Колкото повече наближават редовните парламентарни избори на 4 април, толкова по-очевидно става, че те ще донесат предизвестена развръзка по подобие на футболен мач у нас, режисиран предварително извън терена. Тоест, свирен авансово от „хванати“ рефери, следващи предварително подадени ноти. Може да се каже и така – предстои вот като белот.
Имам предвид метафората с прилагателно „домашен“, обобщаваща номерата за печелене извън правилата. В политическата игра обаче битовите изпълнения с намигане, кашляне, подсказване, настъпване, почукване и почесване са заместени от далеч по-сериозни похвати от репертоара на официалната и задкулисната Власт.
Алтернатива всяка тука оставете!
Последните месеци ни поднесоха уникален, неправдоподобен сюжет, невъзможен никъде другаде по света.
Даже в някогашна Бирма, влязла в новините напоследък като Мианмар, където хиляди граждани излязоха срещу армията, за да защитят тяхната си демокрация. А какво показва нашенският римейк по Джордж Оруел и Иван Хаджийски под мотото „Алтернатива всяка тука оставете!“, отглас от митичната строфа на великия италианец Данте Алигиери - „Надежда тука всяка оставете!“, с която той въвежда в своя мрачен, поетичен и реалистичен Ад?
Ще започна с това, че ставаме свидетели как масовото брожение срещу ГЕРБ, достигнало апогей през лятото и есента на 2020, се спихна до почти пълно безветрие в застоялото блато на отчаянието, апатията и примирението. И така всички козове преди изборите отидоха в колодата на „домашния белот“, докато алтернативата се оказва пред пълно капо.
Тоест, пореден кабинет на ГЕРБ и перспектива за 15-годишен монопол на Корпорацията за усвояване на Властта, ръководена от Бойко Борисов. И така, май половината криминален Преход след 10 ноември 1989-та ще се окаже белязан от цецовци, цецки, „калинки“, „мисирки“, „суджуци“, „тулупи“, ПКП-та и въобще от целия сюрреалистичен паноптикум около Лидера.
Да оставим обаче народопсихологията на мира, макар че именно особеностите на българския национален код докараха нещата дотук. Да се приземим към практиката, защото в нея се отразяват и познанието, и повествованието, и мълчанието на племето. И така по реда на номерата...
Като представител на „конспираторите“, които по правило винаги излизат прави, ще споделя една еретична мисъл. Връщам лентата назад и проследявам личностите и акцентите и все повече стигам до извода, че някаква не(видима) режисура разигра сюжета с протестите именно така, че Бойко Борисов буквално да бъде измъкнат от бездната и реанимиран за поредна изборна победа. Навремето клоуните от СДС измислиха лафа „с малко, но завинаги“, но нямаха акъл да го реализират за разлика от ГЕРБ, перфектно калкулираща ресурсите на цялата държава и добавената стойност от „патерици“, кибици и продажни душици.
Заявката на протеста, монополизиран от така нареченото „Отровно трио“ с тезиси за надпартийност, евро-атлантичност, жълто-паветност и артистичност по модела от кампанията срещу кабинета Орешарски през 2013-14, разми фундаменталния смисъл на иначе мощното обществено надигане след бруталната акция в
Президентството в началото на месец юли м.г. Още от първия ден на масовото брожение неговите водещи фигури демонстрираха въпиюща политическа неграмотност, като всячески опитваха да се разграничават от легитимната и доказана парламентарна опозиция. Вероятно, за да не бъдат изместени от телевизионния екран и да не бъдат обвинени като посредници на „комунистите“ за сваляне на Бойко Борисов.
Каквато и да е причината, Бабикян, Минеков и Хаджигенов се оказаха абсолютни аматьори в бранша и верни ятаци на онзи, когото наричат Мутра. Сториха го може би неволно, но невежеството не е алиби, а престъпление в подобни гранични ситуации.
Невежеството крепи Системата
Елементарната логика и логистика в подобни случаи налагаше обединение на всички сили анти-ГЕРБ около платформата на БСП, формулирана от половин дузина вотове на недоверие в Народното събрание. Озвучаване в общонационален мащаб, всенародна подписка и мирна блокада на парламента до неговата оставка и насрочване на предсрочни избори, организирани от служебен кабинет, излъчен от Румен Радев.
Ето това трябваше да постигнат водещите лица на протестите, вместо да се правят на интересни, като слагат в един кюп ГЕРБ, БСП, ДПС и дрънкат за смяна на Системата. Хубаво, да сменим системата, аз съм с две ръце „за“, ама това означава кръгом към колективна едра собственост и държавен социализъм, защото Системата се определя от притежанието на средствата за производство и всичко останало по веригата на обществените отношения. Другото се нарича ревизия на модела на управление в рамките на Системата. Тоест, капитализъм, след като са ни го спуснали отгоре, ама не с Бойко и „патерици“ начело!
Предполагам, че Триото и неговите последователи са искали именно това, но със свето политическо невежество направиха точно обратното и циментираха Мутрата, Шайката и Мафията от собствената си лексика. И го сториха така, както и най-елитните полит-имидж-мейкъри от двете страни на Атлантика не биха могли да го постигнат срещу милионен хонорар. Защото вместо да използват БСП като основна контра на ГЕРБ и оттам нататък да променят пейзажа, протестите наляха вода във воденицата на премиера.
Винаги и навсякъде из „цивилизацията“ нетърпимостта към Властта прелива гласове към основната опозиционна сила, откъдето тръгва промяната. У нас обаче политическата резба е фатално сбъркана, след като протестите стабилизираха ГЕРБ вместо обратното.
И как иначе при положение, че първата грижа на Триото и сие бе да се разграничават от БСП вместо да протегнат ръка за общ фронт срещу любимата им Мафия?!
Самодейни артисти хранят хищника
Благодарение на сбърканата философия на протестите ГЕРБ избегна смъртоносната опасност от национален опозиционен консенсус срещу себе си.
А една подобна конфигурация би трябвало да се материализира в урните приблизително така: БСП с около 27-30 процента от бюлетините, 10-12 на сто за формацията на Слави Трифонов, по 5-6 % за Триото&ММ и за „Демократична България“. Делът на ДПС е непоклатим в порядъка на 12-13 %, а останалото може да се подари на Бойко, „патерици“ и олимпийци от протокола.
Една авторитарна, почти монархическа Власт се сваля чрез концентрация на оптимален алтернативен ресурс около водещата антиправителствена сила, а чак след това се мисли за продължението при разпределението в парламента, за управленска формула, коалиция, кабинет, подкрепа и т.н.
Ето така се променя Статукво в рамките на Системата и „цивилизационния избор“, ако някои толкова държат на евро-атлантическата Догма. В нашия случай обаче самодейните улични артисти от седенки и сказки осигуриха дюшеш на Борисов, а той е хищник, който веднага сграбчи плячката, за да блъфира с ВНС, „конституция“ и в крайна сметка да спечели домашния белот с белязани карти. И така от много словесна плява от сорта „Всички вън!“ ще излезе, че и „мутрите“, и „мафията“, и „новият Тодор Живков“ (какъв комплимент!) ще си останат вътре. И то задълго...
След провала на „Отечествения фронт“, с който казионните папагали плашеха гаргите, в момента потенциалната опозиция е обезсилена и фрагментирана. Триото практически се разпадна, а Мая Манолова и нейните сподвижници повече се занимават с електорални кражби от Столетницата, отколкото с реална битка срещу Властта.
Слави Трифонов и неговите сценаристи също бягат като дявол от тамян от взаимодействие с БСП срещу ГЕРБ. Столичните „десни“, и те страдат от клинично раздвоение на съзнанието, доказано от изявлението на „генерал“ Атанас Атанасов, че ще търсят подкрепа от БСП, но няма да подкрепят евентуален кабинет на Нинова?! Е, как да падне „падишахът“ при толкова глупава „рая“ отсреща? Нещо повече – Пчеличката събира електорален прашец за сметка на основната опозиционна сила, докато нищо чудно гласовете за Шоумена, уж откъснати от ГЕРБ, да се върнат по някаква схема отново към Началника?
Неосъщественият докрай бунт срещу Хунтата всъщност постигна обратния ефект, като стимулира до максимум неистовото впиване на ГЕРБ и Ко във Властта. А това хич не е трудно, когато безконтролно разполагаш с бюджета, евро-парите, външните заеми, силовите структури, почти всички медии, централните институции, местните феодали и бизнес-клиентелата. Още повече, когато можеш да разчиташ и на кириякстефчовците от Петата колона около „Позитано“ №20.
Как ви се струва прясното заявление на Сергей Станишев, в което той вменява на Нинова задачата да надхвърли със 100 000 гласа спечелените под нейно ръководство 950 000 на вота през 2017-та?! Ето това вече е грандиозно нахалство, граничещо с морална деградация.
Не стига, че след целувката с Местан си оставил вековната партия в насипно състояние с 39 депутата през 2014 г., удвоени от новия лидер три години по-късно, ами имаш наглостта да поставяш условия?! Отгоре на всичко по време на Пандемия, използвана от А до Я от Бойко Борисов, когото всячески обслужваш, като ресто за златната номинация във ведомостта на Брюксел по време на последния евро-вот…
Не стига, че извънпарламентарната опозиция не използва парламентарния потенциал на БСП, а отгоре на това про-Бойковата фракция на Станишев, Гергов, Миков, Дъбов, Божинов, Мерджанов, Найденов откровено работи срещу „своята“ партия в интерес на ГЕРБ. С откровеното намерение да стовари вината за „пропуснатата победа“ върху Корнелия Нинова и така да вземе реванш срещу тази, която вдигна червен картон на ренегатите, дегенератите и бюрократите, паразитиращи толкова години върху организма на Столетницата.
А как да постигне победа при положение, че вместо срещу Властта на Шайката почти всички на политическия хоризонт работят срещу най-реалната й алтернатива от БСП? В тези условия на диктатура отвън и предателство отвътре не Нинова, ами виртуална коалиция от Ангела Меркел, Маргарет Тачър и Индира Ганди не би успяла...
Идилия пред Великден
Напоследък се питам – има ли въобще смисъл от избори, след като всички козове се разиграват под масата и винаги в полза на един играч? И така идилията на незаменимата Власт изглежда непоклатима в навечерието на Великден. Бюджетът угоява неуморно Чиновническата партия, подхвърлят се подкупи на пенсионери и различни социални и демографски групи, изливат се пари в общините за обогатяване на клиентелата, която знае как да върне топката в прозрачната, тъмна стаичка.
Патериците от типа на Симеонов и Марешки се обединяват, за да изкарат евентуално общо едни 4% като коалиционен резерв за ГЕРБ след 4 април. Петата колона пие червена кръв на всеки километър, а емисари на Мая Манолова, финансирани от същите „еничари“, обикалят структурите на БСП, за да агитират срещу Нинова?!
Експерти редят топъл и студен душ по темата Ковид-19, като разхлабването неизбежно ще бъде последвано от истерично сплашване и затягане точно преди вота. Естествено, за да бъдат спрени потенциалните гласоподаватели анти-ГЕРБ от определени електорални, социално-демографски групи, най-вече от средите, подкрепящи БСП. Затлъстелите онлайн тарикати от Чиновническата партия и 50-хилядното МВР нямат проблеми, даже маските им са платени от баламите. Както и осигуровките!
Отделно хаосът около ваксините ще бъде представен като поредния подвиг на Извънземния, който говори за „повишения кредит-рейтинг“ на България при положение, че чуждестранните инвестиции у нас са спаднали драстично. Това ли е доверието на борсите?
Ето как излиза, че столът на Бойко е затоплен до стопяване като печка тип „циганска любов“ от охранителите на Конюнктурата. В тази ситуация даже няма нужда от Росен Плевнелиев, който преди време бе номиниран да пази президентския трон за Началника...
Георги Атанасов, специално за „Уикенд”, заглавието е на Narod.bg
