Българите в немалка степен са склонни да винят държавата си за своите проблеми, показват данни от изследване на "Галъп интернешънъл", проведено между 2 и 9 август сред 839 души над 18 години.
Близо половината - 46 на сто, са склонни да се съгласят, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота ни. 42 на сто е делът на тези, които не са съгласни с такова твърдение, а 12 процента не могат да кажат.
Така обществото ни е на практика разделено на две половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни, коментират социолозите.
Най-младите между 18 и 25 г. , тоест родените след преломната 1989 година, изглежда в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкова държавата, за проблемите в живота си.
Масовото мнение ясно се ориентира в защита на по-общото схващане за справедливост, дори и тя да е в противовес на законоустановените норми, отбелязват от "Галъп". 68 на сто от участвалите в проучването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон, 19 на сто казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13 процента не могат да преценят. Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли, коментират анализаторите.
Мнението на другите е традиционен регулатор на поведението на голяма част от хората, дори и неосъзнато. 57 на сто от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, за 38 на сто твърдят, че то не е от значение, а 5 процента не могат да кажат.
Мнението на околните е важен обществен регулатор за всички възрасти - дялове от над 50 процента определят общественото мнение като важно и сред най-младите и сред най-възрастните. Все пак по-възрастните изразяват в по-голяма степен съгласие с твърдението, че мнението на другите е важно за тях.
На фона на останалите институции у нас Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие, сочат данните. След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50 на сто и като цяло е трайно по-високо от недоверието, отбелязват социолозите.
