бюлетини.
Равносметката от парламентарния вот
Общият ефект на неточностите в протоколите от изборите на 2 април не е такъв, че да промени резултатите, изтъкна Томов. Максималната промяна на резултата на който и да е от участниците не би надхвърлила 1300 гласа, което е недостатъчно да се размести дори един мандат.
„Няма законов текст, който да ни позволи да коригираме данните от секционния протокол, въз основа на машинните отчети”, подчерта членът на ЦИК. Той напомни, че проблемите бяха доста по-малко, когато машините разпечатваха протоколи с изборните резултати. „За мен машинният протокол трябва да се приема като резултат на изборите. Не знам за случай, в който той да е изкривил резултат или да го е манипулирал”, изтъкна той.
На 2 април грешките в протоколите са били 14 714, по данни на ЦИК. За сравнение, на изборите на 2 октомври м.г., когато машините бяха основният метод на гласуване, грешките са били в пъти по-малко – 1169, напомни Томов. Протоколите, в които сега има несъответствия, са 2757, докато през 2022 г. са били 366. „С просто око се вижда, че има рязко влошаване на точността на отчитане на изборните резултати”, обобщи членът на ЦИК.
Той припомни и тежките избори от 4 април 2021 г., когато също имахме смесен вот. Тогава са отчетени 14 934 грешки в изборните книжа, а протоколите с несъответствия са били 3568. Иначе казано, смесеното гласуване е създавало еднакво тежки затруднения и преди, и сега. „Причината за този необичаен брой грешки очевидно е свързана с това, че смесеното гласуване в една избирателна секция създава проблеми, които секционните избирателни комисии не могат да решат”, категоричен е Томов.
Според него политиците трябва да вземат окончателно решение - дали ще се гласува с хартия или с машина. Сегашният модел на смесено гласуване не е алтернатива, смята членът на ЦИК. По думите му, причините за ниската избирателна активност у нас не могат да се търсят в изборните технологии, които използваме.
