Защо отчаяните примитиви вярват на Путин?

Де да бяха само нашите Симов и Волгин, Дърева и Карбовски, хилядите очукани от живота като теляшки налъм пенсионери и полуобразовани соц носталгици с техните руски опорки, сигурно щяхме да живеем в по-добър и по-красив свят.

След броени часове обаче френската националистка на кремълска хранилка Марин льо Пен излиза на балотаж в изборите за президент.

От отпадъчните куклуксклановци с изгнили от дрогата зъби в блатата на Флорида, през бръснатите неонацисти в Дюселдорф, до нашите динковчета, Владимир Путин и ориенталската му агресия се превърнаха в пътеводна светлина и символ на крайнодесния екстремизъм. Как се роди този парадокс под знамето на „денацификацията“ на Украйна?

Колкото и да е нехомогенна екосистемата на ксенофобите, антисемитите, расистите, борците за господство на бялата раса и прочее фашизоидни отпадъци от Франция до Филибето, те споделят един общ враг – Западната, либерална цивилизация, глобализма и демокрацията.

В лъснатите им до кожа кратуни цъкат като хлебарки конспиративните теории за сенчески елити, контролиращи световната икономика и медии, за джендър дегенерацията, превземаща домовете и сърцата на наивните консуматори в Европа и Северна Америка.

Именно на тези погубени от собствената си тъпота и заблуди души така изконно импонира православният мачизъм на Путиновия режим, че днес те са готови да заменят с един замах свастиката на Фюрера с презряното „Z“ на руските орки и изнасилвачи.

Те виждат у кремълския самодържец своя бунт срещу възхода на малцинствата и онеправданите, срещу арабските несретници и педерастите с техните умилителни паради, срещу Европейския съюз, Световната банка, СЗО и НАТО.

Фашистите днес стоят плътно в 169-сантиметровата сянка на Владимир Владимирович, която ги пази от евреите и ваксинаторите, норвежките педофили и биещите шамари негри.

Милитаризмът и хомофобската и женомразка кремълска реторика превърнаха тамошния режим в символ и вяра на отхвърлените и неудачниците, бедните и нисшите духом, обществените отпадъци и мрачните психопати.

След близо век промиване на мозъци за обикновения българин изглежда немислимо, но бракът по сметка между съветския империализъм и европейския неофашизъм далеч не е сключен вчера и подпечатан със запенените речи на Лавров и Соловьов. На 22 септември 1939 г. Вермахтът и Червената армия правят общ празничен парад в Брест-Литовск.

Подписано е руско-германско споразумение за делба на Полша и декларация „в полза на мира“.

За нас обаче Червената армия и позорният й паметник продължават да са синоним на спасяването на Европа от кафявата чума, макар да са нейните най-верни съюзници. Да се върнем и по-назад.

Учебниците лъжеха и продължават да ни лъжат, че сме освободени не един, а два пъти от безпросветните сибирски и уралски селяндури, когато 80% от армията на Александър II е съставена от запорожките казаци и полските шляхтичи.

В България и до днес се премълчава позорното послушание на българските комунисти пред заръките на хитлеровия съюзник Сталин.

Хиляди отчаяни путинофили и днес вярват в мита за „денацификацията“, когато всъщност между фашизма и кремълската агресия стои избождащ очите знак за равенство. И не ни е нужна Марин льо Пен, за да ни го доказва.