Този си „делка” България? Христо Иванов – несбъднатият комунист

“Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил … и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците“, казва циничният Уинстън Чърчил. Ако познаваше Христо Иванов, британецът сигурно щеше да е още по-цветист в изказа си. Откърмен с комунизма, лидерът на „Да, България“ можеше да е един доста успешен социалист – харчещ държавни пари, за да върши безсмислени движения в политиката.

Можеше, ако на „Позитано“ 20 преди почти две десетилетия не се бяха изсмели на амбициите на най-малкия син на своята съпартийка Мария Бойкикиева, че „е красив и харизматичен“ като Христо Ботев и бяха приели идеята му да си го вземат за шеф. Дори и най-идеализираните комунисти обаче познават кога безпринципността граничи с нереалното самочувствие и отхвърлят предложението.

Така светът получава поредният несбъднат комунист, превърнал се в провален демократ. И това най-ясно се вижда в последните дни, когато Иванов обикаля като една „политическа Шехерезада“ медиите в опит да прикрие поредния си голям неуспех. Обиколка, намерила своята кулминация в объркано, но пък претенциозно интервю за „Дарик радио“ в събота.

Името на Христо Иванов не е ново в политиката – макар да няма нито ден реален юридически стаж, от години той обикаля медийното и политическото пространство с чертежите на идеалната според него, реформирана съдебна власт. Която да бъде така прекроена, че по високите постове в Темида да бъдат инсталирани „правилните“ хора, които да обслужват интересите на отбрани олигарси, съгласили се преди години да инвестират в политическите амбиции на днешният провален демократ.

Така, докато беше министър в служебния кабинет, а след това в правителството на Бойко Борисов, Христо Иванов имаше една-единствена мисия - да свали главния прокурор Сотир Цацаров и да "внесе" т.нар. румънски модел. Провали се и в първото, и във второто.

Всъщност румънският модел се провали и в самата Румъния, където тамошната прокуратура редовно бе обвинявана, че всъщност е спецзвено за изпълнение на политически поръчки. Днес, близо 10 години по-късно сме свидетели на същия крах на Иванов. А той, подобно на героинята на Луис Карол – Алиса, медийно се опитва да се оправдае: „Няма полза да се връщам към вчера, защото тогава бях друг човек“.

Какво всъщност се случи в последните няколко дни? Един доста нахален меморандум, изпратен по Вайбър на вицепремиера и външен министър Мария Габриел, а от там и към партньорите в евроатлантическото парламентарно мнозинство от ГЕРБ-СДС, свали „дрехи и задръжки“ на „демократите“ и показа истинското им лице – жадно за власт и готово да погази всякакви конституционни принципи, за да се докопа до нея.

И ако в последните 9 месеца на ПП-ДБ им се налагаше да се съобразяват с председателя на ПГ на ДПС и председател на партията Делян Пеевски и да подкрепят законодателните му инициативи за неутрализиране на руското влияние у нас и провеждане на конституционна реформа, днес вече нагло си искат своето.

Искат постове – веднага, 50% от регулаторите и 50% от съдебната власт. Защото много добре осъзнават, че са еднодневки в това управление и утре може да не успеят да се доберат и до второто място в парламента.

Нищо, че са сглобени от близо 10 партии и още около 50 НПО-та. ПП-ДБ са устроени по бизнес модел - стартъп в политиката, който или бързо осребрява инвестицията или фалира, а на сцената идва следващия стартъп. Затова, за да не изпаднат от политическото пространство са готови да направят всичко – или както казва Пеевски – да седят в нечий политически скут и да пият „мазно турско кафе“ с надеждата, че ще вземат това, за което са били изпратени в парламента.

Но и сега не им се получи – наглият меморандум вместо да извади очи, изписа вежди. Мария Габриел (за ужас на свикналите единствени да имат достъп до чужденците ПП-ДБ) събра посланиците на ЕС и САЩ и им показа нагледно как точно ПП-ДБ си представят съдебната реформа и антикорупционните промени у нас.

И която беше описана в едно интервю на новата звезда на „реформата“ в Темида – скандалната съдийка Владислава Цариградска така: „Съдебна система, при която главен прокурор е Андрей Янкулов (част от екипа на „Антикорупционния фонд“, правил журналистическо разследване за Мартин Божанов-Нотариуса), правосъден министър да е Мирослава Тодорова (бивш председател на ССБ), а Нели Куцкова (също бивш председател на ССБ) – шеф на КПКОНПИ.

С някои добавки това би била и моята подредба, но освен, че си представям Андрей Янкулов главен прокурор, си представям и да съм негов заместник“.

Затова едва ли има изненадани, че Пеевски попари мерака на Иванов за „делкане“ на над 80 изборни длъжности с мандати от над 5 години в регулаторите и на още по-съблазнителни постове по върховете на Темида. В една правова държава подобно нагло искане като това на ПП-ДБ би било политическо харакири. А медийните опити на Христо Иванов да замаже случилото се с доста нелепи обяснения – ясен край за тъжната кариера на един несбъднат комунист, а след това провален демократ.

„Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни“, пише Дъглас Адамс в „Галактическия стопаджия“.

Тъжният факт е, че заради тези късчета, раздавани от олигарси на проекти като Христо Иванов и компания, стабилността и нормалността в България изглеждат като мираж. В който рядко се появява някой категоричен политик, който да каже „Не“ на плановете за делкане на държавата. А сблъсъкът с него разкри истинското лице на лидера на „Да, България“ – уплашено и зависимо от олигарси.

Публикация на „Стандарт”, заглавието е на Narod.bg