След като вчера се прави на хидроинженер и инспектира трите нови кладенци в Брестовица, за които хазната ще се изръси 22 млн. лв., днес Баце отново се превърна в нещо като инспектор Дюдю. Само че вместо да забавлява децата като анимационния герой детектив, разсмива възрастните с неистовите си напъни на всичколог, прочел цяла една книга – „Винету”.
Тази заран той разгледа ремонтираното спешно детско отделение на „Пирогов”. И няма нищо лошо в болничните ремонти, от каквито повечето здравни заведения в страната изпитват огромна нужда. Но непукисткият популизъм, с който това се прави от пишман премиера пред камерите, е отвращаващ.
Що се отнася до новопристигналите 52 хиляди ваксини, за които инспектор Дюдю ни бърбори от телевизора и днес, то ако се разделят на две (би трябвало втората доза от тях да се пази за реваксинацията), те са реално 26 000. А ако имунизацията върви с темповете, за които твърди инспектора-премиер, по 17 000 души на ден, то това са ваксини за около ден и половина. Затова пък пиарът, с които се анонсира пристигането на нищожните количества, които ЕС ни подхвърля като огризки от трапезата на богатите, е крещящо противен.
Така е и с продължаващите всеки ден „инспекции”, с които Баце нагло провежда предизборната кампания на ГЕРБ, при това – все с държавни пари, защото всичките тези ремонти са от джоба на данъкоплатеца. А защо 12 години съоръженията и сградите - особено болниците, не се поддържат своевременно, не е ясно. Затова пък се харчат едни милиони накуп, от които да се облажи който трябва от кръжеца на властимащите. Да не забравяме и легендарната джипка, превърната в студио на Севда тв, а като не е четириколесното возило, е хеликоптер, та да може Бойко отвисоко да се похвали с ремонтната площадка, в каквато е превърнал България.
Изобщо, що е ден, Баце инспектира ремонти и си ломоти за масова ваксинация (да се готвят за проверка „зелените коридори”.) Очевидно борбата му за оцеляване този път го изстрелва във всевъзможни точки на страната – ту тук, ту там, той е навсякъде, където тече ремонт. Вероятно неосъзнатата му мечта е да остане в историята нещо като хан Омуртаг, но вместо Строителя, да бъде Майстора.
Спомняте ли си арията на Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини: „Фигаро тук, Фигаро там, Фигаро тук, Фигаро там, Фигаро нагоре, Фигаро надолу, По-бърз и бърз съм като искра: Аз съм майсторът на града....” ?
Много по-вероятно е обаче да остане в паметта на потомците ни не като „майстора на града”, а като един смехотворен инспектор Дюдю с нощно шкафче, тъпкано с пачки евро и златни кюлчета.
Ина Димитрова
