Дълбоко потапяне: ГЕРБ и ДПС се окопаха, кроейки план срещу Враг №1 - Радев, а „Възраждане“ дебне всички от засада

Новото българско правителство беше избрано и фигурите на политическата шахматна дъска се подредиха. Управлението ще бъде подкрепено от четворна коалиция, в която влизат „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. В опозиция остават ГЕРБ- СДС, ДПС и „Възраждане“.

И двата лагера са крайно разнородни - съставени от формации, които не се понасят. Това предвещава чести и тежки интриги и конфликти. Във всеки случай политическите сили, които подкрепят кабинета Петков, засега ще се държат прилично една с друга. Не могат да допуснат скандали помежду си в самото начало на гръмко прогласеното си обединение, нали така?!

Любопитното е какво ще се случи с опозиционните формации. Хората на Борисов показаха готовност да водят война още при старта на парламента. Те управляваха дълги години. Интересите им обхващат цялата държава и са наясно, че каквото и да направи новата власт, ще удари сериозно по тях. Именно затова непрекъснато предупреждават парламентарното мнозинство да не се отдава на реваншизъм.

Но атаките срещу новото мнозинство не са само на единия фронт, на който ще действат ГЕРБ -СДС, при това не е основният. Вторият е отворен отдавна - този срещу държавния глава. Борисов и хората му са наясно, че Румен Радев е най-страшният им враг. Президентът безпроблемно спечели изборите през ноември след директен сблъсък с подкрепения от ГЕРБ Атанас Герджиков. Съществува и видима връзка между него и новата доминираща формация „Продължаваме промяната“. Въобще Радев се очертава дори и след края на неговите правителства като мощна политическа сила, при това свръх враждебно настроена към ГЕРБ. Затова не е случайно, че бившите управляващи се занимават с държавния глава, дори повече, отколкото с новото управление. В него те виждат заплаха за себе си, която се мултиплицира от явното влияние, което Радев ще упражнява върху ходовете на кабинета чрез свързаните с него фигури - особено шефа на МВР Рашков.

И на двата фронта герберите се оказват в едни и същи окопи с хората на Ахмед Доган. ДПС влезе в тежка вражда със служебните правителства, а от там и с президента по същия начин като ГЕРБ. От Движението непрекъснато се оплакват, че са пострадали от полицейските акции срещу търговията с гласове на избори и обявяват това за умишлена полицейска репресия, също като хората на Борисов. Конфликтът на партийния лидер Мустафа Карадайъ с държавния глава стана на практика личен след прословутия разговор, на който Радев го попита коя страна смята за своя истинска родина. От Движението широко използваха този епизод за предизборната си кампания в съседна Турция в подкрепа на кандидатурата на Карадайъ за президент. Те плашеха етническите турци, че идва нов възродителен процес. Това несъмнено е изиграло роля за експлозивното нарастване на про-ДПС вота в съседната държава.

Има и един друг по-особен фактор, който диктува поведението на депесарите. Това е тяхното раздразнение от нравоучителния и морализаторски тон, който често доминира в говоренето на новите управници. Това предизвиква хората на Доган да покажат на младите и наперени сподвижници на Кирил Петков, че партията им е по-опитна, по-знаеща и няма намерение да позволи мястото и в българската политика да се поставя под съмнение. Това е и причината за обръщенията на заместник-шефа на ДПС Йордан Цонев към новите депутати, в които той снизходително им обяснява, че нищо в говоренето и всъщност не е ново, че по същия начин се е изразявал и Бойко Борисов по времето, когато беше смятан за ново явление.

Тази враждебност към новото поколение, която се сплита с конфликта в държавния глава, съвсем естествено отрежда на ДПС място до ГЕРБ в една обща борба. Пример за това стана един на пръв поглед банален случаи, когато новият председател на парламента Никола Минчев отне думата на Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС, а Йордан Цонев скочи веднага да я защити. Заместник-шефът на ДПС демонстрира солидарност с друго опозиционна сила, а от друга страна използва възможността, за да размаха пръст на младока Минчев, че ако продължава така, няма да запази дълго поста си.

Що се отнася до „Възраждане“, партията на Костадин Костадинов макар и опозиционна не може да се пришие към явно очертаващата се групировка на ГЕРБ-СДС и ДПС. Националистите демонстрират явна неприязъм към бившите управляващи, които винят за неуспешния опит да бъде отнета регистрацията на формацията им, За ДПС е ясно, че не могат да се дишат един друг. Така „Възраждане“ само ще спечели, ако продължи да поддържа войнствената си поза спрямо всички останали.

И така - ГЕРБ-СДС и ДПС стабилно започват да звучат като оркестър. Интересите и нагласите на двете формации им диктуват да работят заедно, особено по отношение на враждата им с Радев. „Възраждане“ ще остане солов играч - никой не ги иска и те никого не искат, защото знаят, че симпатиите на избирателите им растат пропорционално на агресивността на поведението на партията.

Челюстите на старите политически акули искат да захапят, но засега щракат напразно. Обществените симпатии са за новите и младите.

Автор: Людмил Илиев

Източник: в. „СЕГА“