US дипломат хвърли бомба! Русия напада страни от НАТО, сред тях и България (ЛИНК)

Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България, Молдова. Това са териториите, които руският президент Владимир Путин възнамерява да заеме за своята имперска Русия. След Украйна Путин ще направи всичко възможно, за да засили военното присъствие на Запад, колкото е възможно повече.

Това се посочва в анализ на Робърт Пиърсън, бивш посланик на САЩ в Турция (2000.2003 г.) за реномираното издание "The Hill".

Според него Путин ще подтикне Минск към по-голямо подчинение на Москва и ще направи присъствието на руските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще увеличи дейността си в Калининград и покрай балтийските граници на Русия като оръжие за сплашване срещу балтийското НАТО, Полша и Германия.

Ето и останалата част от анализа му:

Незабелязано остана изявлението на Ибрахим Калин, главен съветник и говорител на турския президент Реджеп Ердоган след телефонните му разговори с украинския държавник Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин на 17 март. Думите му обаче са важни и заслужават внимание.

"Въпреки че напълно отхвърляме руската война срещу Украйна, руският случай трябва да бъде взет предвид, защото след тази война ще трябва да има нова архитектура за сигурност, установена между Русия и западния блок", каза Калин.

Каква би била тази "нова архитектура на сигурност"?

Изводът е, че трябва да се отдаде известна заслуга на по-голяма руска сфера на влияние. Това не е гледната точка на Съединените щати и не е гледната точка на НАТО. Алиансът няма намерение да възнаграждава Путин за бруталния му опит да завлече Украйна в руската прегръдка.

НАТО трябва да се фокусира повече над това да посочи какво е необходимо за европейската сигурност след края на настоящата война. Ако това не се случи, ще има допълнителни усилия от страна на Москва за сплашване на всички държави на фронтовата линия на НАТО. В списъка е и Молдова, която не е част от Алианса.

Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България, Молдова. Това са териториите, които руският президент Владимир Путин възнамерява да заеме за воята имперска Русия. След Украйна Путин ще направи всичко възможно, за да засили военното присъствие на Запад, колкото е възможно повече.

Путин ще подтикне Минск към по-голямо подчинение на Москва и ще направи присъствието на руските войски полупостоянно, както е в Сирия и Казахстан. Той ще увеличи дейността си в Калининград и покрай балтийските граници на Русия като оръжие за сплашване срещу балтийското НАТО, Полша и Германия.

Докато НАТО и САЩ пренебрегнаха заплахата му, през декември 2021 г. Путин настоя не само за гаранция, че нито Украйна, нито други бивши съветски държави ще станат членки на НАТО, но и гаранции, че Алиансът ще премахне военното си присъствие в източноевропейски страни като Полша, Румъния, България и балтийските държави.

Освен това Кремъл иска от НАТО да се откаже от каквото и да е разполагане на войски извън Западна Европа - нещо, което Русия счита за заплаха за собствената си сигурност.

Санкциите срещу Русия уловиха медийното внимание, но ако те не доведат до оттеглянето на Русия от Украйна, това не е победа нит за САЩ, нито за НАТО. Нещо повече - Путин може да добави към дневния си ред въпросите с елементите за изграждане на доверие, които САЩ предложиха на 26 януари. Аргументът на Путин би бил, че той се съгласи да обсъди тези мерки.

Във връзка с прекратяването на войната в Украйна, той би могъл да каже, че сега е подходящият момент да се предприемат отново мерките за изграждане на доверие. Той ще се опита да замрази дипломатическите линии толкова ясно, колкото замразява военните линии и да обвини Запада за безкрайната война.

Така че не е достатъчно Западът да играе в защита.

Задачата на НАТО и Европейския съюз е да възобновят обещанието, което мотивира нашата дипломация да сложи край на Студената война – да изградим цяла и свободна Европа.

Сега е преломната точка, която да обърне стрелата на историята към новата вълна на имперска колонизация. Следващата среща на върха на НАТО трябва ясно да покаже, че демократичното и икономически проспериращо бъдеще за Европа е необходимо за сигурността на нейните държави-членки.

Всички мерки, предназначени да подкопаят, сплашват или заплашват този ангажимент по политически, военен или по друг начин, ще бъдат заплаха за Алианса.