Световните медии жестоко оплюха „политическия феномен” Слави Трифонов! Дългия е наречен популист, пълно копие на проваления Бойко Борисов и задават основателния въпрос дали това е новият корупционер №1 на България.
„Рок, мотор и популизъм", "Българският Бепе Грило" и "Новият шериф на града" - под такива заглавия западни издания опитват да обяснят на читателите си кой е Слави Трифонов, лидерът на втората парламентарна сила след изборите.
В Русия, където интересът към българските избори беше забележително по-малък, също пишат, че "Правителството на България може да бъде оглавено от шоумен". Московският "Независимая газета" представя страната като проядена от корупция и тотално залята от популизъм и посочва, че Трифонов не е първият, превърнал медийната си популярност в политически капитал, "но за разлика от други фигури като Доналд Тръмп и Владимир Зеленски, винаги е бил с политическа позиция".
Единствена в англоезичната платформа за журналисти от Балканите bne IntelliNews се повдига въпросът, че
Трифонов трябва да даде отговори за предполагаемите си връзки с "Мултигруп".
Мнозина се опасяват, че на България ѝ е предстои още от същото, което се случи досега, а двамата с Борисов са мъже с голямо его, не говорят с медиите и взимат решенията в партиите си без дебати, пише изданието.
На практика всички информационни агенции и и издания не разказват нищо за партийна платформа на "Има такъв народ" и възгледите на Трифонов и продължават да развиват тезите си защо и на кого се харесва той.
В дните преди вота "Нойе цюрихер цайтунг" написа, че той е "мегафон на недоволните". В статията, цитирана от "Дойче веле" се припомня появата на Трифонов на мотоциклет пред многохилядната публика на стадиона преди пет години:
"Непрекъснато надува газта, а моторът реве. Застаряващият мъж прилича на тийнейджър, който се опитва да привлече внимание насред село."
Хиляди хора го смятат за спасител, защото той ги измъква от всекидневието и ги отвежда в друг свят, пише вестникът. "Особено хората от провинцията харесват "Слави" (както го наричат навсякъде), понеже той им предлага тъкмо онези обяснения за окаяното им положение, в които вярват и те самите.
Той им говори за липсващите левчета в портмонето, за усещането, че в тази най-бедна страна от ЕС нямат шанс да се измъкнат от село и да направят професионална кариера. За чувството, че всичко се направлява от една мафия в държавата, и че на никого не може да се вярва," четем още в анализа на цюрихското издание. Вестникът пише, че Трифонов призовава към съпротива българите, които се чувстват безпомощни и не виждат никаква перспектива.
В края на статията четем: "Изявите на Слави са вентил за гнева на хората. А за неговите фенове това е достатъчно."
Холандският вестник De Standaard припомни през тази седмица, че Трифонов от 90-те години насам се подиграва с управляващите и е заявил политическите си амбиции още през 2017 г., макар да е основал партията си едва през 2019 г. (бел.ред. - "Има такъв народ" е основана през февруари 2020 г. след отказа на съда да регистрира партия "Няма такава държава"). Той умело сърфира по вълната на протестите от миналото лято с говоренето си срещу системата и елитите в страната, продължава изданието.
"Трифонов направи кампания без нито един плакат или реклама. Нито той, нито членовете на партията му - подбрани все едно ще играят в телевизия - даде интервю или участва в дебати в традиионните медии и комуникираха единствено през телевизионния му канал или социалните мрежи."
De Standaard прави паралел с италианския комик Бепе Грило, основал през 2009 г. антисистемното и популистко с ляв уклон движение "Пет звезди", след като придоби известност именно в телевизията. "Трифонов редовно се нахвърля не само върху истеблишмънта, но и срещу традиционните медии, които смята за придворни слуги на управляващите. "Знам го, защото съм работил в тях години наред", казва той."
Вестникът завършва с неизвестността какво по-точно смята да прави Трифонов. "Той не разкрива картите си, а след победата само благодари на избирателите си във "Фейсбук" с думите "Днес вие сте победителите! Вие взехте властта и промяната е неизбежна".
В италианския "Ла Република" Слави Трифонов е описан като "певец, известен с това, че осъжда - макар и с нотка на безразличие - корупцията в песните си, телевизионна звезда с най-популярното токшоу, трошил телевизори с брадва на площада, защото символизирали информационната власт на управляващите".
Андреа Таркини пише още, че Трифонов е "заклет враг на корупцията и елита, патриот с лек националистически отенък, но никога не е враждебен към малцинствата". Авторът също го нарича "Бепе Грило в балкански сос" и казва, че са без отговори въпросите накъде действително иска да поведе страната и с кого ще управлява.
"Разликата между мен и Грило или Тръмп е, че аз искам да дам на хората по-добър живот, не да управлявам", цитира думите му "Ла Република". Политика в името на обикновените хора, жертви на олигарсите, е лайтмотив на програмата му и послание, което той разпространява с песните си, допълва изданието.
"Сега е негов ред да се появи като следващият "спасител" и с него всичко е възможно - правителство от технократи, сделка лично с Борисов - защото дали и какви граници си е поставил, никой не знае."
Българи, с които е разговарял Таркини, напомнят, че Трифонов отдавна има някакъв политически образ в обществото, но винаги е бил прекалено общ в идеите си за икономическа, вътрешна и международна политика, както и че наистина е способен да оправи проблемите на страната.
"Той е типичен антикорупционен популист от Източна Европа - непредвидим и измъкващ се от лесни определения", казва Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл". "Създал си е образ на много гневен член на средната класа, искащ да се чуе гласът на всички разочаровани като него."
"Франс прес" посочва, че Трифонов се е възползвал от протестното движение на 2020 г. без да участва в него. Мира Радева казва за агенцията, че той е водил кампанията си изключително от студиото на собствената си телевизия, насочена предимно към апоитизираните млади хора на възраст 18-30 години, както и че е спечелил значителна част от гласувалите в чужбина. Това е публикувано и на сайтовете на френски телевизии и белгийски издания.
Радио "Франс ентернасионал" използва части от този репортаж на АФП и допълва:
"Фолк поп певец, телевизионен водещ, комик, Слави Трифонов добавя още една нова роля в биографията си - на политик без никакъв опит, но способен да повлияе върху формирането на новото правителство".
Испанският вестник "АВС" също напомня, че популярността на Трифонов се дължи на десетгодишното му присъствие с шоу в най-популярната телевизия, както и на хитър трик в последния момент - концерт с патриотичен тон и национални знамена по празните седалки в залата.
Руснаците са най-откровени за случващото се в България.
ТАСС, например, води обширен разговор с Боян Чуков, който обяснява, че "на тези избори българският народ изгуби инстинкта си за самосъхранение, в резултат на което парламентът се превърна в разпиляна купчина като от конструктор LEGO и няма човек, който да може акуратно да го сглоби в работеща машиа, в инструмент за вътрешна и външна политика, инструмент за икономическо развитие на страната". За Слави Трифонов той казва:
"на тези избори българският народ гласува не за шоумен, а именно против статуквото, а за партията му нищо не се знае и е трудно да се прогнозира какво би правила, ако получи властта - в ръководството ѝ са шоумени и телевизионни сценаристи без административен опит и кадрови потенциал"
Чуков намеква също, че "Има такъв народ" е нечия чужда креатура:
"За да си направим окончателни изводи, трябва да почакаме и накрая да си изясним кой е мениджър на тази компания от интересни момчета, които изглеждат добре на телевизионния екран, където талантливо играят ролята на шутове".
В интервюто му често се повтаря, че новият парламент бил пълен с дескруктивен потенциал, а партиите, родени от протестите, нямали коалиционна култура (бел.ред. - в репортажа на ТАСС обединението "Демократична България" е наречено партия).
"Независимая газета" продължава общо взето същата линия: "Още една страна повярва в популистки партии", пише авторката Екатерина Шумицкая. Според нея ДПС "има преки връзки с властите в Турция", а българската политическа система оставала крайно неустойчива, защото за 12 години се сменили 5 правителства и само последното изкарало пълния си мандат.
За Трифонов изданието пише, че "историята му прилича повече на пътя на Борисов - охранител, който в началото на политическата си кариера имаше славата на антиправителственкритик и яростен борец с коупцията".
И в тази статия се внушава казаното от Чуков за ТАСС - че ГЕРБ не са решили нито един остър обществен проблем, но поне се били установили, имали управленски опит и стабилни структури на средно ниво, а за новите партии нищо не се знае:
"За разлика от Борисов Трифонов няма ясна позиция по много въпроси на вътрешната и външната политика и се е съсредоточил над образа си на аутсайдер.
Дългогодишната умора на българите от масовата корупция, разочарованието от политиците и "европейската идея" доведоха до това, че популизмът, ставайки основен жанр на българската политика, отново предостави на дилетант възможност да управлява страната. (...)
Времето ще покаже ще може и Трифонов да промени нещо към по-добро или, както Борисов, ще се превърне в главен корупционер на страната."
