Владимир Путин – стратег, дурак или предател?

Лоялните на властта руснаци, рускоезичните украинци, милиони русофили по света и не по-малко противници на Москва сега се питат – какво става?

Как така въоръжените сили на най-могъщата ядрена сила на планетата изведнъж зациклиха, а армията на Киев премина в контранастъпление, което вече отваря перспективи за превземане на Мариупол, Бердянск, Мелитопол и дори на Крим?!

Тоест, както е тръгнало, до няколко месеца няма да остане нищо от така наречената „Специална военна операция“ на Москва срещу Украйна, започнала на 24 февруари.

Матрьошки върху „червени линии“

Нали се сещате за онези шарени, дървени, руски кукли, излизащи една от друга. Матрьошки. Та, именно на тях ми напомнят абсурдите, съпътстващи войната на Путин, странно защо анонсирана с мъглявия код „СВО“.

Вероятно Господарят на Кремъл се е опитал да имитира „американските партньори“, които кръщаваха своите интервенции срещу Афганистан, Ирак, Сърбия със слогани като „Пустинна буря“, „Шок и ужас“, „Трайна свобода“, „Съюзна сила“, „Благородна наковалня“ и т.н.?

Само че, за разлика от Пентагона, използващ тактиката на изгорената земя след бомбен килим, без значение от „съпътстващите хуманитарни жертви“, Москва започна една наистина странна полу-война под мотото „Демилитаризация и денацификация на Украйна“. С каква крайна цел все пак?

Девет месеца по-късно на практика се получи точно обратното – режимът в Киев бе милитаризиран до крайност от своите настойници във Вашингтон и Лондон, а неонацисткият тумор се превърна в още по-гнойна сърцевина на украинския национализъм.

Дотук – почти пълен провал за Москва, ако изключим контрола върху Азовско море и сухопътната връзка на Донбас и вътрешността на Федерацията с Крим. А какво следва оттук нататък през всички възможни и невъзможни „червени линии“, преглътнати или отстъпени от Кремъл и неговия некоронован цар? Майстор на силните думи и слабите управленски селекции...

Накратко и без необходимост от висша военна квалификация, тъй като някои неща стават ясни на първо четене. По каква причина руските сили почти блокираха Киев и Харков в първите седмици на войната, а после безславно се оттеглиха?

Според мнозина специалисти в тази област подобна е била ситуацията и наскоро край Херсон. Как така вече почти девет месеца армията на Москва, заедно с въоръжените формации на Донецк и Луганск, не успява да разбие защитния вал на Киев около Славянск-Краматорск, за да отдалечи възможността за обстрел на мирното население в Донбас?

А сега най-важното и най-парадоксалното от тази странна „война“ – защо Путин не заповяда тотално унищожаване на транспортната, комуникационната и енергийната инфраструктура на Украйна чрез далекобойни ракети?

Има ли въобще Русия авиация и как така бе допуснато режимът на Зеленски преспокойно да бъде снабдяван през границите с Полша, Словакия и Румъния с най-съвременни оръжейни системи, боеприпаси, всевъзможна техника, гориво и други средства? Хилядите чуждестранни наемници – отделно...

Нормално ли е за една война, при която врагът ти призовава да се убива всичко руско на планетата, ти да не удариш центровете на властта в Киев и информационно-пропагандните мрежи? Логично ли е интернет да действа сякаш нищо не се е случило, а тв-каналите да излъчват посланията на Зеленски, Кулеба, Арестович, Залужни и сие от сутрин до вечер?

Да не говорим за това, че цяло лято „мъчениците“ от Киев и западните области бяха на плаж, а в момента се провеждат редовните първенства на Украйна по футбол, баскетбол, волейбол?! Сметката май хич не излиза, без да казваме кой е „добрият“ и кой е „лошият“ в тази братоубийствена касапница.

Просто, така не се прави, когато изпращаш на смърт хиляди свои поданици. Вместо да влезеш за една седмица в Киев, както очакваха разузнавателните центрове на САЩ и Ко, ти се огъваш и развиваш пружината на обратно...

Некадърност или измяна?

Ето този болезнен въпрос тормози със страшна сила руското общество в момента. А основанията за тежки „обосновани предположения“ не са едно и две. Натрапчивото усещане е, че Путин започна война, която не иска да спечели.

Да, така излиза от първите девет месеца след инвазията в Украйна, която отдавна би трябвало да е приключила, защото англо-саксонският Запад разбира единствено от езика на силата. А Русия не само, че пропиля стратегическата инициатива на бойното поле, но и стана смешна с празните приказки на външния министър Лавров и говорителите Песков и Захарова за „преговори, международни стандарти, многополюсен свят, хуманизъм, грижа за мирното население“ и т.н.

В Русия ги наричат „истанбули“ по името на мегаполиса край Босфора, където Ердоган се прави на глобален султан и миротворец...

Най-големият резил, естествено, е за Главнокомандващия, който най-напред заяви, че по Конституция новите региони от Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон са неразривна част от РФ „навсегда“ и никога няма да бъдат отстъпени на окупаторите, а после си подви опашката и заповяда отстъпление от Херсон.

А най-страшното е, че по този начин завинаги загуби доверието на руските хора от Украйна, като същевременно остави мнозина от тях в ръцете на „SS вафен“ командите ала Гестапо на укро-нацистите, избиващи и заравящи живи „колаборационисти“ във възвърнатите региони. Политкоректният Запад – ни чул, ни видял, както обикновено според двойните стандарти.

Впрочем, в сатанинско дело като войната само резултатът има значение. Така, както го правят американците, а сега и украинците. „Борците за свобода и демокрация“ на Зеленски закопават живи руски военнопленници, осакатяват и ги кастрират, но се радват на абсолютна индулгенция от „цивилизацията“.

В същото време Путин лежерно амнистира главорезите от „Азов“ и ги изпрати на курорт в Турция срещу тройно по-малко освободени бойци от Донбас?! По тази тема е показателно изказването на една женска „свастика“ от Лвов, която веднага, след като бе пусната да си ходи по живо по здраво от плен, призова да се убиват всички руснаци, включително бебетата.

Та, ето го мъдрият подход на товарищ-господин  Путин, който продължава да дрънка за партньорство със Запада и преговори с Киев. Докато спасява някой си Медвешчук, защото му бил кум...

Казусът „Некадърност или измяна“ натежа със страшна сила още преди подозрителното отстъпление на руските сили от Киев, Харков и Херсон. Още когато просветна пълният провал на цивилното и военното разузнаване на Москва, което очевидно бе подвело политическото ръководство на РФ с грешен анализ на вътрешно-политическата конюнктура в Украйна.

Несъстоятелните наследници на КГБ и ГРУ вероятно са докладвали на Путин, че след първите залпове на артилерията на 24 февруари т.г. Западът ще се примири със загубата на Киев, а голяма част от населението на левия, източния бряг на Днепър и на юг към Черно море ще посрещне с хляб и сол освободителите?!

И това след „майдана“ през 2014-та и осемте години тотална нацификация и русофобия в Украйна. Без съмнение – некадърност или вредителство? Все тая...

Същото важи и за провала на висшето армейско ръководство в лицето на военния министър, „пожарникаря“ Шойгу, който никога не е бил реален командир, а пое отбраната след като бе началник на „извънредните ситуации“, тоест на Гражданска защита.

Да не говорим за началника на генералния щаб Герасимов, станал за майтап с идеята да атакува милионната армия на Украйна с 10% от личния състав на Въоръжените сили на Русия – 150 000 плюс 30 000 доброволчески милиции от ДНР и ЛНР и още толкова чеченци. А после от Москва се оплакват, че нямат личен състав за покриване на фронт от 1500 км. А как при това положение имаш намерение да поемеш контрола над Украйна с територия колкото Франция?

Това не са пустините в Ирак или джунглите в Индокитай, това са гъстонаселени, градски агломерации в Централна Европа. Интересно, как си представят Путин и Ко евентуалното връщане в Харков или Херсон? По сценарий от Сталинград преди 80 години или по подобие на градската битка в Мариупол и блокадата на „Азовсталь“?

Лилипути пред Сталин и Жуков

Да, имам предвид Путин, Шойгу, Герасимов, Мишустин, Наришкин, Патрушев, които изглеждат като жалки човечета в сравнение с Върховния главнокомандващ по време на Отечествената война Йосиф Висарионович Сталин и голямата армейска звезда, маршал Георгий Константинович Жуков.

С всичките си грешки преди и след нахлуването на Райха, двамата са останали в историята с желязната си воля и пълното си отдаване на националната и политическата кауза на СССР. Наред с тях заслужават поклон дипломатът Молотов и висшите командири Конев, Рокосовски, Баграмян, Чуйков, Малиновски, Толбухин... Какво виждаме в момента?

Един разкапан, демотивиран, продажен, корумпиран „елит“ в Москва и по регионите, който дрънка за „пределна мобилизация“, но не може да излезе от зоната на про-западния си комфорт. Нещо повече – намират се и прекалено нагли представители на Петата колона, които умишлено саботират финансирането и снабдяването на армията, като се крият зад разни нормативи.

Путин обаче се прави на сляп и глух, вместо да разпореди извънредни трибунали за предателите и дезертьорите, да делегира властта в регионите на военни комисари, да упълномощи контраразузнавачи по модела на СМЕРШ по време на Втората световна война, да върне на часа смъртното наказание за саботаж и вредителство във военно време.

А как ви се струва това, че украински диверсионни групи проникват чак на север до Псков, за да взривяват военна техника, докато от руска страна досега не е регистрирана нито една подобна акция в дълбокия тил на Киев, например към Лвов, Волин, Житомир, Виница, Ужгород, откъдето идват ешелоните със западно оръжие.

Да не говорим за наличието в РФ на откровено про-украински сайтове, тв-канали и социални мрежи. Дали е възможно от другата страна на фронта и защо Владимир Владимирович продължава да си играе на „демократ“?

Има сделка!

По класически „политкоректен“ модел сега в Русия папагалите на Кремъл се опитват да изкарат изригналите след Херсон критици на Путин като алармисти, паникьори, едва ли не нови болшевики.

Впрочем, зачеркването на Октомврийската революция, Ленин, Сталин и митологията на СССР като световна суперсила, контролираща почти половината планета, е основната причина за дефицита на национална идея в съвременна Русия, което проличава пределно ясно и в хода на войната.

Уви, на мнозина няма да се хареса, но без фундаменталната роля на Комунистическата партия Съветският съюз никога не би могъл да победи нацистка Германия, която се е ползвала от военно-икономическите и финансовите ресурси на почти цяла Европа в периода 1941-45.

Сега Историята се повтаря, но този път „капиталистическа“ Русия е сама срещу половината БВП на света и без половината си демографски ресурси в сравнение с времената на Сталин и Хитлер. И без червеното „Знаме на победата“, което бойците развяваха в първите седмици на „Специалната военна операция“ в Украйна. Преди за започнат задкулисните номера...

Това, че има сделка стана ясно още след нелогичното оттегляне на руските сили от Киев. По-нататък се случиха освобождаването на нацистките главорези от „Азов“, абдикацията от Харков, Херсон и странните комбинации около „Зърнената сделка“.

А защо така внезапно секнаха уж решителните удари срещу енергийната система на Украйна след преминаването на уж „най-червената линия“ – Кримския мост?!

Имат ли основание „конспираторите“, твърдящи, че военните на Киев са позволили безпрепятствено изтегляне на руската групировка от западния бряг на Днепър по изрично настояване на съветника по националната сигурност на САЩ Съливан?

Съмнение едва ли може да има, колкото и сложна да е материята. Путин, като глава на руския, постсъветски Олигархат не може и не иска да скъса връзката със Запада, защото това означава, че ще постави под удар и активите на собствената си Фамилия.

Упадъкът на Русия започна веднага след предателството на Горбачов и Елцин, което вкара великата някога държава в лоното на „сатанизма“, разбирай – потребителството, егоизма и джендъризма, срещу които сега уж скача Путин.

Късно е, защото парите, имотите, яхтите и семействата на новата и старата висша класа са на запад и затова номенклатурата саботира момчетата и мъжете, които умират в Украйна за православието, славянството и „Руския свят“.

Западът води война срещу Москва по принципа „Сега или никога“ и открито говори за разпад на РФ на етно-религиозни анклави от Урал и Волга до Сибир и Далечния изток. А Путин продължава да се прави на пастор, чиито проповеди никой не иска да чуе.

Нито своите, нито чуждите. А в това време ешелоните със зърно, принадлежащо на американските глобални компании „Монсанто“ и „Дюпон“, спокойно кръстосват Украйна. Може би точно по тази причина армията на Москва пази „гражданската инфраструктура“.

Подобно на грижата за енергийните трасета, златни за руската, украинската и англо-саксонската олигархия. Е, така война не се води! С две вързани ръце на гърба и в любовна връзка с „врага“...

Ето как излиза, че Путин или е гениален стратег, предвиждащ няколко хода напред, или е дурак-глупак, или е предател? А може би е обикновено ченге, подполковник от КГБ, надхвърлило нивото си на компетентност от агентурата в Дрезден в мътните времена около разпада на бившия СССР.

Нищо чудно американските агенти от Фамилия Елцин да са го номинирали точно с идеята да забие финалния пирон върху ковчега на Русия?

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, специално за „Уикенд”