Преди дни американските учени биха тревога, че вирусът Нипа (Nipah - NiV), открит през 1999 г. в Малайзия, е започнал да променя своето поведение и все по-често възникват локални огнища от него – предимно в Индия и Бангладеш. Освен това той е способен бързо да мутира, което го прави следващият възможен причинител на глобална заплаха за света, писа The Sun.
Оказва се обаче, че той не е единственият кандидат за това.
В списъците на Световната здравна организация са изброени 260 вируса, способни да причинят световна пандемия. Няколко от тях обаче – при подходящи условия, биха могли буквално да погубят поне половината човечество.
Нипа
Първият кандидат – споменатия вирус Нипа (NiV), е парамиксовирус, предизвикващ тежки инфекции, както по хората, така и по животните. Негов резервоар са прилепи от род Pteropus, наричани още летящи лисици. Те са разпространени в Югоизточна Азия, Камбоджа, Индонезия, Филипините, Тайланд, както и в Африка, например, в Гана.
Изолиран е първоначално от хора в близък контакт с прасета в Малайзия през 1998-1999г. По-късно се разбира, че прасетата са били заразени от резервоарните видове прилепи. Епидемии от NiV се регистрират почти всяка година в Бангладеш от 2001 г. насам и спорадично в съседна Индия. Методът на трансмисия там не включва междинен гостоприемник прасета - хората се заразяват при консумация на палмово вино, приготвено от заразен от прилепите палмов нектар. Често се среща и предаване от човек на човек, включително и вътреболнично заразяване в Индия.
Симптомите варират от редки безсимптомни инфекции до тежък мозъчен оток, гърчове, повръщане. Може да доведе и до фатален енцефалит.
Леталитетът е висок, достигащ до 75%.
Някои характеристики на NiV увеличават риска от предизвикване на глобална пандемия: много щамове се предават от човек на човек; вирусът е РНК-ов с висока честота на мутации. Освен това инкубационният период е много дълъг – 45 дни.
Ваксина и лекарства за заболяването засега не са създадени.
Хендра
За първи път вирусът на Хендра е открит по време на избухването на болестта по конете в конюшня в Хендри, провинция Куинсланд, Австралия. През 1994 г.14 коня и техният треньор умират от белодробна инфекция, придружена от кръвоизливи. Година по-късно един коневъд, който живее на 600 мили от град Маккей в Куинсланд, умира от възпаление на мозъчната обвивка, причинено от същия вирус. През 2011 г. още 24 коня умират от заболяването. Общо има седем случая на заразяване на хора, четирима от които са починали.
Пътят на заразяване с Хендра започва отново от прилепите. Вирусът се съдържа в слюнката, изпражненията и урината им. Унищожаването на горите, в които живеят летливите лисици, ги кара да мигрират по-близо до фермите. Там те заразяват конете, а те от своя страна — хората.
Симптомите на заразяване на хората с вируса на Хендра могат да бъдат респираторни, включително кървене и белодробен оток или в някои случаи вирусно възпаление на мозъчната обвивка.
Той също има способност да мутира и е достатъчно да се научи още да се прехвърля от човек на човек...
А ако смятате, че Австралия е твърде далече, спомнете си откъде тръгна Ковид-19...
Флавивируси
Флавивирусите (Flaviviridae) са семейство РНК вируси, които се разпространяват предимно чрез кърлежи и комари. Семейството получава името си от вируса причинител на жълтата треска. (На латински flavus означава жълт цвят.)
При ухапване вирусът навлиза в кръвта на човек, причинявайки симптоми от треска до менингит.
Към флавивирусите принадлежи вирусът на жълтата треска, който е причинил епидемии в наше време по целия свят – от САЩ до Кавказ. И въпреки че има ваксини срещу някои известни флавивируси, те могат да причинят усилване на инфекцията и утежняване хода на заболяването.
Ако хенипавирусите се прббижават до човека заради унищожаването на естествените местообитания на неговите носители, то атаките на флавивирусите са причинени от изменението на климата. Затоплянето на населените места в умерени географски ширини причинява разпространението на комари и кърлежи там, където те са измирали преди през зимата.
Вирусът „Западен Нил”
Вирусът на Западнонилската треска е РНК вирус, който е част от семейството на флавивирусите. Той се предава чрез ухапване от комари. Повечето заразени хора или не развиват симптоми, или имат само леки такива, като треска и леко главоболие.
Въпреки това, при около 1% от заразените хора вирусът причинява сериозна инфекция на нервната система, включително възпаление на мозъка (енцефалит) и на мембраните на главния и гръбначния мозък (менингит). Симптомите може да включват: Висока температура, силно главоболие, дезориентация, ступор или кома, тремор, гърчове, частична парализа или мускулна слабост. Смъртността при тежките случаи е 10%.
Вирусът „Западен Нил” най-често се среща в Израел и Египет, френската част на Средиземно море, но през последните години са регистрирани много случаи в съседна Гърция, а у нас всяка година има по няколко заразени.
Разпространението му също се дължи на глобалното затопляне.
Засега още няма разработена ваксина срещу вируса.
Денга
Заболяването от вируса на Денга се характеризира с токсичен синдром, болки в ставите и мускулите, засягане на нервната система, обрив. То съществува в две форми - ендемична, в тропически и субтропически зони, където боледува местното население и епидемична, когато инфекцията бива пренесена от хора или заразени комари в райони с възприемчиво население, като в тези случаи възникват епидемии. Денга се среща основно в Азия, Южна Америка и някои страни на Средиземноморието.
В природните огнища източници са няколко вида маймуни. Циркулацията на вируса се осъществява по схемата маймуна-комар-маймуна.При епидемична (градска) Денга източник е болният човек по схемата човек-комар-здрав човек. Комарът след засмукване на кръв е способен да предаде инфекцията след 8-12 дни при температура над 22 градуса.
Инкубационният период е от 7 до 14 дни.
Заболяването започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, главоболие, силни болки по мускулите до гръбнака и ставите, световъртеж, повръщане, фотофобия, зачервено лице и лигавици на носа и гърлото.
В някои случаи заболяването се развива в синдром на шок от денга, при който кръвното налягане пада до опасно ниски стойности. Смъртността от шока може да достигне 50%. Всяка година 10-20 хиляди души умират от вируса на денга. Предвид развитието на търговията между Южна Америка, Африка и Европа, появата на денга и при нас е само въпрос на време.
Не е разработено специфично лечение на симптомите, нито ваксина срещу денга.
Всички изброени вируси са способни да предизвикат пандемия, сравнима или дори превишаваща по мащаби тази от ковид-19. Остава само да се надяваме, че следващия път държавите и отделните граждани ще бъдат по-добре подготвени към глобалното разпространение на болестта.
Източници: The Sun, lenta.ru, bam-bg.net
Превод и редакция: Ина Димитрова, специално за Narod.bg
