Над 60% от българите не вярват, че без заплащане е възможно да се получи добра здравна услуга и лечение, а други 45% са убедени, че това е възможно само ако човек има връзки в лекарските среди. Това са част от резултатите от мащабно представително проучване за общественото мнение за здравната ни система, проведено от Националния център за парламентарни изследвания.
Недоверието на българите към здравната система се запазва устойчиво през последните четири години, показват резултатите.
Половината от участниците в изследването са убедени, че няма как получат качествено здравеопазване в малък град, но проучването показва, че и половината жители на София твърдят същото.
Социологическото изследване на общественото мнение по актуални проблеми в сферата на здравеопазването е проведено в периода 15-28 септември 2023 г. по метода на полустандартизираното интервю сред над 1000 пълнолетни българи от цялата страна. То позволява засичане на резултатите с аналогично изследване от 2019 година на парламентарния център.
Въпреки запазващото се общо недоверие към здравната система, изследването показва, че макар и с малко нейният имидж в обществото се подобрява.
Едва 18% от българите твърдят, че качеството на здравната услуга в страната е добро, но преди четири години този дял е бил още по-малък - 11%. Има видимо намаляване на дела оценките, че качеството на здравеопазването е лошо – от 40% на 32.6%. Най-недоволни са хората, които са имали досег със спешната помощ и болниците.
Остава стабилен броя на хората, които смятат, че качеството е задоволително – около 45%.
Любопитното е, че мнозинството от респондентите, определящи здравното обслужване като добро, твърдят още, че качеството на медицинските услуги в България е по-високо в това в другите страни от ЕС. В тази група обаче попадат предимно хора, без преки впечатления от здравната система – младежи, които през последната година почти не са боледували.
В групата на хората, които твърдят, че качеството на българското здравеопазване е лошо, влизат именно хората, на които най-често се налага да се възползват от здравните услуги – хронично болните.
Проучването показва ясно, че ситуацията с достъпа до лекар в малките населени места се влошава. Общо 69% от хората казват, че нямат равен достъп до специалисти, а през 2019 г. те са били 63%.
Увеличение има и при тези, които посочват, че в населеното им място няма болнично заведение - от 27 на 33%.
Лични лекари обаче има регистрирани в едва 239 града и 627 села. Във всички останали 929 малки града и 3882 села, в които живеят 800 хиляди души, или 12% от населението на България, няма достъп до първична медицинска помощ.
1
преди 8 месеца
555
Коментирай