Мутрите ги втриса мисълта за преврат, защото осветляването им прави наистина много опасно по-нататъчното им оставане на власт
Простия човек и на Великден си е прост, казва народът. А мутрите 12 години управляваха България и пак си останаха недоучени. По тази причина се чудят какво им се случи, че не разбират добре български, защото общуват на своя език и живеят в друг свят. Бившият премиер Бойко Борисов не се умори да повтаря, че е станал жертва на преврат. Втора година използва тази дума при всяко напрежение в държавата, като последният път бе в деня на изборите, когато даде интервю за едва възкръсналото българско издание на отдавна по-миналото се италианско списание „Еuropeo“. Пред своя съратник за оцеляване в политиката Любен дилов-син той заяви: „В един момент бях слаб, защото не очаквах такава масирана атака. Този опит за преврат беше много добре организиран от олигарси и чужди служби и така нататък", пише в. "СЕГА".
Когато бивш премиер се чувства жертва на преврат, би трябвало да има най-точна информация. На негово разположение са били службите за сигурност, които денонощно са го информирали какво го заплашва. Защо не се е предпазил? Обяснението му е просто, както му отива на манталитета: „Разбира се, от моята глупост - да допусна такива хора...“.
Да се правиш на глупав е вид хитрост, от изтекли записи се знае, че Борисов прибягва до такъв прийом. По-трудно е да се правиш на учен, и затова подлежи на проверка твърдението му за преврат в България. Според електронната енциклопедия Уикипедия „държавния преврат“ е завземане на властта чрез неконституционни средства. Борисов падна от власт чрез избори, а предшествалите ги неколкомесечни улични протести произтичаха от гарантираното в основния закон право на гражданите „да се събират мирно и без оръжие на събрание и манифестации“. Следователно няма никакви признаци, че властта е сменена чрез неконституционни средства.
Що се отнася до набедените за подбудители чужди служби - никой не е чувал да е упражнен натиск отвън за отстраняването на Борисов, макар че българите дълго хранеха илюзии за помощи я от Брюксел, я от Вашингтон. Самият бивш премиер неспирно се хвалеше колко го ценят в чужбина, за да обезсърчи опонентите си. Нямат съществена роля и анонимните олигарси, защото дори и забегналите в чужбина бивши негови спонсори, не показаха на изборите, че са способни да съберат застрашаваща го обществена подкрепа. Очевидно Борисов използва дума, чийто смисъл не отговаря на станалото. Негови съмишленици е доразвиха до „военен преврат“, защото президентът Румен Радев, който е бивш военен, състави служебно правителство и назначи за премиер също бивш военен. Всичко протече в рамките на конституционния ред и никоя държава в света на реагира, че в България е извършен военен преврат, каквато например бе реакцията при военния преврат в Мианмар.
Грешката в комуникацията е изцяло вътрешна и тя произтича от прословутата неохота на мутрите да четат. Ако бяха отворили българския тълковен речник, който несъмнено е дебела и отегчителна книга, щяха да видят, че по-правилната дума е „поврат“, която има две значения: първо - прелом с насочване назад и второ - рязка и основна промяна, например „поврат в политиката“.
Какъв прелом и защо назад?
Президентът Радев даде на 15 май обяснение какво според него става в държавата: „Моята оценка за първите дни на служебния кабинет е, че започна да се връща държавността. Това е най-важната задача - българите да бъдат убедени, че има връщане на нормалността“. Означава ли това, че в България има регрес вместо напредък и може ли обществото да се стреми към реставрация на някакво минало състояние. В есето си „Държавата“ френския политически философ Фредерик Бастиа дава следното определение в средата на 19 век: „ държавата не е или не трябва да бъде нищо повече от обща сила, създадена не, за да бъде инструмент за потискане на гражданите, а напротив, да гарантира всекиму своето като възродя в ред и сигурност“.
През 30-годишния преход Българската държава през мина през няколко етапа. Първоначалното разграбване на капитала, представено за благозвучие като натрупване на капитала, изискваше да се отслаби държавата до степен да не може да реагира, защото собствеността бе предимно държавна. Иначе грабежът, който бе твърде видим, не можеше да мине безнаказано. През този период мутрите бяха субпродукт на прехода, като изпълняваха извънззаконови регулиращи функции. Те не възникнаха спонтанно, бяха организирани от конструкторите на прехода и затова за тях бе измислено непреводимото на други езици определение „мутри“ вместо широко познатата „мафия“, което се отнасят до самоорганизираната престъпност. По това време на нашите мутри им казваха също „борци“, защото бяха подбрани от спортните среди, ползвали се до момента с добро име в обществото. Неслучайно, въпреки трансформациите си те винаги са изтъквали реалните си или мними спортни постижения, както прави Борисов.
Най-важната им трансформация бе официализирането на тяхното положение като управляващи в държавата, което стана с идването на Борисов на власт през 2009 година. Те влязоха от ролята си на паралелна структура за управление на капиталите, и се сдобиха с най-ефективният инструмент за рекет, а именно - самата държава. Докато по-рано имаха интерес от слаба държава, за да не ги преследва, от този момент осъзнаха изгодата от силна държава, която да ги обслужва. Хареса им, че чрез държавата се краде най-ефикасно и най безнаказано, когато те са и управители.
Криминалната държава увенча с тях 30-годишния преход, определян дори от приближение и главен прокурор Иван Гешев като „криминален“. Това ненормално състояние стана толкова скандално, че играта на сляпа баба не можеше да продължи нито в България, нито в чужбина. Както те не правят разлика между „поврат“ и „преврат“, мутрите не различават „усвояване“ от „присвояване“ на европейски и национални публични средства. Убеждението, че имат право да крадат безнаказано, превърна България в нарицателно за „корумпирана държава“ и нейното изучаване бе включено в курса по политическа икономия на Лондонския университетски колеж. Уроците бяха илюстрирани с образа на Бойко Борисов. Това е само един от многото външни и вътрешни сигнали,че България е стигнала до предел, от който трябва да настане поврат, за да си върне образа на цивилизована държава.
В есето си „Законът“ Фредерик Бастиа пише през 1849 година: „Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и по-опасно от труда“. Мутрите ги втриса мисълта за преврат, защото осветляването им прави наистина много опасно по-нататъчното им оставане на власт. Тяхната самонадеяност и простота им попречи да осъзнаят, че след като си върне смисъла на съществуване, държавата може да се обърне срещу тях.
Автор: Светослав Терзиев
Източник: в. „СЕГА“
