ТРИК: Гриша Ганчев пробутал картини-менте за изложбата на Златю Бояджиев?

Мащабната изложба от картини на Златю Бояжиев, която беше открита на 14 септември в Националната художествена галерия в София по повод 120 години от рождението на художника и под патронажа на президента Румен Радев, е на път да предизвика пореден арт скандал.

Оказва се, че сред селектираните от кураторите Боряна Вълчанова и Весела Радоева 70 платна е попаднала спорната картина „Златю Бояджиев и Павлето“, уж рисувана през 70-те години на миналия век, за която още преди 25 г. изкуствоведи и художници-реставратори са дали категорични становища, че е фалшификат.

Масленото платно със спорна автентичност е предоставено за изложбата в националната галерия от ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев, известен като най-големия частен колекционер на картини на Златю Бояджиев. Босът на ЦСКА и „Литекс “ е предоставил 7 картини за изложбата, които представляват почти 10% от селектираните от кураторите работи на пловдивския майстор на четката.

Доколко всички платна на Златю Бояджиев, озовали се през годините в ръцете на Гриша Ганчев са истински и колко – фалшиви, е въпрос, който занимава изкуствоведите от пролетта на далечната 1998 г.

Тогава милионерът извади от сейфовете и банковите касетки гигантската за българските мащаби своя колекция от картини за Златю Бояджиев – 34 на брой, за да ги подреди в изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“. Куратор на изложбата на ловешката корпорация „Литекс“ беше Светлин Русев, днес покойник, но дори неговият авторитет не спомогна за вълната от възмущение сред изкуствоведи и реставратори, изказали категорични становища, че част от картините са ментета.

Паметливи арт дейци си спомниха, че проведената в периода 10-24 март 1998 г. изложба на Златю Бояджиев, целяща да пооправи имиджа на Гриша Ганчев, сочен в онзи период като един от големите контрабандисти на горива и захар, е повдигнала въпроса как е възможно една четвърт от изложените платна да са неистински.

По повод сбирката на Гриша Ганчев компетентни мнения пред в. „Култура“ изразяват двама изкуствоведи, останали анонимни поради поетия от тях ангажимент, скрепен с договор, да не разгласяват фирмени тайни. „Имах възможност да се запозная с техниката, но не и с технологията на картините, изложени на „Раковска“ №125. Според мен фалшивите картини са между 2 и 4, но най-категоричен съм за „Златю Бояджиев и Павлето“. Тази картина е реплика на известното платно на Стоян Венев „Автопортрет с Владимир Димитров-Майстора“ (1973), но е правена от слаб художник

Фигурите не са стъпили здраво, което издава аматьора. Вторият план, както и при другите съмнителни картини, е небрежен и ескизен, а е известно вниманието на Златю Бояджиев точно към него - той го насища с огромен брой детайли, фигури и пр., което заставя окото да търси и да открива. В споменатите картини са наподобени само мазките на четката, но колоритът е съвършено небрежен, случайно нахвърлян и дори обиден за такъв живописец като Златю Бояджиев. Смущават ме и многото неподписани платна, което не е типично за големия ни майстор. При внимателно изследване на технологията сигурно ще открием и други недостатъци, които категорично да разграничат оригиналите от фалшификатите.

Смущава ме и друго - пълното мълчание както на колегите ми изкуствоведи, така и на близките и роднините на художника. В крайна сметка те са най-засегнати и тяхната дума трябва да бъде меродавна и решаваща...“, цитира в. „Култура“ становището на изкуствовед.

Художник-реставратор, завършил в чужбина, също е категоричен: „Аз се съмнявам в поне 4-6, та дори и повече картини. Най-голямо впечатление ми направи присъствието на голям брой произведения, датирани между 1974 и 1976 година, т. е. преди смъртта на Златю Бояджиев. Сред тях са и много от неподписаните, а е известно, че художникът има много малко такива платна.

Пък и всяка графоложка експертиза може да докаже дали подписът е оригинален, или е фалшив. Защото Златю изписваше името си с лявата, несигурна ръка, а това променя много от характеристиките на подписа - наклон на буквите, разстояния между тях, категоричност на щриха и т. н. За съжаление българските изкуствоведи са неподготвени за изследване на техниката и технологията, а това ги прави безпомощни пред подобни „загадки“.

Аз лично бих могъл да спомена цяла поредица от технически подробности, които са нетипични за Златю Бояджиев и следователно са дело на небрежен фалшификатор – и в колорита, и в съотнасянето на багрите, и в композицията. Но не ми се иска по този начин да предупреждавам фалшификаторите, да ги правя по-предпазливи. Ще спомена само, че беше изложено лакирано платно на Златю Бояджиев, а той никога не е лакирал картините си...".

След унищожителната критика отпреди цели 25 години Гриша Ганчев скри дори каталога от изложбата и прибра обратно в сейфовете колекцията си от платна със спорна автентичност на Златю Бояджиев. Честолюбивият ловешки милионер многократно е отказвал да предоставя за различни експозиции и изложби притежавани от него картини на големия български художник, вероятно осъзнавайки, че е станал жертва на измама от страна на хитри художници и прекупвачи, самообявили се за експерти.

Приближен до Гриша Ганчев разкри пред „Уикенд“, че босът на ЦСКА първоначално е отказал да даде платна на Златю Бояджиев за провеждащата се в момента в Националната художествена галерия изложба „Послания“, но е бил помолен лично от президента Румен Радев да сътрудничи при селекцията.

В крайна сметка 7 картини на Златю Бояджиев, собственост на Гриша Ганчев, сред която и определяната като груб фалшификат „Златю Бояджияв с Павлето“, са изложени в Националната галерия. Сред останалите платна, намерили място в изложбата, със сигурност авентични, са „Оран“ (1948 г.), „Баба Златювица“ (1968 г.), „Венеция“ (1967 г.), но някои изкуствоведи се съмняват, че платното „Роженския манастир“, също част от изложбата „Послания“, не е създадено от четката на Златю Бояджиев – картината нито е датирана, нито е подписана, липсват и характерните за художника наситени с детайли цветове.

Големият бонус за Гриша Ганчев е, че предоставените от него 7 картини за изложбата по повод 120 години от рождението на Златю Бояджиев, ще попаднат в официалния каталог на Националната художествена галерия, който ще бъде пуснат в продажба следващата седмица и на практика ще бъдат легитимирани като „оригинали“.

„Картините – фалшиви или не, ще вдигнат цената си поне два пъти, но по-важното е, че ще се сдобият с „паспорти“ за автентичност, каквото без съмнение е и желанието на Гриша Ганчев“, коментира темата изкуствовед.

А източник на „Уикенд“ от футболните среди припомни позабравена история, случила се преди повече от 15 години. Тогава Николай Ишков, в качеството си на президент на „Спартак“ (Варна), гостувал в стария офис на Гриша Ганчев на софийската улица „Банат“ по повод продажбата на футболист. Ловешкият баровец му се изфукал с току-що купена от него картина на Златю Бояджиев, а Ишков възкликнал: „Много добро копие!“.

Последвало замеряне с пепелник и край на преговорите...

Иначе изложбата с най-ценните творби на един от най-големите български художници е наистина епична. Тя ще продължи до 7 януари 2024 г., като там са събрани платна на Златю Бояджиев, предоставени от наследниците му, от Съюза на българските художници (СБХ), както и негови произведения от фондовете на Националната художествена галерия (НХА), Софийската градска художествена галерия (СГХГ), галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово и Перник.