Зелената енергия, на която основно трябва да разчитаме от 2050 г. е на път да бъде затрита с нови данъци. Кабинетът, дирижиран от финансовия министър и лидер на „Промяната“ Асен Василев, тайно мисли да обложи производителите с нов налог, който ще смачка и без това трудно прохождащия бизнес. Така, вместо да инвестират в съоръжения за производство и съхранение на енергия, те ще пълнят безкрайни държавни джобове.
Оказва се, че кабинетът „Денков - Габриел“ без обществено обсъждане и на своя глава е решил да намалява таваните на облагане на приходите на енергийните дружества, твърдят запознати. Намаляването на този таван, казано просто, означава, че ще събират повече пари от производителите.
Тъй като базисните централи и без това са на държавна ясла – плащат им се вредните емисии, наказани ще бъдат основно производителите на чиста енергия – от вятъра, слънцето и водата.
В момента за фотоволтаиците, например, таванът е 180 евро или 350 лв. на мегаватчас. Очаква се той да стане 300 лв на мегаватчас, което ще бръкне в джоба на стотици инвеститори в такива проекти.
Мярката с облагането на тавана на приходите на производителите на енергия беше въведена временно с Европейски регламент. Нейният срок в ЕС изтече на 30 юни 2023 година.
Тъй като в България обаче временните мерки са най-трайни действието бе удължено до 31 декември 2012 г.
Какво означава това? Че до края на година кабинетът ще облага производителите на енергия, най-вече тези на чиста енергия с повече пари.
Скандалното е, че тези приходи и мярката като цяло не са разчетени никъде.
В Закона за държавния бюджет за 2023 г. не е предвидено, че таваните на приходите ще се променят. Принципно това не е задължително, защото мярката се налага с решение на Министерския съвет.
Но е безумно да се налагат нови данъци, които не са предвидени от финансовото министерство.
Как ще удари това производителите на зелена енергия?
Българската енергетика започва да зависи все повече от зелената енергия. По данни на ЕСО от началото на годината участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 49,03 процента. Очаква се инвестициите в такива мощности да достигнат 500 млн. лв. до края на годината. Да обложиш един прохождащ бизнес с налози, преди да се е развил, означава да го убиеш преди да направи първата си крачка.
Зелената сделка постави амбициозни цели пред държавите в ЕС в стремежа до 2050 г. Европа да е въглеродно неутрален континент. „Готови за 55“ означава намаление на въглеродните емисии с 55 на сто до 2030 г. и това ще се постигне с 32% дял на възобновяемите източници в крайното потребление на енергия.
България никога не би постигнала тези цели, ако изгражда ВЕИ мощности само в урбанизирани територии (по покриви на сгради), затова трябва да инвестира ударно в изграждане на алтернативни енергийни мощности.
Отново се посяга върху ВЕИ сектора, който единствен инвестира в нови мощности, но вече търпи загуби заради досегашните нулеви цени
От началото на годината почти всеки ден има часови пояси, когато произвежданият от ВЕИ ток е с нулеви, дори отрицателни цени. Отрицателни тъй като при цена на тока 0 лв., производителят плаща независимо от нулевата цена средно по 10 лв. на мегават за преносни и балансиращи услуги. Но въпреки това, държавата не само не предлага варианти за компенсиране на тези загуби, но търси начини да отнеме целия остатъчен ресурс от ВЕИ сектора чрез смъкване на приходните тавани.
Излиза, че се убива български бизнес с неясни цели и мотиви.
България вече е на път да загуби регионално конкурентно съревнование за привличане на инвестиции в енергийния сектор в сравнение със съседните ни държави. Подобна мярка напълно компрометира възможността да сме конкурентноспособни на пазара на зелена енергия на регионално и европейско равнище, твърди председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов.
Нещо повече, ако континентът започне да разчита само на зелен ток през 2050 г., а България няма достатъчно мощности, ще се принудим от износител да станем вносител на електроенергия.
А това означава високи сметки и обедняване за голяма част от населението.
И това на фона на новината, че в в края на този месец българските фирми плащат едни от най-скъпите цени в региона. В понеделник, на 28 август на българската енергийна борса един мегават струваше 150, 80 евро, на словашката борса той беше 120,81, а на унгарската - 143,77.
Сега кабинетът иска да удари производителите с допълнителен данък. Очевидно причината не е евтин ток за фирмите. А възможност за повече приходи във Фонд енергийна сигурност, а оттам преразпределение по държавните канали.
