Георги Гергов е на стъпка от сдобиването със 79% от акциите на Пловдивския панаир. Окръженият съд в Пловдив отказа да обяви за незаконен апорта на варненските акции от панаира в управляваното от Гергов дружество "Пълдин туринвест" (чрез което той контролира 50% от акциите на изложбения център) благодарение на общинарите на ГЕРБ и БСП.
Решението не е окончателно, а обжалването му е в ръцете на кмета Здравко Димитров, пише "Капитал".
Това е второто дело, което беше заведено от общината срещу решението за увеличение на капитала на "Пълдин туринвест". То е следствие от втория опит на Гергов за апорт, без да изчака решението на съда за първия такъв.
Докато обаче първото съдебно решение беше в полза на общината заради процедурни грешки в начина на провеждане на общото събрание, на което е увеличен капиталът, второто решение разглежда процеса по същество и не открива особени пречки пред Гергов.
Абсурдните решения на общината
Основният мотив на съда почива върху решението, което Общинският съвет в Пловдив прие през декември с гласовете на ГЕРБ и Автентична лява БСП. С това решение на представителя на общината в "Пълдин туринвест" се възложи едновременно да подкрепи и да се противопостави на този апорт.
След като първия опит на Гергов да апортира акциите бе осуетен от жалба на пловдивския кмет Здравко Димитров, олигархът и бивш партиен кадър на БСП свика ново общо събрание на "Пълдин туринвест" и направи втори опит за увеличаване на капитала, като го насрочи за 9 януари 2023 г.
Това постави съветниците пред задължението да вземат ново решение непосредствено преди Коледа. За разлика от първия път обаче, когато те се противопоставиха на апорта с категорично мнозинство, втория път съветниците не успяха да прегласуват предишния си отказ, а напротив.
С гласовете на ГЕРБ и Автентична лява БСП община Пловдив се обяви в подкрепа на апорта.
Решението обаче бе изменено само в едната му част, казвайки, че представителят на общината трябва да гласува на общото събрание на 9 януари в подкрепа на апорта, но то остана неизменено в другата си част, в която се казва, че общината упражнява правото си на блокираща квота по Закона за общинската собственост и Закона на приватизацията и следприватизационния контрол и възлага на кмета да го оспори, ако бъде одобрен апортът.
Това постави ГЕРБ в шизофренна ситуация. В свои изказвания - предходни и последващи, самите те се противопоставяха на този апорт, включително градският лидер Иван Тотев и самият Бойко Борисов, което остави гласуването им "за" апорта необоснвано. Два опита - на 3 и на 9 януари, бяха направени да се поправи това противоречие, но поради липса на кворум (заради неприсъствието на ГЕРБ и БСП) до ново решение не се стигна.
Пред "Капитал" председателят на общинския съвет и член на ГЕРБ Александър Държиков коментира, че партията е категорично "против" въпросния апорт, а гласуването им на декемврийската сесия "е било по други съображения и ПР, против който бяхме, на други партии". Изрази надежда, че магистратите от по-горна инстанция ще решат другояче. По думите му грешката, която е довела до двусмисленото решение, е по вина на предложителя (бел.авт - Николай Радев от лявата партия), който го е променил само в едната му част.
Съдът: Пловдив е съгласен с апорта
Съдът обаче явно не смята като Държиков и ГЕРБ. Разгледани са протоколите от проведената сесия на общинския съвет, за да се изясни каква е действителната воля на общината като акционер в дружеството "Пълдин туринвест", доколкото решенията е само по себе си противоречащо.
Съставът е заключил, че доколкото е обсъдена само точка 2 (която подкрепя апорта), а не и точка 1 и 3 (които са израз на несъгласие), същите са неистински, защото не са били изчетени при гласуването, с което съдът приема, че не е формирана воля в тази насока. Точно обратното - по отношение на одобрителната за апорта точка, съдът приема, че разискванията и гласуванията са ясен признак, че това е подкрепил съвета.
Срещу това обаче имат против и Александър Държиков, и Веселина Александрова от ДБ, "това решение, ако се потвърди и на следващи инстанции, ще е прецедент, според който неистински ще излязат всички решения на Общински съвет Пловдив, защото никога не се четат предложенията, те са си част от публичните материали към всяка точка от дневния ред".
Съдът е разгледал и посочените от общината аргументи по същество. Един от основните доводи беше блокиращата ѝ квота по смисъла на чл. 51, ал.2 от Закона за общинската собственост, според който когато има общинско участие в такова смесено дружество, е нужното изричното съгласие на администрацията, за да се увеличи капитала.
Съдът категорично отрича правото на общината на блокираща квота. Първо, защото правната норма в Закона за общинската собственост е приета далеч след създаването на "Пълдин туринвест" и същата няма обратно действие, т.е. не се отнася до дружеството.
Второ, в своите разяснения съдебният състав обяснява, че дори да бъде прието, че нормата има действие, правото, което се дава на блокираща квота, трябва да бъде ясно и недвусмислено изразена (а не само посочено), което не се е случило предвид факта, че представителят на Община Пловдив е гласувал точно в обратния смисъл - изрично "за" посочените решения.
Същите доводи - за ясно изразената воля на общината в подкрепа на апорта, съдът навежда и срещу нейния друг аргумент, който е по Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, според който за да се намали дяла на общината, е нужно решение на Агенцията по приватизацията.
Съдът е сметнал, че независимо че се твърди, че е различна действителната воля на общината, няма аргументи в тази насока, като се отбелязва, че общинският съвет е имал възможност да промени това двусмислие до провеждането на общото събрание, но не го е направил.
Община Пловдив е осъдена да плати разноски в размер на 3600 лева (с ДДС) за заплатено адвокатско възнаграждение.
Следващата възможна стъпка е обжалване пред Апелативен съд-Пловдив, като ключова роля тук отново ще изиграе кметът, зарязал ГЕРБ - Здравко Димитров, който трябва да реши дали да обжалва, или не. След това делото може да стигне и до Върховен касационен съд, ако съгласно решението на Апелативен съд-Пловдив и жалбата срещу него се приеме, че има доводи за касационно разглеждане.
