В продължение на месеци темата за даренията на Делян Пеевски за болниците в страната се открояваше в новинарския поток от новини за епидемията от COVID-19. Освен медиите на депутата от ДПС, и други услужливо работеха за изграждането на нов публичен образ на депутата – бизнесмен спорен авторитет в обществото.
В ефира, особено на една от големите национални телевизии, бяха излъчвани пиар репортажи за щедростта на Пеевски, в които се обявяваше подробно вида и паричната стойност на даренията – всяко на стойност няколко стотици хиляди левове.
Така логично се появи и въпросът, какъв е произходът на милионите,които Пеевски дарява с такава лекота.
Подозренията, че депутатът проявява щедрост не като физическо лице, а от името на едноличното си дружество „Интръст“ ЕАД, , което е съвършено различно, бяха потвърдени в разследване на „За истината“. Това предизвика залп от агресия в медиите му, които провидяха в публикациите „враждебна поръчка“.
Няколко болници в страната отказаха да съобщят името на фирмата-дарител с мотив, че информацията е конфиденциална и не попада в обхвата на ЗДОИ.
В публикацията „Интръст ЕАД – скритият дарителски портфейлн на Делян Пеевски“ сайтът „За истината“ посочва всички законови изисквания, на които трябва да отговаря едно дарение, както и какви мерки за комплексна проверка се прилагат, когато има съмнения, че с него е възможно да са изпрани пари. А когато филантропите и действителните собственици на юридически лица, правещи дарения, са известни политически личности, в това число и депутати, задължително трябва да се установи произхода на средствата им, както и източника на имущественото им състояние.
Дарителската кампания на Пеевски дава не едно и две основания за извършване на проверка от компетентните органи, които би трябвало да се самосезират от публикации в медиите, още повече, че темата предизвика бурна полемика. Но досега подобни намерения не е заявила нито нито прокуратурата, нито, която и да е от останалите институции, които имат това задължение.
В опит да бъде установено законни ли са даренията на депутата от ДПС, сочен от представители на едрия бизнес като лицето на паралелната власт в държавата, „За истината“ подаде заявления по Закона за достъп до обществена информация до шест болници в страната, получили дарения от „Интръст“ ЕАД. Това са Военно-медицинска академия, „Пирогов“ и Александровска болница в София, университетската болница в Стара Загора и многопрофилните болници в Пазарджик и Казанлък. Отговор с отказ за предоставяне на информация дойде от три лечебни заведения, а две от останалите – ВМА и болницата в Казанлък изобщо не реагираха на заявленията.
Директорите на Александровска болница и на „Пирогов“-професорите Костадин Ангелов и Асен Балтов отказват достъп до поисканите договори за дарения и придружаващите ги документи, защото според техните юридически съветници, исканата информация не била „обществена“ по смисъл на чл. 2 от закона, а съдържанието на договорите между Дарен и Дарител е конфиденциално и не следва да бъда разгласявано пред трети страни.
Ето какво гласи въпросния чл.2: „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“.
Решенията за отказ на поисканата от „За истината“ информация от двете най-големи държавни болници в страната изглеждат като писани под индиго, а юристите им или не познават текстовете на Закона за достъп до обществена информация, или са некомпетентни да ги разтълкуват. Защото в параграф 1 на допълнителните разпоредби към ЗДОИ ясно е написано, че „публичноправна организация е и лечебно заведение – търговско дружество, на което повече от 50 % от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса“. С други думи болници като „Пирогов“ и Александровска са категорично задължени субекти по този закон.
Основанието за отказ на достъп до договорите за дарения, аргументирано с факта, че съдържанието им е конфиденциално е също несъстоятелно, защото чл.13, ал.4 от ЗДОИ посочва, че „достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес“, какъвто е повече от очевидно, че съществува към даренията на Делян Пеевски, направени в полза на десетки здравни заведения в България в първите месеци от обявяването на епидемията от COVID-19.
Мотивът за конфиденциалност изглежда още по- несъстоятелен на фона на шумната медийна кампания около даренията на депутата, организирана от специален инициативен комитет, в който освен колеги на Пеевски от парламентарната група на ДПС, участваха и кметове, издигнати от партията на Ахмед Доган и избрани с гласовете на симпатизантите й. Те зарязваха задълженията си и обикаляха страната, за да връчват респиратори, защитни облекла, маски, тестове и пр. и да се снимат с лекари и медицински сестри пред сградите на лечебни заведения, получили даренията. Което означава, че собственикът на „Интръст“ ЕАД съвсем съзнателно е търсил рекламен ефект, а не спазване на клаузата за поверителност, ако такава в договорите за дарения изобщо има.
Това мнение сподели пред „За истинта“ и юристът Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на фондация „Програма Достъп до информация“. Той определи като подигравка със закона и решението на директора на УМБАЛ „Пр. Стоян Киркович“ в Стара Загора да остави без разглеждане заявлението ни за достъп до обществена информация, защото в него не бил посочен адрес за кореспонденция. Разбира се, че това е квази юридически аргумент, който не би издържал в съда, тъй като кореспонденцията се осъществява изцяло по електронен път.
Разбира се арбитър в подобни спорове е административният съд, който единствен може да се произнесе компетентно дали даден вид информация е обществена по смисъла на закона и дали надделява общественият интерес затова тя да стане публично достояние. Но когато говорим за медиен магнат и политик, за човека, който според журналистическо разследване, е довел Корпоративна търговска банка до фалит, за депутат с публична слава на съдебен кадровик и на „паяка“, който плете мрежите си зад кулисите, не може да има никакво съмнение, че технологията, по която е правил даренията си, трябва да бъде осветлена, а произходът на средствата и източниците на доходите му – проверени.
Това, което евентуална проверка би трябвало да изчисти всяко подозрение, че едноличното дружество на Пеевски „Интръст“ ЕАД е куха структура и, че през нея са изпирани солидни суми пари. Освен това проверката би трябвало да опровергае публично изразяваните подозрения, че милионите, дарени на болниците в България от името на „Интръст“ ЕАД, не са от преразпределение на европейско финансиране с благословията на финансовия министър с цел да бъде изчистен спорния имидж на депутата. В различни медии и публични изказвания не веднъж са правени и други предположения като например, че Пеевски е бил помолен да направи тези дарения, за които после ще бъде щедро възмезден от държавата, която вече прехвърли на дарители част от задълженията си към здравната система.
Ако такива законно изискуеми проверки не бъдат направени, това ще е поредното погазване на закона от тези, които трябва да го прилагат. Защото контрол със задна дата ще бъде също толкова неефективен, колкото и този върху 60-те милиона, дадени от друг обвиняем олигарх като „такси за подпомагане“. И още по-важно – ще бъде тежко дискредитирано дарителството като акт на свободната човешка воля и като социокултурен феномен с важно място в ценностната ни система като народ и общество.
